Повече пари за образование и наука през 2022 г.

В края на мандата на правителството на Кирил Петков Министерството на образованието и науката отчете повече инвестиции в образование и наука през последните седем месеца в сравнение с 2021 г.

През последните седем месеца държавата инвестира 961 млн. лв. повече в образование и наука. От тях за детските градини, училищата и университетите се дават 785 млн. лв. над средствата от 2021 г. – парите за образование през 2022 г. са 6,428 млрд. лв. (4,45% от БВП) спрямо 2021 г. За наука са отделени 176 млн. лв. допълнително в сравнение с миналата година, като общо средствата за наука през 2022 г. са 710,2 млн. лв.,
което е 0,4% от БВП.
Това отчита Министерството на образованието и науката в края на мандата на правителството. За осигуряване на адекватно финансиране на образователната система и в резултат на увеличаване на средствата от 1 април т.г. детските ясли и градини са напълно безплатни за родителите. Правителството спазва обещанието си средната учителска заплата да е с 25% по-висока от средната за страната. Това е постигнато с двукратно увеличение на учителските възнаграждения – от 1 април и от 1 септември 2022 г., когато началната заплата за учител става 1486 лв., а за директор – 1810 лв. Увеличението е с над 17,9 %, общо за 285 млн. лв.
Отделно от това общо 242,6 млн. лв. влизат през тази година в предучилищното и училищното образование чрез 21 национални програми, вкл. новите програми „Заедно в изкуствата и спорта“
(90 млн. лв.), „Отново заедно“ от 2021 г. (22,6 млн. лв.), за образователни медиатори и социални работници (10 млн. лв.).
За подобряване на материалната база са осигурени допълнително 50 млн. лв. за спешни ремонти;
15 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на спортни площадки; 10 млн. лв. за дофинансиране на ремонти по ОП „Региони в растеж“. Осигурени са и 70 млн. лв. за подписани през 2020 г. договори за изграждане и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища.
Приключен е и прегледът на учебните програми по общообразователните предмети от I до X клас. Предстои учители, методици и психолози да преценят какво и в кои от тях да променят. Апробирана и обсъдена със социалните партньори е и система за оценка на добавената стойност в училищната система, която използва резултатите от НВО и ДЗИ. В начален етап на разработ-
ване е стандарт за качеството в образованието с включена оценка на добавената стойност.
В процес на разработване и апробиране е и Националната рамка за качеството в образованието и грижата в ранната детска възраст. Направени са анализи и са подготвени предложения за промени в Наредбата за приобщаващото образование и в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
С цел деполитизация на средното образование са приети изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, осигуряващи деполитизация и пълна забрана на политическа и партийна дейност в образователната система. Приета е и Наредба за провеждане на конкурси за директори, която регламентира нови правила и процедури с цел повишаване обективността на оценяване и публичността на конкурсите.
За по-ефективна дигитализация на образованието и намаляване на административната тежест е въведена Национална електронна информационна система за управление на предучилищното и училищното образование и Единна информационна система за изпити и прием – т.нар. електронен образователен облак.
Той ще осигури достъп на всички учители, ученици и техните родители до наличните електронни образователни ресурси, събрани на едно място.
С цел модернизация на професионалното образование са изготвени Концепция за промени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и Концепция за оптимизиране на квалификациите и създаване на нов Списък на професиите за ПОО.
За успешното приключване на учебната година са проведени успешно 109 изпита (ДЗИ и НВО) за IV, VII, X и XII клас. Организирано e оценяване на над 400 хиляди изпитни работи от ДЗИ и НВО.
Провеждат се 21 олимпиади и състезания в три кръга и 33 национални състезания.
Общо 40 млн. лв. допълнително получават висшите училища за издръжка и за ръст на заплатите. Двукратно скачат и стипендиите на докторантите – от 500 лв. на 1000 лв. Увеличен е и нормативът за леглоден и храноден в студентските столове и общежития. Предоставени са 11,9 млн. лв. на 26 висши училища за капиталови разходи, свързани със спешни ремонти, енергийна ефективност и подобряване на учебната база. Приети са две програми за подпомагане с 2,7 млн. лв. на студентите и докторантите, настанени в студентски общежития, чрез предоставяне на средства за компенсиране на повишените разходи вследствие увеличените цени на електрическата енергия.
Осигуряват се 20 млн. лв. за възнагражденията в БАН. През 2022 г.
с 28,6 млн. лв. са подкрепени 14 многогодишни научни програми, вкл. новите програми „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, Антарктическа програма „От полюс до полюс“, „Стимулиране на публикационната активност“, „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“, „Млади учени и постдокторанти“ – 2 фаза, и др.
Предоставени са 39 млн. лв. за финансиране на 22 обекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура. На Фонд „Научни изследвания“ са отпуснати 36,3 млн. лв. за изплащане на средства по сключени договори от предишни конкурси и за обявяване на нови конкурси за научни проекти.
Осигурена е институционална и финансова подкрепа за откриването на международния институт в областта на компютърните и информационните технологии INSАIT, съфинансиран от фирми като Amazon, Google и др.
Направени са изменения в Закона за висшето образование, които регламентират съвместното обучение на студенти от две и повече висши училища, статута и условията за прием на докторанти, финансирани по проекти, облекчен режим на прием на студенти от историческата диаспора и др.
МОН публикува и две важни концепции – за нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите и за обединяване на висши училища в Република България. За да повиши качеството на висшето образование, Министерството предостави на университетите и научните организации за безплатно ползване съвременен софтуер за откриване на плагиатство.
Публикувани за обществено обсъждане са и нови минимални национални изисквания за академично израстване.
Подготвя се второ актуализирано издание на Националната карта на висшето образование с одобрени от министъра изменения в методиката за 2022 г., както и поредно издание на Рейтинговата система на висшите училища.
Правителството прие и изпрати за одобрение от Европейската комисия новата Програма „Образование“ с мерки в следните сфери.
Предучилищно и училищно образование (компетентностен модел, дигитална трансформация, подкрепа за личностно развитие, иновативни детски градини, алтернативен достъп към учителската професия) – 472 млн. лв.
Приобщаващо образование (разширяване на Механизма за обхват, предотвратяване тормоза, насилието и агресията, подкрепа на ученици с таланти, ограмотяване на възрастни) – 561 млн. лв.
Професионално образование (адаптиране на ПОО спрямо пазара на труда, професии на настоящето и бъдещето, дуална система, центрове за високи постижения в ПОО,
партньорства между училища, висши училища, предприятия, местни власти и изследователски организации) – 245 млн. лв.
Висше образование (дуално обучение във висшето образование; професионално ориентиране; компетентностен подход и дигитално образователно съдържание; проектна докторантура) – 457 млн. лв.
Първите покани за кандидатстване по Програма „Образование“ за 221 млн. лв. са в краен етап на подготовка.
МОН подготвя документите за кандидатстване за четири инвестиционни проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост. За изграждане на STEM центрове и иновации в образованието – 576 млн. лв. Планирано е обявяване на процедурите през август 2022 г. за изграждане на националния и на регионалните STEM центрове и ноември 2022 г. – за училищна STEM среда.
Модернизация на образователната инфраструктура – 680 млн. лв.
Планирано е обявяване на процедурите през август 2022 г. за проектиране и изграждане на нови сгради на училища и детски градини и за ремонт на училища, детски градини и общежития. А през септември 2022 г. ще се обявят процедурите за ремонт и рехабилитация на училищни общежития, за изграждане на центрове за високи постижения в 24 професионални гимназии и за оформяне на 3 кампуса около общежитията в Студентския град.
70 млн. лв. са предвидени за изграждане и подкрепа на младежки центрове и на центрове за подкрепа за личностно развитие, както и създаване на Национален фокусен център за личностно развитие на деца и младежи.
Подкрепа за развитието на изследователски университети (планирано обявяване на процедурата – август 2022 г.) – 242 млн. лв.
Успешно и без риск от загуба на средства се изпълняват проектите, финансирани по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Програмата е договорена на 102% с цел по-пълното и ефективно усвояване на средствата по ОПНОИР в края на програмния период 2014 – 2020 г. В периода 30.09.2021 – 26.07.2022 г. извършените плащания по Програмата са нараснали със 161,65 млн. лв., верифицираните разходи – със 186,8 млн. лв., а сертифицираните разходи към ЕК – съответно с 212,18 млн. лв.
Изпълняват се и проектите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ с общ размер на финансирането от 41 764 706 евро за периода 2018 – 2024 г. Към настоящия момент са договорени средства в размер на 34 903 020 евро и са сключени 36 договора за безвъзмездна финансова помощ.