Учителят е духовен скулптор

Новата сграда за учениците от начален етап в столичното 28. СУ е повод за радост на деца и учители

Зина СОКОЛОВА

Началото на учебната година донесе особено голяма радост за колектива и за учениците на
28. СУ „Алеко Константинов“ в София. Поводът е чисто новата сграда за началния курс, която с топла връзка се свързва с основния корпус на училището.
Близо 25 години децата от I до IV клас се обучават в постройка, наподобяваща барака. Тя е изградена през 1983 г., когато настоящата директорка Станимира Стоева започва работа като млад учител. В началото всичко изглежда добре, но след 7 – 8 години дефектите на лошото строителство излизат наяве и почва тежка амортизация. При дъждове от покрива тече вода, стават къси съединения. От прозорците също влиза вода, балатумът се надува, започват да се запушват тоалетните. Родителите протестират срещу условията, в които се обучават децата им. Като капак, в постройката са използвани етернитови плоскости, за които се знае, че са канцерогенни.
„Положих много усилия, срещах се многократно с кмета Йорданка Фандъкова. Обяснявах, че децата не могат да учат в тази барака. Слава богу, чуха ме и ме разбраха – казва Стоева. – Много хора бяха скептично настроени за новата сграда, но тя вече е факт. Госпожа Фандъкова беше на откриването на учебната година. Тя е вторият кмет, който идва тук за хубаво събитие. Първият път беше Софиянски по повод на това, че бяхме първото училище, в което се изгради асансьор за деца с двигателни проблеми.“
28. СУ „Алеко Константинов“ е едно от пилотните училища в столицата, в които започва приобщаващото образование. За тази цел директорката отива на работно посещение в Англия още през 2004 г. Там вижда училища, които я карат да ахне. Удивява се на един от английските директори, който има 450 деца със специални образователни потребности и 200 без.
Той споделя, че му предлагат работа като общински съветник, която е много по-платена от неговата. Но предпочита да остане на същата длъжност и да прави всичко възможно учениците му да завършват висше образование.
Работното посещение се оказва силно зареждащо. Станимира Стоева се връща, изпълнена с решимост да промени образователната инфраструктура на училището. Бараката за начален курс вече я няма. Предстои основен ремонт на голямата сграда, защото училището е на 106 години. Ще се направи външно саниране, изцяло ще се смени и покривът. След това ще се подменят ВиК инсталацията, радиаторите, електрическата система. Във всички класни стаи ще има ново оборудване.
„Не мога да не бъда благодарна за това – подчертава директорката. – В нашия район се ремонтираха детски градини, както и други училища, освен нашето. На всички им е приятно децата да учат в светли и просторни помещения. За мен „Училището е храм, децата са свещени, а учителят е духовен скулптор“. Това е девизът на нашето училище.“
Новата сграда ще даде възможност да се премине на едносменен режим на работа. Часовете ще почват в 8,15 ч. и в 14 ч. ще приключват. След обяд в училище ще остават само учениците, които са на занималня.
Докато трае продължилото две години строителство, всички учат в голямата сграда. Ръководството се принуждава да свие малко и приема. От тази година вече няма ограничения и сега тук има 460 ученици. Сформирани са два първи класа, както и три паралелки в осми клас. Две от тях са с профил софтуерни и хардуерни науки, въведен тук преди пет години. Един от мотивите за това е, че в България ИТ секторът е много развит и това е перспектива за младите хора.
Паралелките са с интензивно изучаване на английски език, като едната е с втори чужд език немски, а другата – с испански, който е много търсен. От миналата година са сформирани и паралелки с профил „Спортна анимация“, за което има и сключен договор с Националната спортна академия. Учениците, завършили този профил, ще бъдат приемани в НСА без изпит в същата специалност. Те се подготвят да работят с малки деца по време на екскурзии, в моловете, да организират игри, забавления. Учениците вече са ходили на стаж в няколко фирми. Заради ковид пандемията от профила за компютърни науки досега само един път посещават ИТ фирма, което им действа много мотивиращо. Учениците виждат пред себе си възможност за добра реализация.
28. СУ „Алеко Константинов“ получава награда от „Уча.се“ за активно използване на новите информационни технологии.
И въпреки че успешно се справят с онлайн обучението, всички са категорични, че то е стрес и за децата, и за учителите. Затова се надяват тази година да се учи присъствено.
„Много наши ученици от гимназиален етап имат награди по бокс, футбол, както и други спортни постижения. Чрез спорта децата могат да преодолеят стреса – казва директорката. – Кварталът ни е труден. Имаме деца от ромски произход, от проблематични семейства, живеят в стрес. Голям проблем са агресивните родители, както и демотивираните ученици. А нормативната база не е написана така, че да бъде ефективен инструментариум за решаване на проблемите. Много членове и алинеи не работят в случаите, когато имаме малтретирано в семейството дете, родители, които не са ангажирани с поведението на децата в училище и тяхната мотивация за учене.“
Увеличава се и броят на децата със СОП – сега са около 48. Трудна е комуникацията с родителите – не всички приемат, че детето им има проблем, че се нуждаят от ресурсно подпомагане. Педагогическият екип ги приема не заради парите, които дават социалните партньори на учителите и директорите за работата им с тези деца. Но истината е, че е необходим допълнителен човек, който да помага в класната стая – това е т.нар. длъжност помощник-учител. На 20 деца със СОП трябва да се полага такъв учител. От ръководството на училището преговарят с родители да влизат в клас, за да бъдат облекчени учителите.
„В класната стая е най-трудно – казва директорката. – Там обикновено не надничат и медиите.
А трябва да го правят, защото там е и ковачницата на знания, и лечебницата на проблемите.
В Англия има такава длъжност. Там за децата с двигателни проблеми имат и специална хидрофорна уредба. Тя помага, когато детето „прегрее“, да бъде пренесено от количката в плувния басейн, за да се отпусне и успокои. Тук сме далеч от тези неща. Не е достатъчна само новата сграда с прекрасното оборудване. Трябва да има диалог с Министерството. Много са училищата, които се борят със същите проблеми. Трябва да се увеличи щатът за специалистите, които се занимават с деца със СОП. Има крещяща нужда от това.“
Според Станимира Стоева сега има порочна система за квалификации. Превеждат се пари на определени фирми за квалификация на учителите, за да получават кредити. Но много от учителите не са доволни. Хубаво е да има време, в което човек да отиде в библиотеката, за да се подготви. А после да се яви на изпит и след като го вземе, да придобие самочувствие, че влизайки в класната стая, ще знае как да се справи. Не да има кредити, а знания и компетенции. И когато дойде агресивен родител, учителят да може да овладее неговата агресия и да му покаже стъпките, по които ще се реши проблемът.
„Много разговори водим с родителите, това е най-изтощителното в нашата работа – категорична е директорката. – Всеки срок правим по две екипни срещи с всички учители от ресурсния център. Каним на тях и родителите, за да чуят за слабостите и постиженията на детето, проблемите, препоръките. Идва и психологът, който е на щат към училището. И нещата вървят горе-долу в нормален ритъм.
Много е важно партньорството с родителите, но и компетенциите на учителите. Не можеш да заставаш пред тях немощен и веднъж да предлагаш едно решение, друг път – друго. Това обърква родителите и те може да преместят детето в друго училище. А това е лоша оценка за целия ни екип, защото означава, че не сме си свършили работата. За щастие, нямаме такива случаи.
Още като се върнахме от Англия през учебната 2005/2006 г., започнахме да работим по индекса за приобщаване. Много родители ни припознаха като подходящото училище за техните деца. Учителите минаха обучение, започнаха да ни търсят и да записват децата си при нас. От 2003 г. имаме деца със СОП. Първо приех 10 глухи деца, което беше голям шок за колегите, защото дотогава тези деца са учили в специално училище. Назначих сурдопедагог, логопед, направихме ресурсния център – това бяха първи стъпки в приобщаващото обучение. Тогава построихме и асансьора за децата с двигателни увреждания. На тези деца се вдъхна надежда. Най-трудно се работи с майките, които обикновено сами се грижат за децата си. И въпреки това съм виждала най-светлите усмивки точно на техните лица.“
Друг проблем е, че когато през зимата падне много сняг, децата с двигателни проблеми не могат да идват на училище, защото е трудно да се бутат количките в снега. Този проблем не е решен, а трябва да има специален транспорт. Станимира Стоева е убедена, че ако има диалог, от Просветното министерство ще намерят решение. Но никой не ги е питал какви са проблемите.