Вълшебна разказвачница

Младите писатели от V клас в БУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага раздават първите си автографи при представянето на книжката им „Вълшебна разказвачница“

Последният час по български език и литература за петокласниците в Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Хага, Нидерландия, протича по по-различен начин. Учениците представят пред своите родители първата си издадена книжка – „Вълшебна разказвачница“. На церемония, както я наричат те, младите писатели раздават и първите си автографи.

„Във „Вълшебна разказвачница“ са поместени разкази и истории, които учениците написаха през годината. Те са разработени на база онлайн курса по творческо писане, който имаха в продължение на 6 съботи със сценариста Миглена Димова. Тя учи безвъзмездно децата как да разказват интересни истории и какви са стъпките за писане, показа им по забавен начин как се измисля история“, споделя пред „Аз-буки“ учителката по български език и литература на петокласниците Светлана Храброва.

Тя се спира на иновативното упражнение за учене на правописните правила, за да може часът да бъде по-интересен за децата и да събуди любопитството им. „Учебните програми не са никак лоши, но учителите в Нидерландия са изправени пред голямо предизвикателство. Тук образователната система е подчинена на учене през правене, докато българската предполага повече академичност. Опитах се вместо с диктовки да изучим правописните правила през писането, докато учениците творят“, казва Храброва.

В книжката е поместен и разказ, написан от петокласниците като тренировка. В него те разказват за пътешествието на Рада до родината с облак, който се задвижва с ябълково гориво. „Децата много обичат да фантазират и измислят. Когато пишехме за пътешествието на Рада до България, не можехме се разберем с какво ще пътува, защо пътува, на какво прилича кормилото на нейния облак – обяснява преподавателката по български език и литература. – Потопени в творческия процес и благодарение на часовете с Миглена Димова, учениците знаеха как стъпка по стъпка да разкажат своята интересна история. Те търсеха синоними, а това е прекрасен начин да натрупват езиков запас и да усещат разликата в културите – тази, в която пребивават и живеят, и тази, която носят, но им остава далечна.“

Във „Вълшебна разказвачница“ петокласниците са описани като пъстри, усмихнати, любопитни, приятели и българчета. Всяко от 13-те деца – Борето, Жаки, Юлето, Божи, Насето Спасов, Мити, Яси, Злати, Ани, Марта, Насето Шопов, Макси и Насето, е представено със снимка и кратко описание, а след това е поместена и неговата история.
С позволението на младите таланти в. „Аз-буки“ публикува техния общ разказ за пътешествията на Рада до България.

Рада

Един ден Рада пое към България. Тя много се вълнуваше! За първи път щеше да лети сама. Отиваше да види послушни ли са нейните родители. Погледна през прозореца и видя на поляната паркиран пухкав, розов облак. Напомни ѝ на голям захарен памук с очички. Гумите му бяха големи карамелизирани портокалови резенчета. Отпред светеха две гроздови зрънца, а отзад намигваха две черешки. Облакът си имаше и вафлени вратички.

Рада погледна часовника. Оставаха още няколко секунди до 23:00 на обяд. Грабна огромната книга, в която беше побран целият ѝ багаж, и забърза навън. Повдигна кората от манго, която служеше за капак на багажника, за да прибере багажа, а отвътре ѝ се усмихна един пъргав хипопотам. Рада се сети за брошурата, в която белият, синеок грамаданко Хипо беше представен като пръв помощник. Грамаданко Хипо скочи пъргаво и отвори вратата на Рада. Момиченцето се настани удобно на задния маршмелов диван, а Хипо зае шофьорското място. Запали облака и завъртя гевреченото кормило. Пътешествието започваше!

Не след дълго Грамаданко откри, че ябълковото гориво е на привършване. Натисна олиболенчето, което включи костенурската навигация. Най-близката сокоизстисквачка беше след шест континента. Хипо леко се притесни, но запази самообладание.
През това време нищо неподозиращата Рада се наслаждаваше на сменящите се картини. Горите от захарни бастунчета се редуваха с пейзажите на хахалсовите пустини. Техните брегове се миеха от шоколадови морета.

Хипо съзря в далечината сладоледения континент. Притеснението му се охлади от тази ледена, вкусна гледка. Сокоизстисквачката наближаваше. Грамаданко паркира до ябълковата кутия. Виеха се огромни опашки за портокалово гориво и Рада се зарадва, че те карат с ябълково. Хипо отиде да плаща с ментови бонбони, а Рада излезе да подиша канелен аромат. Момиченцето забрави открехната задната врата.

В това време дебелият Джо реши да разгледа необичайното возило. Котаракът се вмъкна и лениво се настани под седалката.

Нашите герои не подозираха, че имат нов пътник, и весело запяха „Високи сини планини“. Мина известно време, през което Джо дремеше блажено, но коремчето му изкъркори. Косматко се огледа и лакомо се облиза на педала от баклава. Гризна малко, но му се услади и ненаситно погълна цялата спирачка. Хипо с ужас установи, че липсва педалът, и се заозърта. Така откри новия пътник. Джо се облизваше виновно. А Рада се чудеше защо скоростта се увеличава. Рунтавата опашка на Джо се размята из облака. Рада се вцепени и скочи върху Грамаданко, а той изгуби управление.

Тогава покрай тях мина палачинковата чиния на извънземните Харибо мечета. Днес те бяха пътни патрули на междугалактическата захаровка 35. Използваха всичките си гумено-желирани сили, за да измъкнат тримата пасажери от памуковия облак.

След хиляди препятствия веселата банда кацна в родното село на Радините баба и дядо, които се грижеха за родителите ѝ през отпуската им. По стара българска традиция те ги нагостиха – вкусна баница, боб с наденички, а специално за Джо – сочна пържолка с шопска салата.