Трудната математика

Математиката е най-трудният предмет за учениците от V до X клас. По-малките определят като сложни също история и география, а по-големите – физика и химия. Това показват резултатите от електронната анкета сред учениците, организирана от МОН във връзка с прегледа на учебните програми от I до X клас, съобщават от Министерството.
В доброволното и анонимно проучване участват 5200 деца. Част от тях – 2184 ученици, са достигнати чрез директна кореспонденция с ученическите съвети в училищата. 3016 се включват благодарение на Националния съвет на децата към Държавната агенция за закрила на детето.
Учениците изразяват мнението си за отделните предмети по степента на трудност за научаване, необходимостта и смисъла от придобитото знание, практическата приложимост и метода на преподаване.
Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината човек и природа. Независимо че определят за най-сложна математиката, те смятат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са убедени, че ще им е полезна в живота.
Децата от V и VI клас трудно приемат прехода от човек и общество към двата отделни учебни предмета география и история. Очевидна е необходимостта от засилване на синхрона в учебните програми между двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в VII клас при разделянето на човек и природа на химия и физика. Инвестициите в създаване на STEM кабинети, проектното обучение и работата в групи биха помогнали за преодоляване на тези трудности, посочват от МОН.
Гимназистите (VIII – X клас) масово не осъзнават практическата полза от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под „Много добър“ 5,20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.
Учениците от първи гимназиален етап най-често искат материалът да бъде разглеждан чрез практически примери и реални житейски ситуации, необходимо им е и повече време за упражнения, особено по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да представят учебния материал по разнообразен начин, за да бъде възприет по-добре, включително чрез използване на образователни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те отчитат като сериозен дефицит липсата на работа в групи и недостатъчното време за разбиране и затвърждаване на новите знания. Учениците рядко са ангажирани в проектни дейности по предмети с голям брой часове като български език и литература и математика. Почти всички отчитат необходимостта от повече упражнения.
Работни групи към МОН преглеждат учебните прог-
рами по всички общообразователни предмети, изучавани от I до X клас. Част от този процес е проучване мненията на учители, ученици и родители.

Свързани статии:

Първият звънец на 7 септември от 2023-а По-високи такси в 16 държавни висши училища 232,6 млн. лева за ръст на учителските заплати и догодина Трима директори с приз „Св. Иван Рилски“