Епохата на Рибния буквар

Това е учебникът, който променя доктрината на българското образование и превръща обучението от килийно в светско

Акцент в изложбата „Нашите учебници“ е Рибният буквар

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ представя изложбата „Нашите учебници“. Тя е посветена на 135 години от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и 100-годишнината на специалност „Педагогика“.

„Безспорен акцент в експозицията е Рибният буквар – казва проф. Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека. – Букварът на д-р Петър Берон, или както е влязъл в народната традиция като Рибния буквар, е учебникът, който властва почти 50 години в българското училище. Поколения българи са учили от него. Това е учебникът, който променя доктрината на българското образование. Той превръща обучението от килийно в светско. С Рибния буквар започва преподаване на говорим, народен, разбираем за учениците език. Той поставя началото на новия правопис в българския език, поставя началото и на книжовния език на базата на източните говори. И всичко това в една малка книжка, в която на практика е събран целият свят – букварът, който д-р Петър Берон предоставя през 1824 г. на българските ученици.“

В изложбата може да се види екземпляр от първото му издание. Първият ректор на Университета проф. Александър Теодоров-Балан определя много поетично Буквара като „слънцето на нашата школа“, казва проф. Ангелова. А проф. Иван Шишманов е още по-лаконичен и го определя като „буквара, който сам по себе си образува епоха“. Голяма рядкост са книгите, за които може да се каже подобно нещо.
„Този малък буквар има огромно значение за нашето училище, за нашата културна история, за нашата книжовна история, за българите въобще – казва директорът на Библиотеката. – В библиологията използваме понятието „фарови книги“. Това понятие означава книги, които оставят трайна следа, маркират пътя на дадена историческа дисциплина, на дадена култура. Букварът на д-р Петър Берон е нашата българска фарова книга, която осветява и чертае пътя на българското училище.“

В изложбата се показва развитието на отделните учебници от периода на нашето Възраждане – първите граматики, първите речници, първите разговорници, учебниците по химия, физика, анатомия, биология, география, землеописание, космология, логика, философия, които постепенно се появяват след Рибния буквар. Те стават част от българския национален книжовен патримониум. Той се формира между 1806 г., след излизането на Неделника – първата печатна книга на новобългарски език, до Освобождението на България през 1878 г., обяснява проф. Ангелова.

„Българските учебници са много важна част от този патримониум – казва тя. – А в периода на Възраждането ключова роля играе и българският учител, той е неговият гръбнак. Именно българските учители са автори, съставители, преводачи на учебници. Те полагат огромни усилия за развитието на българското училище в този период.“
Малко известен е един любопитен факт, разказва директорът на Библиотеката. Малцина знаят, че през 1873 г.

Христо Ботев превежда от руски учебника „Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете“ и го предоставя на българските ученици. Любен Каравелов също превежда учебници. Почти всички български учители, особено изявените като Йоаким Груев, са създавали и превеждали учебници. Сред тях е и основоположникът на българската педагогика Йосиф Ковачев – един от основателите на Висшето училище в София. А още преди това, през 1873 г. той издава своята „Школска педагогия“, както самият я нарича.

В експозицията са подредени неговите методически ръководства, помагала и учебници, част от личната му библиотека, свързани с въвеждането в българското училище на т.нар. звучна метода.
„В изложбата сме показали малка част от колекцията ни – отделни акценти, отделни имена, които очертават възможно най-пълна картина на учебниците през Възраждането – казва проф. Ангелова. – Една такава сбирка се изгражда с години. Основополагащият фонд на Университетската библиотека е формиран още през 1888 г. Тоест първата институция в рамките на Висшето училище е неговата библиотека, създадена на 29.10.1888 г. от първия ректор Александър Теодоров-Балан. Първи библиотекар на ВУ е проф. Любомир Милетич. Тоест изключителни учени полагат началото на Университетската библиотека. Любопитен е и друг факт. Учениците от Лясковската семинария, където е богословското училище „Св. Петър и Павел“, което през 1876 г. е закрито, поддържат своя ученическа сбирка, която наричат „Познай себе си“. Тя е от лични книги – характерно явление през Възраждането. Но знаейки, че училището ще бъде закрито, с нотариално заверено завещание те предоставят сбирката на Министерството на просвещението, за да послужи при откриването на първия български университет. Така български старопечатни книги поставят началото на Университетската библиотека.“