От залата до класната стая

Исус Маринов започва да се занимава със спортна гимнастика в Търговище, а на 13 – 14-годишна възраст преминава към ЦСКА в столичното Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“.
В спортната акробатика е два пъти вице- и европейски шампион, един път трети в Европа за младежи, веднъж трети на световното за младежи. Има отборни титли в дисциплината четворка мъже, печели титли и на халки – дисциплина, в която се конкурира с брат си Христос. От 14 – 15-годишни големите треньори подготвят двамата братя и за треньори на детски групи, за да натрупват опит. Работят със Здравко Куртев и Илия Янев от Националната спортна академия в Националната спортна база „Раковски“, както и в клуба на Йордан Йовчев. Така успоредно със състезанията братята развиват и треньорска кариера, работейки с начинаещи.

Исус Маринов (с топката) със свои ученици и с директорката на в ПГСС „Бузема“ Иванка Станчева

Стела МАРИНОВА

От две години Исус Маринов има още една роля – на учител в столичната Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“.
„Когато започнах треньорска кариера, исках да запиша и педагогика, основно физическо възпитание и спорт. Едни от първите ми спомени са с учителя по физическо възпитаните и спорт. В очите ми той беше голям герой, спортист. Исках много да приличам на него. Винаги съм си представял да работя с деца, да ги уча на това, на което мен са ме учили“, споделя пред „Аз-буки“ Маринов.
Именно преподавателят по физическо играе важна роля за развитието му в сферата на спорта. Първоначално Исус Маринов се насочва към футбола. Но в квартала, в който учат с брат му, живее треньорът по гимнастика и покрай приятелски отношения с родители им ги записват на спортна гимнастика. „Имахме и подходяща физика. Премятахме се доста в училище. Решихме да пробваме, и се получи добре“,
припомня си младият учител. Още тогава свиква да съчетава тренировките и училището. Сега е по същия начин. „Аз съм в залата и в училището, имам тренировки и работа с децата. На следващия ден се повтаря абсолютно същото. Този живот го живея от дете. Сега с училището трябва да съм по-отговорен, трябва да спазвам правила и задължения“, признава Маринов.
Миналата година гимназията обявява половин щатна бройка, а подадените молби за нея са близо 40.
Директорката Иванка Станчева си припомня, че 5-членната комисия е събеседвала цял ден и обещава да избере кандидат до три дни. В края на интервютата всички от комисията се споглеждат и става ясно, че вече имат фаворит – гимнастика Исус Маринов.
„Оказа се, че за 15 минути решихме кой ще е новият колега по физическо възпитание и спорт. За времето, което беше при нас, бе успял така да ни впечатли и зареди с положителна енергия, че нямаше какво да коментираме кой да бъде назначен. Поканихме го, той ни каза, че спортът няма да му пречи. Ние сме много щастлив екип със зам.-директор Цветина Владимирова, защото в лицето на господин Маринов открихме млад, амбициозен и много дисциплиниран колега“, заявява Станчева.
Зам.-директорката също е с добри впечатления от младия си колега. „Радвам се, че се спряхме на него единодушно и че той също ни гласува доверие, че могат да се случат нещата. Виждам го отвън с учениците. Разговаря и с онези, на които не преподава. Доказал се е в спорта, доказва се и в училище“, споделя Владимирова.
Преди началото на учебната година ръководният екип обяснява на Маринов какви са неговите задължения като учител.
Правят го и класен
ръководител,
за да е наясно с всичко, което го очаква, ако реши да остане в училище.
„В спорта каквото е постигнал, може само да го развива, а при нас има да учи много неща. Възложихме му класно ръководство на класа с деца със специални образователни потребности. Както 4 години имаха друг класен ръководител, така бяха омагьосани от излъчването, отношението, разговорите с Маринов. Никакъв проблем нямаха до завършването. Той водеше часовете по физическо, часа на класа, консултациите с родителите. Родители и деца бяха с отлични впечатления“, казва директорката.
При първата среща с класа си Маринов е малко притеснен. „Не ги познавах, те са по-специален тип хора. Много внимавах с комуникацията, исках да ги спечеля, да съм по-спокоен и да не показвам, че съм притеснен, защото го усещат. Говорихме си с какво искат да се занимават, какво ги интересува, опознавахме се. Оказаха се доста дисциплинирани деца въпреки проблемите. На 100% са по-дисциплинирани от другите. От тях съм много доволен, голям опит ми даде работата с деца със специални потребности – казва учителят. – Първият час на класа бях уплашен, но си казах да се стегна, и определено ми хареса. Трябва да мислиш, защото отсреща стоят хора с чувства и това може да им остави трайна следа. Началото е важно, за да спечелиш доверието им.“
По думите му, има разлика межди подготовката в зала и в училище, тъй като в залата има повече напрежение, гонят се графици и състезания. Докато в клас нещата са по-спокойни, интелектуалното ниво също е по-високо.
„В залата мога да бъда по-сериозен, там родителите плащат и водят децата си, за да тренират по-целенасочено, има повече контрол и дисциплина. Тук има по-различни характери, като цяло, са и по-големи учениците. Трябва да им се говори повече, защото в момента са в пубертета. Дисциплината е по-трудна, защото са в такава възраст. Опитвам се да говорим повече, да им втълпя, че навсякъде трябва да има дисциплина и на това ще се научат в училище. Защото, когато започнат работа и имат семеен живот, ще им бъде много по-трудно, ако не са дисциплинирани“, споделя учителят.
Тайната на добрата обстановка в клас е да може да говори езика на тийн-
ейджърите и да прилага индивидуален подход към всеки ученик. „С всеки имам различен подход, защото, ако се скараш на някого, може да му подейства мотивиращо и да се стегне. Но други могат да ти правят напук. На първо място, трябва да опознаеш всеки един от тях, да им дадеш шанс, нищо че има трудни деца. Подходът е много важен – да научиш нещо за тях, за живота им, да ги предразположиш да ти повярват. И да знаят, че срещу тях не стои някой, който да им показва, че е нещо повече от тях. Искам да могат да се отпуснат, да са предразположени да говорят, и да се слушаме един друг“, разкрива Маринов.
В часовете се стреми да поднесе уроците под формата на игра и състезание. „Внимавам, защото не разбират някои термини – било то от баскетбола или футбола, играли са ги на улицата и площадките. Чужди са им нещата, които съм научил в университета. Но с мои думи ги представям, правя показно. Задължително един треньор или учител трябва да направи показно. Не може да ги учиш на неща, които не можеш и не си правил. Трябва да им покажеш, да обясниш на техен език. Те говорят друг език в сравнение със зрелите хора и за да се получат нещата, трябва да вкарваме в работата игров елемент, трябва да има винаги вид състезание, за да бъдат стимулирани“, казва преподавателят.
Младият учител споделя, че е доволен и много благодарен за подкрепата и за това, че винаги новите му колеги се отзовават да му помогнат.
„Благодаря на директора, че ми даде възможност да започна в училището. Всяко начало е трудно, но имам доста колеги, които ми помагат. Доволен съм. Имаме и разногласия, но сядаме и ги решаваме заедно с директора и другите колеги. Това е ново нещо за мен. Опитвам се, ще ми трябва още време, не могат да ми повярват още на втората година. Така е навсякъде в живота.
С търпение и работа всичко ще стане. Трябва да имаш много желание и да харесваш работата си“, казва Маринов.
Директорката, от своя страна, подчертава, че винаги може да се разчита на него. Той не закъснява и няма дни, в които да е отсъствал. „Много впечатляващ млад човек. Дано се съхрани, да извоюва своето и да се поздрави с успехи. В училище имаме нужда от такива млади специалисти, а в спорта – от такива дисциплинирани треньори и спортисти. Щастливи сме. Той се раздава и в училище, и в залата. Умело преплита опита си в залата с училището и му се получават нещата. Не прави рязка граница, че на едното място работи с мотивирани деца или такива, за които се плаща, а тук – с деца, които по задължение влизат в часа. Явно, опитът му като спортист не е малък и това му помага да се адаптира и на двете места“, казва Станчева. Неслучайно си пожелава на всяко следващо събеседване да се появява по един нов господин Маринов.
А той отправя съвет към педагозите, които за първи път прекрачват училищния праг:
„За един млад учител като мен е важно да иска да се учи.
Да слуша учителите с по-голям стаж, защото има доста млади колеги със самочувствие. Да, те може да владеят новите технологии и да са по-напред в това отношение от шефа си, но за мен е важно уважението. Стажът си важи и си тежи. Като цяло, начинаещите учители трябва да приемат критики, да си замълчават, когато са сгрешили, и всеки да си знае позицията и мястото. Ако искаш да стигнеш до по-висока позиция, се изискват доста време, усилия и опит.“
Учителят допълва, че не може да се отдалечи от спорта. Догодина предстоят европейски и световни първенства, има доста контролни, за да се види кой ще участва.
„Конкуренцията става все по-голяма. Борбата продължава. Мисля, че мога да дам още на спорта, нищо че съм на 28“, казва гимнастикът. В плановете му е да създаде клуб по спортна гимнастика с брат си. Маринов обаче не смята да оставя преподаването на заден план. „Училището ми харесва. Екипът и условията – също. Мисля да се развивам и в спорта, и в училището“, заявява той.