Младите учени в БАН намаляват

Повишаването на качеството на научната продукция се запазва, отчита Академията

„Малко се рекламирате! А има какво да покажете!“ Така председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката Ирена Анастасова се обърна към представителите на Българската академия на науките в края на заседанието на Комисията, на което беше представен годишният отчет на БАН за 2021 г.
Според нея държавата все още е длъжник на науката. И подчерта, че има фундаментални изследвания, които няма как да се финансират от бизнеса.
Депутати и експерти се обединиха около мнението, че е важно да има баланс между средствата за фундаментални и за приложни изследвания. А една от основните заслуги на Академията към общес-
твото, като цяло, е създаването на експерти в целия спектър на познанието.
БАН да потърси механизми за подпомагане и стимулиране участието на колективи от Академията в Рамковата програма „Хоризонт Европа“ и в други програми, а в следващия доклад да бъде представена информация за предприетите действия в тази посока. Това е една от препоръките в становището на МОН за годишния отчет. С цел преодоляване на негативната тенденция към намаляване броя на обучаваните докторанти и на дефицитите при възпроизводството на научен потенциал е добре за следващия отчетен период да се разработи план за привличане на повече млади учени и задържането им в Академията, се казва още в становището.
Намалява броят на обучаваните докторанти, особено на тези в редовна форма на обучение, се констатира в отчета на БАН. Въпреки предприетите през последните години мерки за стимулиране на младите учени и докторантите чрез допълнително финансиране, осигурено от национални програми и стипендии, негативната тенденция все още не е преодоляна. Зачислените в редовна форма на обучение докторанти през 2021 г. са 48 срещу 58 за 2020 г.
По програмата „Млади учени и постдокторанти“ са подпомогнати 44 постдокторанти и 368 млади учени. В резултат на тяхната работа са изготвени над 500 публикации и са подадени 7 заявки за патенти.
Четири са основните приоритети в работата на БАН – развитието на научния потенциал, подобряване на съществуващата изследователска инфраструктура, засилване на хоризонталната интеграция и създаване на интердисциплинарни екипи, засилване на иновационния капацитет на Академията.
Важна дейност на Академията е участието в националните научни програми. Две от тях са насочени към засилване на научния капацитет и подпомагане на водещи изследователи – ННП ВИХРЕН, по която има 3 нови предложения, и „Петър Берон и НИЕ“, където са одобрени още 5 проекта.
Институтите на БАН са координатори и водещи организации в изпълнението на 3 други национални програми – „Нисковъг-
леродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС), „Иновативни нискотоксични биологичноактивни средства за прецизна медицина („БиоАктивМед“)“ и „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“. Два института на БАН са координатори на два проекта по НП „Европейски научни мрежи“, насочена към създаването на мултидисциплинарни колективи от учени на европейско ниво.
Учени от Академията редовно печелят проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“, като успеваемостта е над 50%. Институти от БАН участват в изграждането на обекти от националната пътна карта за научна инфраструктура. Те са координатори и в два центъра за върхови постижения, както и на четири центъра по компетентност.
През 2021 г. звената на БАН сключват 10 нови договора по Прог-
рама „Хоризонт 2020“ на стойност 4,756 млн. лв. Общият брой на проектите от стартирането на Прог-
рамата до края на 2018 г. нараства на 118, а договорената сума за изпълнението им – на 36,641 млн. лв.
БАН организира и форума „Наука за бизнес“, има и сключени договори с фирми за съвместни разработки.
Запазва се тенденцията към повишаване качеството на научната продукция. Съгласно световните бази данни Scopus и Web of Science основният дял от реферираните научни статии от български учени се публикува от изследователи от БАН. От индексираните статии на БАН за 2021 г. 39% са публикувани в списания от най-високата Q1 категория в ранглистата на специализираните издания (38% за 2020 г.; 37% за
2019 г.). Стойността на h-индекса на Академията е 223 (за сравнение за 2020 г. е 211). Забелязва се устойчивост на научните резултати, които са насочени към пряко приложение в практиката. През 2021 г. са издадени или влезли в експертиза 47 патента и 25 полезни модела.
Четиридесет и един учени от БАН и още 7 от членовете на Събранието на академиците и член-кореспондентите, които работят в български висши училища, са сред първите два процента световно признати учени съгласно класация на Станфордския университет. Сред българските изследователи челно място заема акад. Красимир Атанасов.

Свързани статии:

Учителските заплати отново нарастват Иновации в 542 училища от новата учебна година СМГ пак с най-висок бал след VII клас Стипендии за приоритетни специалности