Децата трябва да визуализират това, което учат

Децата трябва да визуализират това, което учат“, казва учителката от Начално училище „Захари Стоянов“ в Любимец Стефка Димитрова. Тя работи в школото от близо 8 години и в момента преподава на III клас. Завършила е „Молекулярна биология“ в Плов­дивския университет „Паисий Хилендарски“. Определено това е доста по-различно от педагогиката, с която в момента се занимава.
„Докато учих, разбрах, че това не е моята сфера за професионална реализация“, обяснява събеседничката ми. Веднага след като завършва тази специалност, записва нова – „Предучилищна и начална училищна педагогика“, и след това започва работа като възпитател в училището в Любимец. Признава, че не може да си представи живота си по различен начин. Винаги се е стремяла да избягва рутината, и днес ежедневието ѝ е всичко друго, но не и еднообразно. „Всеки ден научавам нещо ново от учениците си. Това, което правя, е изпълнено със смисъл, защото от мен зависи тяхното бъдеще. Затова подхождам отговорно към всяка своя дума и постъпка“, допълва тя. Иска да научи учениците си преди всичко да бъдат добри хора, да си помагат един на друг и да се подкрепят както в училище, така и след това в живота.

Динамичната работа на учител много ѝ харесва, но признава, че не е никак лесна. „Изискват се постоянство и безкрайно търпение. Децата са все още много малки и имат нужда да бъдат изслушвани. Когато усетят в наше лице разбиране и подкрепа, се чувстват спокойни и уверени. Изключително хубаво е всеки ден да си заобиколен от усмихнати личица, които да те прег­ръщат и да ти казват, че те обичат“, споделя Димитрова.

Учениците, с които работи в момента, са предимно от социално уязвимите групи. При голяма част от тях липсват мотивация за учене и подкрепа от страна на родителите. Някои от тях изпитват и затруднения с овладяването на българския език. Но когато човек има желание, нещата винаги се получават. И Стефка Димитрова е сред най-подходящите примери за това. В педагогическата си практика използва разнообразни методи и похвати за привличане вниманието на учениците си. А когато урокът е различен и динамичен, нещата наистина се получават. Разковничето на успеха ѝ се крие в любовта към децата и работата и в използването на разнообразни интерактивни ресурси и методически похвати в час.
Посочва, че classbuddy е сред любимите образователни платформи на учениците ѝ. Голяма част от уроците съставя сама, като преработва учебното съдържание така, че да отговаря на нуждите на децата. Понякога върху една и съща тема прави по няколко варианта с различна степен на трудност. Учителката има индивидуален подход към всяко дете.

„Старая се материалът, на първо място, да бъде разбираем, на второ – да има достатъчно на брой упражнения, които да им помогнат да затвърдят новите знания, и накрая – да има задача за самооценка“, обяснява младата учителка. Практиката ѝ показва, че когато учениците се справят отлично и имат резултат 100%, радостта им е изключително голяма. Те се чувстват едновременно горди и удовлетворени от труда си. Като педагог, Димитрова много харесва точно това приложение, защото в края на часа получава обратна връзка за успеваемостта на целия клас – знае кой с какво се е справил и кое го е затруднило. Миналата учебна година изготвя в платформата classbuddy специален урок за Националния празник на България – 3 март. Отделя време, за да подбере нужните материали, други сама изработва. И урокът се получава много различен – информативен преди всичко, но в същото време и динамичен, и интерактивен. Всички участват с голям интерес и запомнят най-важните факти още в час.

„Чрез различните образователни платформи и интерактивните ресурси се опитваме да повишим мотивацията за учене, да намалим броя на отпадналите ученици и най-важното – децата да се чувстват щастливи и успешни в училище“, обобщава младата учителка. Признава, че много от работата на педагога остава скрита за по-голямата част от обществеността. Тя не е само по време на часовете в училище. Учителят не спира да работи и у дома, като подготвя уроци, търси материали, съставя задачи и още много неща. Димитрова силно вярва, че ако всяко упражнение е адаптирано за нуждите на ученика и е съобразено със силните и слабите му страни, успеваемостта накрая на часа е в пъти по-голяма. „Ако детето се справя в училище, ще идва с желание и ще се мотивира да учи още повече“, категорична е тя.
А за да бъде истински успешен учител, Димитрова не щади нито време, нито сили за надграждане на уменията си. Редовно участва в различни обучения. „Благодарение на технологиите сега възможнос­тите за допълнителни обучения са необятни. Записвам се на всяко, което смятам, че ще ми бъде от полза в работата“, казва тя. В момента обогатява знанията си в сферата на безопасното използване на интернет. Решила е заедно с учениците си да се включат в тазгодишната кампания „Безопасен интернет“ на едно от големите издателства в страната. „Интернет предоставя много възможности, но също така крие много опасности“, обяснява учителката. Затова правилата за безопасно сърфиране ще бъдат включени в учебната програма в часа на класа. Днес почти няма ученик без телефон, таблет или компютър у дома и затова темата е изключително актуална.

За възпитаниците на Димитрова уроците за българските празници са много интересни и очаквани с нетърпение. „Много от децата не познават българските обичаи, затова винаги отделям голямо внимание при подготовката на тези уроци“, разказва моята събеседничка. За нея е изключително важно да научи децата да бъдат добри хора, да приемат различните и винаги да се стремят към успеха. Миналата година изработват постер, на който всеки ученик оставя отпечатък от ръчичката си. И така всички заедно образуват едно голямо сърце, а в средата изписват „Да бъдем добри“. Традиционно отбелязват всички значими дати с тематични инициативи. Често правят и работилници за различни предмети и сувенири. Миналата година преди 1 март майки и ученици заедно изработват мартеници. „От една страна, децата са изключително щастливи, когато са в училище заедно с родителите си, а от друга – близките им също се чувстват значими, нужни и най-вече горди“, обяснява учителката от Любимец.

На мнение е, че началният етап на обучение формира децата като личности. Тогава те научават как да правят разлика между добро и лошо, редно и нередно, важно и маловажно… На тази възраст много лесно могат да бъдат открити и доразвити силните страни на учениците. „Ако учителят съумее да открие заложбите на детето и ги развие по правилния начин, може да определи бъдещето му“, казва тя. Съвсем наскоро разбира, че две от ученичките ѝ са решили да станат учителки, като пораснат, защото искат да приличат на нея. „Важно е да покажеш на децата, че те е грижа за тях, че ги уважаваш и разбираш. Те усещат това много добре и ти отговарят със същото“, отбелязва тя.
С настоящите си ученици започва да работи още от I клас. Тогава обучението е от разстояние заради пандемията. Признава, че да учиш деца да пишат и да четат онлайн – през компютъра, въобще не е лека задача. Със сигурност не е лесна, но при голямо желание не е и невъзможна. На помощ ѝ идват технологиите. Решава да въведе иновативни методи още от самото начало. Започва с образователното приложение wordwall. Наличието на картинки помага на децата да визуализират информацията и да се ориентират в естеството на въпроса. „Когато за едно дете българският език не е майчин, нагледността много помага“, казва тя. В часовете пуска различни образователни видеа, с чиято помощ привлича вниманието и повишава мотивацията. Те помагат на децата да усвоят новия материал в електронна среда.
Признава с усмивка, че се чувства изключително горда, когато види напредъка на учениците си. „Дори най-малкото нещо, което успеят да постигнат, ме радва изключително много. Знам, че това се дължи на нашата работа“, завършва тя.

Свързани статии:

Все още се уча как да бъда учител Представи си Европейския съюз Пчеличка робот учи на програмиране От студентската скамейка направо в училище