Валентина Стоева, основател на фондация „Детски книги“: Насърчаването на четенето не е лесна задача

Валентина Стоева следва „Политология“ и „Дипломация и международни отношения“. От 2008 г. се занимава с насърчаване на четенето сред децата. Създател е на сайт Detskiknigi.com, а през 2013 г. основава фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“. Носител е на званията „Посланик на библиотеките“ и „Рицар на книгата“. Основен координатор е на Националната награда „Бисерче вълшебно“. Майка на дъщеря (2002 г.)
и син (2014 г.). Докторант по специалност „Теория на четенето“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

– Вие сте основател, председател и двигател на фондация „Детски книги“ – неправителствена организация, която насърчава детското четене. Как решихте да започнете тази мисия?

– Началният тласък дойде, когато дъщеря ми постъпи в първи клас и с тъга установих, че в средата, в която ще расте занапред, част от децата идват от семейства без домашни библиотеки и без отношение към книгите и четенето.

А средата е определяща за развитието на индивидите от един момент нататък, когато влиянието на семейството отслабва за сметка на приятелските кръгове.

Най-напред започнах, съвместно с класната ръководителка на дъщеря ми (Миглена Манчева, 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“), да развивам читателски клуб в часовете по извънкласно четене. Постепенно дейността ми се разрасна, появиха се сайтът и фондация „Детски книги“. С колеги и съмишленици започнахме активно да подкрепяме учителите и библиотекарите, за да отглеждаме заедно четящи деца.

– Как според вас можем да мотивираме децата да четат?

– Ключът се крие в точните книги и предоставянето на достъп до тях, както и в правото на избор. Обикновено там, където има училищни библиотеки с назначен на щат библиотекар, който умее да представя новите, съвременните, интересните за децата и разнообразни по тип и жанр издания, насърчаването на четенето се случва по-лесно.

Разбира се, важно е и децата сами да могат да си изберат какво да четат – те умеят интуитивно да избират книги, които им помагат да развиват интересите си или да решават проблеми, които ги тревожат (а често не могат или не искат да споделят с възрастните около тях). Съвременните издания обясняват света, в който децата живеят. Те ги подготвят да натрупат достатъчно знания и умения, за да могат след това да се справят с по-сложни житейски ситуации или с по-трудни класически текстове.

Трябва да отчетем и факта, че днешните деца имат почти неконтролируем достъп до устройства и много бърз интернет. Гледането от устройствата нарушава концентрацията им и ги прави тревожни. Ограбва възможността да развиват знанията си за езика и да трупат лексика (не е нужно да знаеш как се казва онова, което виждаш). Убива възможността да развиват въображението си, защото е трудно да си представиш как изглежда даден герой, ако вече си видял представата на аниматора за него или пък имаш в съзнанието си образа на конкретен актьор. Устройствата поставят предизвикателство и пред умението да извличаме информация чрез четене, защото ни правят по-нетърпеливи, по-несъсредоточени. Склонни сме да прескачаме цели пасажи с дълги описания. Това важи с пълна сила за децата, които очакват и много динамичен сюжет или кратки текстове.
Мотивирането на подрастващите да четат в условията, в които сме днес, изисква да си даваме ясно сметка за предизвикателствата и за начина на възприемане на информация, а след това да избираме и предлагаме подходящи книги, които да подготвят почвата за по-нататъшното развитие на читателския вкус и интерес.

– А какво четат те най-често?

– Децата в училищна възраст най-често четат книгите от препоръчителните списъци, които родителите налагат като задължителни, но без да подкрепят децата да се потопят в контекста. Без да им дадат известни знания за значението на думите или за времевите и културните особености, свързани с конкретните произведения.

Ако могат да избират, децата предпочитат най-вече забавни, смешни истории, с по-кратки текстове, с хубави илюстрации. Приказките с дебело изведена поука определено не са в челните места на личните им предпочитания. Но това важи предимно за читателите, които са имали свободата да заявят: „Тази книга не ми харесва“.

– Има ли статистика в кой клас четат най-много децата и в кой най-малко, защото след 15-годишна възраст се наблюдава все по-голям интерес към онлайн пространството и видеоигрите.

– Интересът към интернет, социалните мрежи и видеоигрите вече не е само при тийнейджърите, а и при много по-малки деца. Разбира се, най-активно четат децата до четвърти клас, където ролята на началния учител е най-силна и с най-голямо влияние върху ежедневието на учениците.
Ако говорим за статистика и резултати, успехите на българските ученици в PIRLS категорично потвърждават, че в началната степен на образование интересът към книгите и четенето е най-сериозен. С колегите ми наблюдаваме подобен ефект и в националната награда „Бисерче вълшебно“, която организираме вече 11 години. Там също най-активно гласуват децата на възраст между 8 и 10 години.

– Разкажете за „Бисерче вълшебно“ – първата в България награда за детски книги, чието жури са самите деца.

– Националната награда „Бисерче вълшебно“ е първата подобна кампания в България, чието жури са само и единствено децата. Чрез нея даваме възможност на настоящи и бъдещи читатели от 3 до 16 години да четат и да гласуват за публикувани в предходната година книги – художествени и нехудожествени издания, най-добрите издателски проекти, номинирани от над 50 издателства. Чрез кампанията се стремим да обединим усилията на семейството, училището/детската градина и библиотеките в отглеждането на читатели, като поставим фокус върху интересите и нуждите на самите деца.

В процеса на събиране на книгите каним издателствата да предложат своите най-добри и висококачествени издания, които да бъдат подложени на гласуване. Разделяме книгите в 5 възрастови категории за художествените заглавия, а нехудожествените разполагаме в категорията „Нещотърсачи“. След десетото издание въведохме предварителен етап на оценка, по време на който панели от експерти (критици, специалисти по илюстрация, учители, библиотекари) и деца (над 200 от цялата страна на различна възраст и от различни по големина населени места) правят предварителна оценка и избират по 10 художествени и 25 нехудожествени книги в категория. Накрая каним всички български деца, живеещи в страната и в чужбина, да четат и да изберат своите фаворити чрез гласуване.

Резултатите, които получаваме от всяко издание, ни помагат да следим ситуацията с функционалната грамотност, как се променят интересите на читателите, какви са предизвикателствата пред тях. Когато ги анализираме, можем да препоръчваме заглавия за обогатяване на фондовете на библиотеките и да адаптираме кампаниите си, за да отговарят на потребностите на децата читатели.
Накратко, наградата „Бисерче вълшебно“ дава право на избор на децата, стимулира ги да четат интересни за тяхната възраст и нагласи издания. Тя е и инструмент, чрез който възрастните могат по-лесно да подкрепят читателите да трупат знания, да развиват критично и творческо мислене.

– Както и за „Остави всичко и чети“ и „Нощ на литературата“.

– „Остави всичко и чети“ е инициатива, която провеждахме няколко пъти, за да стимулираме читателите на всяка възраст да покажат, че отделят поне 15 минути дневно за четене. Беше ни любопитно да проверим дали българите наистина не четат никак, както периодично излизат резултати от национални анкети. Интересът към „Остави всичко и чети“ беше голям, предстои да я продължим в края на годината, като се надяваме да се превърне в традиционно ежегодно събитие.

„Нощ на литературата“ е събитие, предназначено най-вече за възрастните, което координираме от две години. Инициатор е Чешкият център в София, а съорганизатори са културните институти и посолствата на редица европейски държави. Целта е да популяризираме съвременната европейска поезия и проза по нестандартен начин.

В определена вечер, от 18:00 до 21:30 часа, известни личности четат откъси от преводни европейски книги в т.нар. „читателски гнезда“. Тези гнезда са на нетипични за представяне на книги места, а публиката е поканена да се движи – слуша откъс от книга в рамките на 15 минути, а след това се придвижва към следващото гнездо, към следващия откъс от книга. Събитието ще се проведе на 27 септември т.г. в София и в други населени места в страната. Надявам се онези, които все още не са запознати с това необичайно представяне на книги, да станат част от предстоящото издание.

– Кои са любимите герои на децата от книгите?

– Децата днес сякаш по-трудно си намират любими герои, за разлика от моето поколение, което беше възхитено и впечатлено от Пипи Дългото чорапче, Роня, Матилда, Том Сойер или патиланците. Може би от съвременните герои Хари Потър успява да вълнува читателите вече 20-ина години, а безспорен хит сред българските деца (предимно момичета) е и феята Ванилия.

– Подкрепяте и развивате мрежа от 160 читателски клуба, в които членуват над 7000 деца. Как на практика става това?

– Мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“ е най-голямата радост и гордост на фондация „Детски книги“. Тя е факт най-вече заради своите ръководители – някои от най-активните учители и библиотекари в страната. Те неуморно се грижат децата да имат достъп до книги, да изразяват своето мнение и да го споделят с връстниците си.

С колегите ми се грижим да задаваме рамката на мрежата: следим кои книги ще бъдат част от наградата „Бисерче вълшебно“. Опитваме се да набавяме и изпращаме екземпляри по места, организираме срещи със специалисти от различни сфери, за да подпомогнем ръководителите да са още по-спокойни, че отглеждат четящи деца по най-добрия начин. И разбира се, окуражаваме се взаимно, че не сме сами и не сме глас в пустиня.

Насърчаването на четенето е трудна и тежка задача, която дава плодове след много години. Но ако не се развива, може да нанесе трайни вреди, незабележими на пръв поглед. Част от работата ни с мрежата е и да даваме гласност на проблеми като закриването на училищни библиотеки, неразбирането за ролята на библиотеката като част от STEM центровете. Стремим се да показваме и добрите примери, които обикновено потъват сред негативните новини.

– От каква възраст е хубаво да четем на детето?

– Според научните изследвания, на които се основава дейността на фондация „Детски книги“, още в утробата детето различава не само гласа на родителите си, но и майчиния си език. Най-добре би било да започваме да четем на детето още в утробата, но всъщност когато и да започнем, все ще е от полза.

– Как можем да определим една книга като качествена?

– Този въпрос е труден, защото изисква да си изясним позицията, от която гледаме. Най-красивите илюстрации не гарантират най-високо качество на съдържанието. Не е задължително и много смислените истории да са облечени в хубаво книжно тяло. Затова е важно да се доверяваме на мнението на експертите (учители, библиотекари, книжари, ангажирани с четенето хора) и да даваме право на избор на децата.

Разбира се, много по-лесно е да преценим кога една книга има проблеми, и по-скоро е добре да не я препоръчваме на децата. Наличието на правописни и пунктуационни грешки автоматично би трябвало да я извади от списъка ни. Липсата на редактор или коректор е знак, че книгата не е подходяща за децата. При илюстрациите личният вкус влияе много. Но се надявам, че постепенно възрастните ще престанат да харесват само книги с розовобузи герои и ще започнат да оценяват работата и на творци, които не залагат на захаросания рисунък.

Моите лични критерии за подбор и препоръка на книги са свързани с ефективността на изданията. На деца, които изобщо не са отваряли книга, препоръчвам по-ведри текстове, с повече шеги и малко по-лек сюжет. На деца, които са обсебени от технологиите, предлагам нехудожествени издания – биографии, дори наръчници за „Майнкрафт“. Винаги нося със себе си биографичните книги за Меси и Роналдо и обикновено споменавам Хари Потър, ако има запалени по магиите и вълшебствата.

Съзнавам, че понякога възрастните не са склонни да препоръчат нещо различно от утвърдени класици. Но моята теза е, че читателският вкус се развива и култивира с времето – стига изобщо да започнеш да четеш. А мисията на фондация „Детски книги“ е да даваме начален тласък и да подпомагаме децата да летят напред и нагоре чрез книгите и четенето.