Горещо археологическо лято във Видинско

На територията на Видинска област тече архелогическо лято 2023. Археолозите ще правят разкопки на римския кастел Каста Мартис в Кула, в античните градове Рациария край село Арчар и Бонония във Видин. Ще продължат проучванията и на некропола от ІІ хил. пр. Хр. при село Балей. Това казва доцент д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН). Той е научен ръководител на три от проучваните обекти – античните градове Рациария и Бонония и римския кастел в Кула. Разкопките край село Балей води доц. д-р Стефан Александров от НАИМ – БАН. Проектите за теренни разкопки в античните градове Рациария и западната крепостна стена на Бонония и на некропола край с. Балей са одобрени за финансиране от Министерството на културата. Проучването на Бонония е получило и допълнително финансиране от Община Видин.

От началото на юли, след 51 години прекъсване, първи започват проучванията на римския кастел Каста Мартис в граничния град Кула. Крепостта, която се намира в центъра на градчето, е най-запазеният римски обект в цяла Северозападна България. Кулата, която се издига над земята, е с височина 20 метра, уточнява д-р Здравко Димитров, и близо 1600 години се е съхранила в автентичния си вид. Изградена през IV век след Христа, по времето на император Константин I Велики, тя е много интересен обект. През целия юли на Кула номер 1 и Кула номер 2 работят трима археолози и 16 работници. Финансирането на разкопките е на Община Кула в размер на 16 000 лв. За последно на този обект проучвания са правени през 1972 г. от археолога Йорданка Атанасова, допълва д-р Здравко Димитров.

След приключване на разкопките археолозите разкриват 7 пласта от културните напластявания под крепостта от I до VI век и постигнатите резултати са неочаквано добри, казва д-р Димитров. „По време на археологическите проучвания на Каста Мартис – една от най-големите и най-запазените в автентичния си вид антични крепости в България, са извършени 6 сондажа и достигнахме до дълбочина от 3,50 – 4 метра“, уточнява археологът. И допълва, че при проучването са преминали през всички културни пластове, върху които е разположен римският кастел.

Археолозите изследват и цялата източна стена на крепостта, като достигат до стените на квадрибурга (квадратна крепост до кастела). Установени са хронологията и стратиграфията на т.нар. кастел, който е по-голямата от двете крепости на Кастра Мартис с площ от 15 дка.

„Знаем, че крепостта съществува през V век и е унищожена след варварските нашествия“, отбелязва ученият. Археолозите са установили, че преди античната крепост да бъде изградена, на същото място е имало селище. Целта им е тази година да разкрият в дълбочина тези ранни останки и да установят накъде се развиват, за да могат да добият ясна представа къде да насочат проучванията си догодина.

„Направените от нас открития за мащабите на римската крепост Каста Мартис са съизмерими с тези на другите антични крепос­ти във Видинско – Бонония и Рациария. Така Каста Мартис се нарежда на трето място по големина сред разкритите антични крепости в региона. По време на проучването нашият екип откри близо 50 находки – много монети от различни периоди, фибули, различни накити и голямо количество керамика от всички типове на римската керамика“, отбелязва още д-р Димитров. Според археолога местоположението на античната крепост Каста Мартис в идеалния център на Кула и съхраняването ѝ в автентичен вид близо 1600 години е сериозна предпоставка и възможност за пълната ѝ реставрация и социализация. Особено и след разкриването на запазените структури на източната стена на кула номер 2 и на южната стена.

Целият археологически обект се намира на общински и частни имоти, някои от които са изоставени. Община Кула има намерение да изкупи частните парцели, за да може археологическите разкопки да продължат в следващите години до пълното разкриване на античната крепост и превръщането на обекта в голям археологически парк. Това е и нова възможност не само за изследвания в научната проблематика, но и за развитието туризъм в региона.

Горещото археологическо лято във Видин ще продължи до края на октомври на останалите три обекта. От 31 юли вече започна археологическо проучване на западната крепостна стена на антична Бонония по проект на Регионалния исторически музей – Видин, който се финансира с близо 47 000 лв. Община Видин е осигурила допълнително 60 000 лв., което на практика гарантира устойчивост на проекта. В разкопките участват и археолози от РИМ – Видин, които ще проучват под ръководството доц. д-р Здравко Димитров. Останките на римска Бонония се намират в центъра на Видин, в най-старата част кв. „Калето“, и всеки турист може да види на едно място останки от 20 века история. За първа година на този обект ще се работи близо три месеца, казва доц. Димитров.

За единадесета година ще продължи и проучването на римските императорски терми в антична Рациария. Проектът е финансиран с близо 60 000 лв. и теренната работа започва през септември, като основно ще се разкопава централното крило на термите, където изследователите очакват сериозни разкрития.
Другият атрактивен обект, който се проучва от над 10 години, е некрополът край село Балей. Там теренните разкопки също ще започнат през септември и ще приключат средата на октомври. „Балей – некропол с трупоизгаряне от ІІ хил. пр. Хр.“ е проект, спечелен от НАИМ – БАН, с научен ръководител доц.
д-р Стефан Александров. Той ще се финансира от Министерството на културата с малко над 42 000 лв.
Доц. д-р Александров коментира за „Фокус“, че през настоящата есен археологическите разкопки ще бъдат в източна и западна посока на вече открития некропол. Обектът край село Балей е открит случайно и е един от най-големите некрополи от този период, разкрити в Долнодунавския басейн на Северните Балкани.

„Част от него се намира под къщите на селото. Анализирайки разкритите досега гробни структури от некропола, очаквахме той да се състои от 700 – 800 гроба. С новите находки и данни очакванията са, че те може би са достигали до 1000. Тази информация ни дава основание да мислим, че некрополът край село Балей е може би най-големият на Северните Балкани“, допълва доц. Стефан Александров.

Свързани статии:

Подкрепа за първокурсници Пчели на гости в детската градина Пет медала по астрофизика Най-интересното от археологическо лято 2023 г.