Приобщаващото образование – 15 години по-късно

26 хиляди деца у нас са обучавани с подкрепата на ресурсен учител

Приобщаващото образование в България набира скорост вече 15 години, за да даде най-доброто на децата, да разкрием техните силни страни, да ги подкрепим и във всекидневието те да се чувстват спокойни и мотивирани. Да намерим най-верния път до техните сърца, така че да напредват, да имат нужните знания, умения и компетентности и вяра, че има кой да бъде до тях, и че имат добро бъдеще в нашата страна.“
Това заяви зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова пред участниците в столичната регионална конференция „Развитие на приобщаващото образование в България:
15 години по-късно“. „Всеки обмен на добри практики, всяко партньорство могат да бъдат вдъхновяващи и е необходимо да бъдат споделени“, добави тя.
Двудневният форум се организира от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, съвместно с Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет. В него се включиха университетски преподаватели, директори и педагози от регионалните центрове и от образователни институции, представители на неправителствения сектор и на организации на родителите. Приветствия поднесоха Ваня Кастрева – началник на РУО – София-град, Грета Ганчева – директор „Приобщаващо образование“ – МОН, и проф. д.п.н. Милен Замфиров – декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата.
През първия ден на Конференцията се проведоха три секции, в които различни специалисти представиха научни доклади и добър опит относно приобщаващи практики в училищна и извънучилищна среда, подкрепа за личностно развитие на деца и ученици в риск и с изявени дарби и подкрепа за личностно развитие на деца със специални образователни потребности. Елизабет Харис – главен учител в приобщаващо училище Monega Primary School, представи ролята на ресурсния учител в британската образователна система. През втория ден участниците се включиха в три работни визити, в които наблюдаваха добри практики в общообразователна среда и демонстрация в зала за сензорна интеграция и ерготерапия.
Специално за „Аз-буки“ Калоян Дамянов – директор на РЦПППО – София-град, коментира, че през изминалите 15 години с въвеждането на приобщаващото образование България е преминала през съществени промени по отношение обучението на деца със специални потребности.
„В следващите 15 години трябва да отворим системата не само за децата със специални потребности, а и за всички останали, които срещат трудности пред участието си в училище. Предстоят и нови предизвикателства, свързани с работата с деца от бежански произход, деца в риск от отпадане от училище. Необходим е много по-широк спектър от подкрепа и в момента се работи в тази посока чрез различни национални програми на МОН. Заедно с това предизвикателство е и намирането на нови специалисти, които да се включат в системата – помощници на учителя, училищни социални работници“, посочи той.
По думите му приобщаващото образование е функция на обществената толерантност. „Имаме съществено развитие, защото много добре знаем колко трудно бе преди 15 години да намериш място на всяко дете със специални потребности в класната стая. Сега ситуацията е значително по-добра, но все още има какво да се работи в тази посока по отношение на различни групи деца в българските училища. Появи се и феноменът екранни деца, който поставя предизвикателство да се промени концепцията на педагогическото взаимодействие“, смята Дамянов.
26 хиляди са децата със специални образователни потребности, обучавани с подкрепата на ресурсен учител в България. 2100 са ресурсните учители у нас. Регионалният център в София е най-големият в страната, като са обхванати над 5000 деца и за тях се грижи екип от повече от 150 педагогически специалисти.