Всички пътища водят към 107. ОУ

171 млади новопостъпили учители в столичната образователна система получиха ключ на знанието. Традиционната инициативата е на Регионалното управление на образованието София-град и се провежда в навечерието на Деня на народните будители. Сред тях е и Зорница Гайдарска – учител в целодневно обучение в V клас в 107. ОУ „Хан Крум“. Тя завършва „Обща педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Избира специалността, защото Ӝ отваря доста врати – да бъде не само начален учител, но и да работи като педагогически съветник, към детска педагогическа стая, а при допълнително изучаване на философия да води и предметите от философския цикъл в гимназиален етап.

Зорница Гайдарска и директорът на 107. ОУ Данко Калапиш

Стела МАРИНОВА

Зорница Гайдарска е свързана със 107. ОУ и учителската професия от малка. Майка ѝ и баба ѝ също са педагози. Дори най-добрата ѝ приятелка е дъщеря на преподавателка в основното училище и двете често прекарват летата там като малки.
„Майка ми е учител по английски в същото училище. Детската ми градина също бе до 107-о и съм ходила рано с мама на училище, докато детската градина отвори, за да може да ме заведе след това. От I до VII клас съм учила там. Като цяло, животът ми винаги е бил обвързан с училището“, споделя пред „Аз-буки“ Гайдарска. Като дете на учител, разказва как, като се прибере майка ѝ, споделя със семейството различни неща от училищния живот, проверява тестове.
„От ученическа гледна точка виждам какво е в училище. Винаги съм имала и погледа от другата страна на нещата – как учителите работят, как се чувстват след първи учебен ден, какво им харесва, какво не им харесва. Мама се чувстваше удовлетворена, правеше много интересни неща – припомня си младата учителка. – На мен това ми се видя като супер готина работа, защото всички възрастни работеха много дълго и нещо далечно от децата, а майка ми винаги беше около мен. Това може би беше идеалистична представа за учителстването.“
След това в гимназията установява, че благодарение на опита си и наблюденията си на учителско дете може по-лесно да преценява как да действа в конкретни ситуации. Именно в тийнейджърските си години решава, че ще тръгне по стъпките на баба си и майката си.
„Може би някъде в гимназията се ориентирах към тази професия. Всички мои учители в 107. училище за мен бяха невероятни. Толкова много ми помогнаха и отделяха време да ми дадат съвети за личния ми живот. Но в гимназията се срещнах и с не толкова прекрасни хора. Дадох си сметка, че преподавателите като тези от основното ми училище винаги са правили учебния процес изключително интересен, така че да не е само суха материя, която трябва да погълнем. По много интересен начин я обвързваха с нас, разказваха ни малко за себе си и ги опознавахме по-добре. Бях вдъхновена от тях. Това някак си ме подтикна, че да бъда учител, е може би правилният избор“, разказва Гайдарска.
Педагожката споделя, че е била доста свито дете в училище, не е била много шумна, внимавала е в час. Не е споделяла какво харесва, от страх да не ѝ се подиграват. „Живях си доста спокойно, но когато отидох в университета, срещнах толкова различни хора и разбрах, че всичко това е нормално. Без притеснение мога да кажа коя съм и какво харесвам. Искам да покажа на децата, че всичко е наред и могат да бъдат тези, които искат да бъдат. Да споделят своите интереси, да не се притесняват как ще бъдат възприети. Защото, когато си себе си, най-добре ще бъдеш видян, чут и разбран. Стремя се децата да бъдат спокойни около мен, да казват всичко, което искат, това, което им тежи. И да заобичат това, което правят – заявява учителката. – Искам да им помогна да заобичат ученето.
Да не бъдат уплашени, че може да не разберат нещо.
Да не казват, че училището е тъпо, а да видят с какво може да им помогне. Да намерят интересното в него. Затова се опитвам по някакъв начин да открия връзка между това, което те учат, и това, което ги интересува, за да мога да привлека вниманието им.“
За първи път Гайдарска застава пред ученици в 107-о училище още докато следва в университета. Преди две години, след старта на учебната година, директорът ѝ се обажда с молба да води часове, защото голяма част от педагозите се разболяват от коронавирус или са под карантина.
„Тогава ме извикаха да замествам в трети клас колежка, която отсъстваше един месец. Не беше най-лесната работа, защото и класът беше бурен. Признавам си, че беше голям хаос първите няколко седмици. Но след едно известно време и с огромната помощ на класния ръководител успях да вляза в ритъм и да приключвам абсолютно цялата зададена работа. Самите деца успяваха да научат това, което трябва и им е необходимо. Това за мен беше изключителен успех“, припомня си Гайдарска. Така до края на учебната 2020/2021 г. я викат по седмица да замества следобед.
Миналата есен е назначена на временен договор за цялата учебна година. Тогава започва да работи всеки петък с V клас, тъй като седмицата е разпределена между няколко учители. Така хем може да продължи обучението си в университета, хем да практикува. След като взима дипломата си тази година, официално е назначена да води следобедните занимания на петокласници.
„Като си нов учител, няма да те хвърлят веднага да си класен ръководител, а по-скоро ще те сложат в занималнята. Смятам като голям плюс това, че започваме от по-леката работа, ако може да се определи като такава, за да се ориентираме какво точно се случва, да се запознаем със самото училище, за да сме готови да поемем след това по-сериозната работа на класен ръководител. Завършихме почти изцяло онлайн, защото в средата на втори курс започна пандемията. Имахме много малко практика. Освен началната, която успяхме да проведем присъствено, всички останали практики бяха онлайн“, споделя учителката.
По думите ѝ идеята на следобедните заниманията в V клас е по-различна от тези в начален етап. „Целта на занималнята в V клас е да помогнем на учениците да работят самостоятелно. Те сами си пишат домашните, ние трябва само да прегледаме дали всичко е написано коректно. Все още има деца, на които им е по-сложно да работят сами“, обяснява Гайдарска. Следобедните занимания се водят от учители от среден курс, които преподават по различни предмети. Преподавател по български език няма как да помогне с материала по математика. Затова, освен ако не са сигурни, педагозите не проверяват дали домашните са правилно написани, но пък заедно децата стигат до правилното решение. „Подкрепям взаимната помощ и винаги съветвам учениците да отидат при някое друго дете да им обясни“, заявява учителката. И те често я питат дали могат да отидат при съученик, за да им обясни конкретна задача, която ги затруднява.
„Това ме радва, защото не бяха толкова сплотени преди. Те са от два различни класа. Получава се прекрасно приятелство и взаимодействие между тях“, споделя Гайдарска. Тя помага с разказвателните предмети, за да научи учениците да разказват. „Има разлика между човек и природа и човек и общес-
тво в IV клас и предметите в V клас. Учат повече неща и им е необходима помощ. Работя долу-горе по начина, по който са ме изпитвали мен като малка. Сядаме и започваме да се изпитваме. Ако има нещо за изясняване, го изясняваме. Уроците са лесни и мога да им помогна. Сега е моментът да заобичат предметите, защото е по-трудно това да стане на по-късен етап“, казва учителката.
Директорът на столичното училище Данко Калапиш отдавна следи развитието на Гайдарска покрай майка ѝ. „Тя е едно прекрасно младо същество, нахъсано да работи, с голямо желание е. Личи си, че ще наследи професията на майка си и баба си. Спокойно мога да кажа, че има всички професионални качества.
Не е учила проформа, за разлика от други колеги, които минаваха през нас на практика.
Тя си учеше стабилно. Зорница е млад човек, който с желание влиза в професията – споделя директорът на 107. ОУ пред „Аз-буки“. След време младата учителка ще поеме свой клас, спазвайки над 30-годишна традиция пенсиониращите се класни ръководители да предават щафетата на най-младите.
„В нашето училище, дори още когато аз започнах преди 18 години, имаше практика задължително младият човек първо да мине през следобедната подготовка, където се изгражда като учител. И след две-три години, когато е напълно подготвен, да поеме класно ръководство – казва Калапиш. – Има и друга практика. Често се случва колегите пред пенсия сами да се отказват да водят класове, и на тяхно място застават млади колеги“. По този начин педагозите с опит сменят ролите със своите наследници, до последно им помагат.
„И предходният директор, и аз гледам винаги да има на кого да се опре младият човек. Важно е да бъде закрепен до някого, който може да му предаде опита си, да го научи и когото впоследствие да наследи“, категоричен е директорът на 107-о училище. Все още не се знае кой клас ще поеме Зорница Гайдарска, тъй като зависи кога ще се пенсионират началните учители или ще се откажат да бъдат класни ръководители. „Важното е, че вече е при нас, мотивирана е, а всяко нещо ще се случи с времето си“, казва Калапиш.