Учени изследват рискови природни явления

Отчитат постигнатите резултати през четвъртата година на Националната научна програма за околната среда

П остигнатите резултати през четвъртата година на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни действия“ са представени на форум, проведен в БАН.
В обобщения анализ за изпълнение на задачите за 2022 г. се подчертава, че в резултат на научните изследвания са излезли общxо 21 публикации, изготвени са още 10 статии, които са в процес на рецензиране или приети за печат. 11 са участията с доклади в научни конференции. За целия период на Програмата дотук индикаторът публикации в специализирани списания или научни поредици с импакт-фактор (IF) или импакт-ранг (SJR) е преизпълнен над 4 пъти, а за участия в престижни международни форуми е преизпълнен 6 пъти. До този момент са получени над една трета от очакваните резултати (10 от общо 23 за целия период на Програмата).
В рамките на работния пакет за водния баланс и водните ресурси на страната е предложено решение за дългосрочно питейно-битово водоснабдяване на Хасковска и Пловдивска област с доставяне на води от каскада „Доспат – Въча“ и за използване на водите на хидроенергийния язовир „Ал. Стамболийски“ за питейни нужди на близките селища. Продължава работата по подготвяне на монографичен труд за водите в поречията на Места и Доспат и тяхното използване. За да се оцени това богатство с национална значимост, е нужно да се знаят неговото количество, годишно и многогодишно разпределение, начини на формирането на водния отток, качеството на водите, водопотреблението и др., на което е посветен този труд. Установява се, че твърде малка част от наличните годишни водни обеми се използва на българска територия. Преобладаващата част задоволява нуждите на съседна Гърция без компенсации, което изисква преосмисляне на българските интереси.
От Изпълнителната агенция по околна среда е актуализирана базата данни за качеството на повърхностните и подземните води у нас за 2020 г. и 2021 г. . Получени са годишните оценки за химическото състояние и екологичния потенциал на реките по басейнови дирекции. Извършва се интегрирането им в информационните масиви, с което се формира непрекъснат десетгодишен период с възможно най-пълни данни след последните нормативни и методически промени в екологичното законодателство. Извършена е статистическа обработка на получените резултати от анализи на повърхностни и подземни води в басейните на р. Струма, Места и на р. Искър в Софийската котловина, западнородопските притоци на Марица – р. Тополница и р. Луда Яна, от дънни седименти от реките в басейна на р. Арда. Обработени са материалите и се подготвят анализ и оценка на физико-химичното състояние на речните води в басейна на Русенски Лом.
Продължава анализът на наличната и събраната през 2021 г. информация за екологичното състояние на повърхностните водни тела, като се добавят нови данни от извършения биологичен мониторинг на повърхностните води през последната година. Масивите се допълват и с данни от изпълнени задачи по проекти и задачи, възлагани от МОСВ/ИАОС. Създадена е база данни с цел анализ на разпространението на цианобактериалния вид Raphidiopsis raciborskii (Woloszynska) Aguilera & al.
в българските езера. През последните две десетилетия този вид привлича вниманието поради силно инвазивния си потенциал и отрицателно въздействие върху разнообразието и функционирането на водните екосистеми. Има данни, че този вид продуцира опасни за човешкото здраве токсини с хепатотоксично и неврологично действие. Изследвани са поречията на реките Арда, Боровица, Крумовица, Върбица, Перперек, Бююкдере, Аламовска, Голяма река, Ерма река, Неделинска. Резултатите показват изключително критичното състояние на реките в басейна вследствие на действащата и предишната рудодобивна дейност.
В процес на реализация е нов пилотен обект – гореща точка с различен генезис, вид и механизъм на замърсяване на подземните води: обект Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци „Нови хан“ – замърсяване на подземните води от хранилища за радиоактивни отпадъци. Извършени са предварителен анализ, пробонабиране и оценка. Завършват изследванията в пилотния обект „Елешница“ в басейна на
р. Места. Получените резултати от математическото моделиране се подготвят за публикуване в научно списание.
Екипът на Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН, работи върху изучаване качественото състояние на западнородопските притоци на р. Марица. Извършват се анализ и оценка на събраната информация. Завърши и изследването на качеството на водите на черноморските ни притоци. Резултатите са публикувани в списание с импакт-фактор.
Значително място е отделено на усъвършенстване методите за анализ на съдържанието на различни ингредиенти в повърхностните и подземните води, особено когато замърсяващите вещества са в ниски концентрации или близо до границите на чувствителност на измервателната апаратура.
По отношение на обществените ползи на дейностите в работния пакет за качествата на водите (повърхностни и подземни) е направена оценка на актуалното състояние и възможните въздействия върху качественото състояние на повърхностните и подземните води в страната при евентуалното изпълнение на Националния план за възстановяване и развитие. Проведен през май 2022 г. курс има за цел да запознае участниците с някои нововъзникващи замърсители, включени в новата европейска директива 2020/2184 от 23.12.2020 г. за качеството на водата, предназначена за консумация от човека. Директивата предстои да се транспонира в българското законодателство.
На базата на дистанционни данни за температурата на морската повърхност учени изследват многогодишните пространствени и времеви изменения в разпределението на тази температура в западната част на Черно море. Наличната информация е актуализирана за периода 2003 – 2021 г.
и е разширена сезонно, като са прибавени климатичните полета за пролетта и есента.
Изследвани са основните рискови процеси и природните ресурси в българския сектор на Черно море и крайбрежната зона. Продължават археосеизмологичните изследвания на обекти, намиращи се във Варна. Чрез интердисциплинарен подход – съвместни изследвания на геофизици, геоморфолози, геолози, археолози, са изследвани ефектите от трусовете при земетресения върху археологически обекти. Продължава научноизследователската дейност, целяща разработването на нова комплексна методология за идентификация на различни разломи според техните свойства.
Любопитни са и новите научни резултати, получени по работен пакет „Модели на промяна на екосистемите в резултат на катастрофални събития в миналото – ключ към разбиране на настоящи и бъдещи заплахи за планетата“. В пясъчниците на Сирманската свита (най-горен Ордовик) са открити ледникови седименти (диамиктити), образувани по време на ордовик-силурското застудяване. Диамиктитният къс съдържа отпечатък от фосилно членестоного – трилобит. Тази изключително рядка находка на фосил в диамик-
тити (първа не само в България, но и за по-голямата част от перигонд-
ванска Европа) може да даде по-точна информация за източника на подхранване на седиментите.
През отчетния период продължават усилията на учените и за изясняване на различни аспекти, които имат отношение към Националната система за ранно откриване и предупреждение за чужди видове. Ранното откриване на чужди видове и своевременното информиране на ключовите заинтересовани страни за реакция са един от най-ефективните и евтини начини за предотвратяване на въвеждането и разпространението на подобни видове. За пръв път в България е регистриран видът белобуза шилоопашата патица. Наблюдаван е един екземпляр в яз. „Калояново“, Пловдивска област, на 10 септември 2022 г. Видът се среща в Централна и Южна Америка, но е локално въведен в няколко държави в Западна и Централна Европа. В района на Балканския полуостров видът е регистриран до момента поне в Словения. Екземплярът в България вероятно е изпуснат от
зооколекция. Видът ще бъде добавен към Предупредителния списък на чужди и инвазивни чужди видове за България.
Отчетени са промените в разпространението на три чужди вида бозайници в България – нутрия, ондатра и енотовидно куче.
В рамките на работния пакет за оценка на опасностите от катастрофални земетресения и последствията от тях са актуализирани създадените бази данни. На базата на геоложка и сеизмологична информация е оценена повторяемостта на силните земетресения около градовете Пловдив, Велико Търново и Варна.
Изследвана е структурата на сградата на Националния институт по геофизика, геодезия и геог-
рафия. Оценени са ускоренията, на които сградата би устояла.
Проведени са изследванията за структурата в най-горния слой от земната кора за м. Ловен парк и
кв. „Манастирски ливади“ – София. Оценено е нивото на подземните води.
Събрана е информация за свлачищата в България. Картите са трансформирани във вид, удобен за работа в ГИС среда, и са обединени с картите за сеизмичните и рискови сценарии.
Направена е и класификация на сградния фонд на градовете Русе, Пловдив и Велико Търново. Определени са разпределенията на сградите по периоди на построяване – като брой сгради и като разгъната застроена площ. Въз основа на информацията за конструктивната система от кадастъра, всяка сграда е класифицирана в отделен тип в съответствие с матрицата на типологиите на българските сгради.
Извършена е оценка на сеизмичната уязвимост за всяка сграда поотделно въз основа на информацията за нейната носеща конструкция (типология), време на построяване (проектиране), етажност и други технически параметри.
Сеизмичното въздействие за проведените анализи се базира на детерминистичните сценарии за градовете Русе, Велико Търново и Пловдив.

Свързани статии:

Търсят се обитаеми планети Заек с екологична роля Как полетяха динозаврите Полизахаридите и как те влияят върху имунитета