Четенето все още е престижно

60 на сто от българите заявяват, че си струва да четат, и го правят

Четенето продължава да е престижна дейност за българите. Но макар и малко, у нас нараства делът на хората, които не четат книги. Дигиталното четене сериозно настига това на хартиен носител и този процес е изключително видим сред младите поколения. Налице е и двойно нарастване на интереса към българските автори. Тези три тенденции в периода 2014 – 2021 г. очерта Боряна Димитрова, управител на „Алфа Рисърч“, при представянето на националното представително проучване „Българинът и четенето“, проведено в края на 2021 г. по поръчка на асоциация „Българска книга“. Тя събра за дискусия институции и заинтересувани на Международния ден на грамотността – 8 септември.
През 2021 г. 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат, показва проучването. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.
Делът на нечетящите или онези, които не са прочели и една книга през изминалата година, в края на 2021 г. достига до 37,8%. През 2014-а в тази група влизат 31,9%, а през 2019-а – 42,3%. Към четящите спорадично спадат 30,4% от анкетираните, които са прочели до 5 книги годишно. През 2014-а техният процент е бил 33,3. Над 6 книги са прочели т.нар. редовни читатели, които са 31,8 на сто при 34,4% през 2014 г. Техният брой обаче нараства в сравнение с 2019 г., когато са били 26,8%. Според изследователите това се дължи и на коронавирусната пандемия, по време на която хората оставаха у дома и са посягали по-често към книгите. Изследователите обаче коментират, че респондентите са склонни да се самопредставят и да дават социално по-желателни отговори, тъй като четенето на книги продължава да бъде престижна дейност.
Профилът на нечетящите показва, че основно това са хора с основно и частично със средно образование, упражняващи ръчен и неквалифициран труд, роми, възрастни, пенсионери, хора, живеещи в малки населени места, и с ниски доходи. Боряна Димитрова посочи, че огромна част от младото поколение от различни малцинствени групи влиза с изключително ниска грамотност и компетентност в социалния и политическия живот и на пазара на труда.
В групата на спорадично четящите се ситуират предимно среднисти и висшисти, 18 – 40-годишни, със средни доходи, при които е налице засилен интерес към общуване в интернет и различни занимания в мрежата.
Сред редовните читатели попадат най-вече жени, висшисти, жители на големите градски центрове и столицата, упражняващи свободни професии и служители, с високи доходи и най-често на
45 – 60 години. Дори и в дигитална среда те най-често търсят четива – книги, статии, новини, отколкото да ползват социалните мрежи.
Прави впечатление, че докато през 2014 г. 67,3% декларират, че четат преобладаващо на хартиен носител, и 36,7 на сто – на електронно устройство (компютър – 20%, таблет или смартфон – 9%, електронен четец – 6%, слушане на аудиокниги – 1%), то 7 години по-късно съотношението е 52,2 на 46,8 процента. И има всички основания да се очаква в рамките на 5 – 7 години предимство да получи дигиталното четене.
Около три четвърти от младото поколение – хората от 18 до 30 години, казват, че не четат в интернет, а преобладаващо слушат музика, гледат филми, общуват с приятели и т.н. Тоест дори четенето в интернет е изместено от други занимания в мрежата. Боряна Димитрова отбеляза, че при проучването не са изследвани лица под 18 години, като в тази група вероятно тенденцията е още по-силна.
Предпочитат да четат на хартия основно жените (60%), висшистите (55%), хората над 50 години (54%), от столицата и най-големите областни центрове (75%). При хората до 30 години процентът е 11,
а до 40 години – 15. Различни активности в електронна среда извършват 80 на сто от хората до 30 години и 60% от тези до 40 години, като едва една трета от тях четат. Останалите общуват през социалните мрежи, слушат музика и гледат филми.
А кой в най-голяма степен влияе дали и какво ще четат децата? Тук 50,7% отговарят – родителите, други 30,9% определят като фактор учителите, 5,6% – приятелите, 1,1% – други близки, и 9,6% смятат, че никой не стимулира децата да четат. 38,9% от родителите пък определят, че четат редовно на своите деца, 44,3% правят това от време на време, а 16,8% предпочитат да гледат филми по тв или интернет заедно с децата си. Данните посочват, че майките четат на децата си почти двойно повече, отколкото техните бащи. Относно децата на възраст от 7 до 16 години 37,6 на сто от родителите отговарят, че децата им са прочели до 5 книги през последната година, 29,1% – над 5 книги, 31,5% – не знаят, и 1,7% – нито една.
Изследването потвърждава установената връзка между броя на книгите в домашната библиотека и интензивността на четенето.
В периода от 2014 до 2021 г. от 7,6 на 9,5% нараства делът на онези, които отговарят, че не притежават книги. Под 10 книги имат 10,2% от респондентите (8,9 през 2014 г.). Съответно от тези, които не притежават книги, едва 8,9% са прочели някоя книга през последната година. При тези с под 10 книги в домашната библиотека процентът е само 14,4%. В групата на притежаващите от 11 до 100 книги (44,9%) 61,4 на сто декларират, че са прочели книга в рамките на изминалите 12 месеца. Над 100 книги имат 35,4% от запитаните, от които 91,4% посочват, че са прочели поне една книга в последната година.
Според изследователите обаче е възможно тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира. Проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома, и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие невинаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение.
Данните от проучването показват още, че 17,6% от хората са посещавали местната библиотека за заемане на книги при 22,4% през 2014 г. Особено ниски са равнищата при използването на библиотеката във висшето училище, в което са се обучавали или са учили респондентите – едва 4,2% (2,5% през 2014 г.), и библиотеката в училище – само 2,6% (2,5% през 2014 г.). Други институционални библиотеки са използвали 4,5%, Националната библиотека – 4,2%, и цели 72,9 процента заявяват, че не са използвали библиотека (70,9% през 2014 г.). В София местната библиотека са посещавали 7% от респондентите, в областните градове – 19,3%, и в малките населени места – 22,6%.

Четенето на книги успява да запази мястото си в топ 5 дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 и 15% – до 40 години.

Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга“:

Необходими са ни национална стратегия за насърчаване на четенето, подкрепа на грамотността, развитие на литературата и подкрепа на книгата. Трябва да бъде подобрен достъпът до книги, до образование и информация както чрез училищните библиотеки, така и чрез изпълнение на стандарта за библиотечно и информационно обслужване.
Нужен е закон за книгата, който да подкрепя цялата книжна екосистема. И не на последно място, нужно е премахване на данъка върху грамотността. Тази година се обсъжда европейска директива, която предвижда книгите, като уникален културен продукт, да бъдат облагани с намалена, свръхнамалена или нулева ставка на ДДС. В момента у нас ставката по ДДС е 9%, но това е временна мярка, която изтича в края на тази година. Книгите трябва да са достъпни за хората, защото не искаме да имаме поколения, които не могат да четат и да не разбират онова, което четат.
Ако не започнем нашата стратегия с най-малките, няма да успеем. Искам специално да подчертая и положителната роля на Министерството на образованието и науката, което е наш партньор във всички инициативи за насърчаване на четенето.
Каним всички институции и заинтересовани да се включат в работна група по #КаузаГРАМОТНОСТ, за да можем заедно да изработим национална стратегия за насърчаване на четенето.