От Велико Търново до Италия

Младата учителка Валерия Николаева успява да грабва вниманието на децата от Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и в неделното школо „Пенчо Славейков“ в Салерно

Антоанета НАЙДЕНОВА

Как 25-годишната Валерия Николаева, родом от Велико Търново, попада в Италия? „Както обичам да казвам – нещата се случиха случайно неслучайно“, разказва пред „Аз-буки“ младата учителка. Веднага след завършването на гимназия през 2015 г. тя записва специалност „Начална училищна педагогика и чужд език“ във Великотърновския университет.
„По време на обучението си в университета започнах да се интересувам от много различни неща и се появи любовта ми към пътуването и опознаването на нови дестинации и култури“, споделя Валерия. Така тя прекарва няколко месеца в САЩ, където още повече разширява кръгозора си. Последната година от следването решава да се възползва и от възможностите на програма „Еразъм+“ – заминава за Италия. В продължение на два месеца в края на 2018 г. заедно със своя колежка от Великотърновския университет практикуват по специалността си в Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, и по-точно – в новооткрития му филиал в Салерно.
„По време на този стаж се запознах с президента на Културна асоциация „Паралел 43“ и основател на БНУ „Асен и Илия Пейкови“ Венета Ненкова, с която и до ден-днешен не сме се разделяли. Тя е прекрасен човек и професионалист. Работата ни върви с лекота, допълваме се“, казва Валерия. По това време тя не знае италиански език, но винаги го е харесвала и е проявявала интерес към него. Това ѝ помага бързо да се адаптира към средата. Освен това в Салерно всичко много ѝ харесва – и обстановката, и градът. Чувства се много добре и на мястото си там и се надява някой ден пак да се върне. И се случва точно това – след като завършва бакалавърската си степен, Венета Ненкова ѝ предлага да отиде в Италия и да работят заедно.
Така от есента на 2019 г. Валерия се връща в Салерно за началото на новата учебна година като преподавател по български език на децата от начален етап в училището. От тази учебна година то вече не е филиал на БНУ „Асен и Илия Пейкови“, а е самостоятелно училище „Пенчо Славейков“ в Салерно с филиал в Тури, а Валерия Николаева е негов ръководител.
Школото в Салерно започва през 2018 г. с десетина деца. Сега учениците в него на възраст от 5 до 18 години са около 30, като 13 от тях са във филиала му в Тури. Учебните занятия по български език и литература, история и география на България в Тури се провеждат в събота, а в Салерно – в неделя.
Учителите в Салерно са седем от тази учебна година. На децата се предлагат и три извънкласни дейности – по приложни изкуства, български народни танци и кино. Заниманията по приложни изкуства се водят от художничката Теменуга Бабанова, а фолклорните танци – от хореографа Благовест Кинов и Наталия Гърбева. Венета Ненкова прави филми заедно с учениците от училището на различни теми. По БЕЛ освен Валерия като помощник-учител работи и Илияна Табанджова. История и география на България преподава Велизара Падежка. В Тури учителките са две – Живка Димитрова и Златинка Иванова, която води и извънкласната дейност „Сръчни ръце“, също насочена към приложните изкуства.
Българското училище в Салерно от тази година се помещава в сградата на голям детски център, финансиран от държавата. Там се организират много и различни дейности за италианските деца. Центърът разполага с футболно игрище, фитнес, малък басейн и дори с малка зоологическа градина с папагали, рибки, костенурки и т.н.
„Нещата се случват трудно, но не и невъзможно – важното е да имаме желание и усет. Напредваме бавно, но славно, с малки стъпки. За мен е по-важно да напредваме сигурно, отколкото да бързаме – категорична е Валерия Николаева. – Искам училището да остане във времето и да се разрасне, да се превърне и в културен център в бъдеще. Отбелязваме всички национални празници. За Деня на народните будители направихме открит урок и работилница за децата. Това са моментите, които мотивират и сплотяват изключително много не само децата, а и родителите им. До края на учебната година планираме да направим група за народни танци и за родители, тъй като досега нямахме възможност да организираме събирането на много хора на едно място. Но вече е възможно и сме готови да го направим.“
В свободното си време Валерия чете книги и непрекъснато търси информация как може да се разнообразяват дейностите в българското училище. „Защото българското училище в чужбина не е типичното училище, което съществува в представите на повечето хора. Учителите в неделните школа трябва да притежават много различни и комплексни качества, за да предизвикат интереса у децата и да го запазят, което е по-трудната част – обяснява младата ми събеседничка. – Моето виждане е, че трябва да бъдем по-скоро ментори на нашите ученици, отколкото типичните учители. За мен истинският учител трябва да вдъхновява, подкрепя и провокира учениците си да намерят своя път в света.“
Всъщност Валерия няма много свободно време, тъй като от този септември работи и в Българския културен институт в Рим, където се занимава предимно с организационни дейности по различните събития, включени в културната му програма. „Тук общността е много голяма, а и досега не съм се занимавала с културни дейности. Така че имам много какво да уча и ми е страшно интересно – казва 25-годишната учителка. – Сега живея в Рим, където също се адаптирах бързо.“
В събота Валерия преподава в БНУ „Асен и Илия Пейкови“ в Рим на децата от II до IV клас, а в неделя – в училището в Салерно.
„Опитвам се да намеря баланса между работата и личния си живот, защото понякога имам склонност да прекалявам с работата. Не съм свикнала да се занимавам само с едно нещо – признава моята събеседничка. – Така че продължавам да търся баланса в живота.“
В момента Валерия следва и магистратура – отново във Великотърновския университет. Учи задочно „Педагогика на обучението по български език и литература“ и догодина се надява да се дипломира. „Това е логичното продължение на моето образование, защото от втората си година тук вече преподавам и на ученици от прогимназиален и гимназиален етап. Чисто практически обучението много ми помага в преподаването. Преоткривам, че преподаването и общуването с по-големи ученици ми харесват много“, казва тя.
Младата дама вече си е създала доста приятели и в Салерно, и в Рим, с които излизат да се разхождат и да разпускат. Обича да посещава Ватикана, където особено много ѝ допада атмосферата – намира, че има нещо магично в нея.
Бързо ли успява да научи италианския език? „Зависи от нивото, към което се стремиш. Ако искаш да е високо, е нужно повече време. Моето към момента е, да кажем, средно. Справям се с разговорния и писмения италиански. Всъщност за първи път дойдох в Италия, когато бях на 10 години, и това ми беше първото пътуване извън България. От много малка танцувам народни танци и с моята група дойдохме в Италия, в малко градче на брега на Адриатическо море. Тогава усетих, че Италия е моето място. И съдбата си каза думата. Така се случи, че след 10 – 11 години се върнах отново тук“, разказва младата учителка.
Освен активните занимания с народни танци Валерия се е занимавала и със зумба, рисуване, пиано, но сега се е ограничила основно с ходенето на фитнес. Обича да експериментира и да пробва нови неща постоянно. Както и да пътува. Следващата набелязана от нея дестинация е Египет.
Валерия има по-голяма сестра – Сабрина, която също е учител, но по математика и информатика.

Да даваме шанс на младите

„Трябва да подготвяме младите да могат да управляват и администрират неделните училища зад граница – категорична е Венета Ненкова – основател на Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим. – Тези училища се раждат като възрожденски и техните създатели в началото са големи ентусиасти и патриоти. Но когато започнат да срещат трудности, някои не успяват, защото много лесно се създават училища, но е трудно да се управляват.
Много съм щастлива, че успяхме да намерим такова малко съкровище като Валерия. Искрено се надявам да остане такава, каквато е – здраво стъпила на земята. Мисля, че когато срещнем можещи млади хора, трябва да им дадем шанс, защото някой трябва да продължи щафетата. Така както на мен са ми помогнали навремето, сега искам и аз да предам доброто нататък.
Освен че е млада и умна, Валерия знае какво прави. Само за два месеца по време на стажа си в Салерно тя успя да ограмоти децата, и ги накара да се влюбят в нея. Родителите започнаха да виждат резултатите, и също искаха тя да продължи да работи там. Хората, които светят и които сеят, намират кой да полива и да събира след тях. Когато човек е искрен и прави нещата от сърце, трудът му се оценява.
Валерия е момиче с качества, които наистина се надявам да запази и развие – амбициозна е, харесва Ӝ това, което прави, а това е много важно. Вярвам, че ще успее и ще продължи да върви нагоре. Любопитна е към това как нещата могат да се подобрят. Прави всичко възможно да постига по-високи резултати, което е прекрасно. Много е важно учителите да бъдат ментори. А за да стане това, те трябва да са изградени като личности. Валерия е млад човек с голям потенциал да продължи да се развива напред.
Моята мечта е училището в Рим някой ден да отпразнува 100 години. За тази цел трябва да има обучени и можещи хора, които да продължат делото ми.“