Комета пришълец в Слънчевата система

Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН (ИА с НАО), определи за научно постижение на 2021 г. резултатите от наблюденията на кометата 2I/Borisov (известна още като C/2019 Q4 (Borisov) от мeждународен екип от учени с участието на изследователя от Института доц. д-р Галин Борисов.
Кометата е открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов в обсерваторията MARGO – Крим. Тя се смята за най-автентично съхраненият космически обект пришълец в нашата Слънчева система, вторият след астероида 1I/‘Oumuamua. Екипът от астрономи, начело с д-р Стефано Бануло от обсерваторията в Арма, доц. Борисов и техни колеги от Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ публикуват резултатите от своите изследвания на кометата в авторитетното научно сп. Nature Communications.

„За да определим физическите характеристики на праховите частици в комата ѝ (кометната атмосфера), екипът ни извърши поляриметрични наблюдения на кометата с инструмента FORS2 и телескопа VLT на Южната европейска обсерватория – разказва доц. д-р Галин Борисов. – Ексцентриситетът (сплеснатостта) на орбитата на това космическо тяло показва, че тя е обект, който не е свързан гравитационно със Слънчевата система. Това я прави първият недвусмислен случай на комета, която пристига от междузвездното пространство. Досега в нашата Слънчева система са наблюдавани само два такива обекта. Докато първият – 1I/‘Oumuamua, имаше астероидни характеристики, за втория,
2I/Borisov, има ясни доказателства за кометна активност.
В изследването си разкриваме, че поляризацията на отразената от праховите частици на 2I/Borisov слънчева светлина е по-висока от тази, която обикновено се измерва при кометите от Слънчевата система. Тази характеристика я отличава от динамично еволюиралите обекти, като например тези от семейството на Юпитер, както и всички късо- и дългопериодични комети от нашата Слънчева система. Единственият обект със сходни поляриметрични свойства като 2I/Borisov е кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp). За нея се смята, че се е приближавала до Слънцето само веднъж преди появата си през 1997 г. За разлика от
Hale-Bopp и от много други комети, 2I/Borisov показва поляриметрично хомогенна кома, което предполага, че тя е още по-съхранен във времето в автентичния си вид обект.“
Приликата между поляриметричните свойства на двете комети трябва да зависи от микроскопичната структура и състава на агрегатите, а не от техните макроскопични характеристики, тъй като са доста различни по размер. Анализът на фотометричния профил на вътрешната кома предполага, че кометата Hale-Bopp принадлежи към класа на гигантските комети, като диаметърът на ядрото ѝ се оценява между 20 и 35 км, докато при 2I/Borisov той е ≤0,4 км. Тясната прилика между нейното поляриметрично поведение и това на Hale-Bopp предполага, че независимо от астрофизичната среда, от която произхожда кометата 2I/Borisov, такава среда е имала свойства, довели до образуването на тяло със значителни прилики с тела, намиращи се във външните региони на Слънчевата система – резултат, сам по себе си забележителен. Това сходство може също да доведе до предположението, че праховите частици на 2I/Borisov са малки, подобно на тези на Hale-Bopp.
„Ако приемем, че същата връзка между албедото (отражателната способност на повърхността на телата) и поляризацията, установена за астероиди, важи и за комети, нашите наблюдения биха показали, че кометата
2I/Borisov също има ниско геометрично албедо – свойство, споделяно от повечето комети от нашата Слънчева система – казва доц. Борисов. – В заключение, може да се каже, че кометата
2I/Borisov най-вероятно никога не е минавала близо до Слънцето или друга звезда и може би представлява първата комета, състояща се от наистина непокътната материя, която някога е била наблюдавана.“

Свързани статии:

Батерии за зелена енергия Почти като на Марс Falcon 9 изведе италиански радарен сателит Нова камера „вижда“ зад ъгъла