Балканите са сеизмичен район

Доц. Пламена
РАЙКОВА
– сеизмолог, ръководител на катедра „Сеизмология и сеизмично инженерство“ към НИГГГ – БАН

Балканите са сеизмичен район
Балканският полуостров е най-активният сеиз-
мичен възел от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс. Голяма част от активността, която се наблюдава, е в района на Хеленската арка – това е районът, обхващащ части от Гърция през Кипър и Родос до Югозападна Турция; Анадолската разломна система – Централна и Източна Турция; Струмско-Родопската зона, която е свързана с района на Кресна. Към този списък може да добавим и Завоя на Карпатската дъга – това е сеизмогенната зона Вранча в района на Румъния. Това са „огнищата“ на Балканите, които в исторически и съвременен план се характеризират с най-висока сеизмичност.
Особености на земетресението в Турция и Сирия
Земетресението в Турция и Сирия от 6 февруари 2023 г.
се реализира на разлом, в който не се беше случвало земетресение от близо 100 години. Има исторически данни за това, че там е имало земетресения с магнитуд между 7 и 8. Настоящото е част от структура, разположена на границата между три плочи: между двете микроплочи – Анадолската и Арабската, които взаимодействат с Африканската плоча. Самата Турция се намира на т.нар. Анадолска микроплоча, а разрушителното събитие се реализира на триграничието на плочите по Източноанадолския разлом. България се намира на голямо разстояние от него, а самите структури нямат никаква директна връзка със страната ни, така че да може да окаже съответно влияние и възможност да се реализира земетресение. Ако това се случи по линия на Северноанадолския разлом, който минава и през Истанбул,
тогава е възможно да има въздействие и върху България.
Предвидимост на земетресенията
Не е възможно да се предскаже подобно събитие. Но се разработват т.нар. сеизмични сценарии, които на базата на историческата сеизмичност на даден район могат да предвидят и оценят бъдещите последствия и щети. По този начин може да се даде повече информация как да бъдем по-подготвени за евентуално земетресение.
Подготвени ли сме за трусове с висок магнитуд?
Смятам, че подготовката за реакция при земетресения трябва да започне още в училище. Доколкото зная, повечето ученици не са запознати с действията при подобни събития. Аз самата съм на 34 години и нито в училище, нито след това съм участвала в такова обучение. Моето дете е в детска градина, но там също не правят „тренировки“ за подобен сценарий. Затова не съм сигурна как бихме могли да очакваме адекватна реакция при евентуално земетресение. Мисля, че не е излишно да има повече инструкции по тази тема, защото все пак страната ни се намира в сеизмичен район. Добрата новина е, че в момента сме в сеизмично затишие, но никой никъде не е застрахован от подобни явления. Затова да бъдем подготвени, е от полза за всички.
Разрушителните трусове у нас
На 4 април 1904 г. в района на Крупник и Кресна (Струмска сеизмична зона), са регистрирани най-разрушителните исторически земетресения в България с най-висок магнитуд 7.3 и 7.8 по Рихтер.
Т. нар. Чирпанско земетресение от април 1928 г. има своите характерни особенос-
ти, тъй като в продължение от четири дни се реализират два силни труса. Първият е регистриран в района на Чирпан на 14 април с магнитуд от 6.8 по Рихтер. То нанася опустошителни разрушения на града, околните села и Първомай. Вторият трус е на 18 април в района на Пловдив и е от 7.1 по Рихтер – отново разрушителен за града и околностите. На 25 април, отново в Маришката зона, се реализира трети трус с магнитуд от 5.7 по Рихтер, от който най-силно е засегнат град Гълъбово.
Това са земетресения, за които са правени подробни изследвания. Те са реализирани в близост до т.нар. Маришка разломна система.
В тази поредица от трусове едно от най-интересните неща, наблюдавано от колегите, е установената денивелация на терена – преди земетресението и след първите два труса. Появяват се два основни разлома, които са почти успоредни един на друг. Смята се, че след второто земетресение от 18 април 1928 г. се образува разлом с дължина около 141 км, плюс множество по-малки разломи, които са част от основния. Установено е и пропадане на почвата, което достига до 2.5 – 3 метра. Това е едно от малките подобни изследвания и измервания на „преди“ и „след“ подобно разрушително събитие за тогавашното време.
Най-критичните земетръсни зони в страната
Предвид историческите данни, които имаме за България, може да характеризираме зоните с най-голяма сеизмична опасност.
– Районът на Крупник, зона Кресна – мястото на най-разрушителния трус у нас.
– Районът на Шабла – през 1901 г. там е имало много силно земетресение с магнитуд 7.1 по Рихтер.
– Районът на Горна Оряховица и Велико Търново – най-силното известно земетресение в тази зона е събитието от 14 юни 1913 г. в близост до Горна Оряховица с магнитуд M=6.8 и интензивност
I0=9 – 10 МШК. Разрушени са Горна Оряховица – до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица – до 80%. Сериозно засегнати са и много други селища. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 400 000 кв. км.
– Районът на Пловдив – предвид трусовете от 1928 г. в Маришката разломна система.
– Районът на София – в исторически план в Софийско
не са наблюдавани много земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер. Проблемът в столицата е нейното силно презастрояване и пренаселеност, което увеличава рисковете при събитие от подобен характер.
Настоящата сеизмична обстановка в България
В момента сме слабо активен район. Нямаме регистрирани земетресения с магнитуд над 3, които могат да бъдат осезаеми за хората. И през изминалата година наблюдавахме подобна обстановка. Най-силното земетресение с магнитуд от 4.5 беше в района на Провадия, като това се смята за умерено събитие.

Свързани статии:

Сърцето на Земята Какво да правим при трус Някои хора може да имат имунитет срещу коронавируса от SARS 1 Приобщаването работи