Говорете с децата си!

Малвина Стефанова по време на работа в СУ „Христо Ботев“ – Горна Малина. Снимка – Личен архив

Имам опит с логопед. Беше професионалист и оправи говорния ми дефект само за месец. При това не става въпрос за детската градина, защото бях на 19. Имам опит и с маркиране на текст, който трябваше да прочета на глас пред целия клас. Четях гладко и бързо, докато не се появи една от онези дълги думи без тире по средата, която, ако бях започнала да сричам, щях да загубя целия си авторитет на надежден ученик. Затова си измислих края на текста. Но тогава бях във II клас. За досъчиняването на текста никой не разбра, дори учителката, обаче коригирането на звука, който не бях произнасяла правилно цели 18 години, пробуди възторг у всичките ми познати. Спомням си, че през този месец се упражнявах на глас почти непрестанно.

Така че днес имам основание да вярвам на логопедите, но също така знам, че дори отличник във II клас може да срещне затруднение с четенето. Въпросът е кога наистина имаме основание за притеснение и дали това притеснение няма да изчезне напълно, ако се доверим на специалист.

Елка Маркова е логопед от 17 години, а Малвина Стефанова практикува от три. Запознавам се с тях на кръгла маса „Добри педагогически практики по приобщаващо образование“, която се провежда от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-област, и РУО– София – област.

Елка е завършила магистратура „Специална педагогика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а Малвина – „Логопедия“ в Нов български университет.

Разделя ги опитът, сближават ги децата и желанието да им бъдат полезни.

Заедно търсим отговора на въпроса дали да бъдеш логопед, не е просто „сладка“ работа, подхранвана от технологичната среда, която опознаваме все по-добре, или положението с езиковите проблеми и говорно-комуникационните нарушенията при подрастващите наистина е сериозно. Какво се случва със затруднението при четене, определяно като един от основните симптоми на дислексията?

„Не бих определила нашата работа като „сладка“, а като предизвикателство – казва за „Аз-буки“ Елка Маркова. – Децата винаги ме държат в кондиция, карат ме да мисля, да съм креативна, да бъда на 100 процента с тях. И колкото и нескромно да звучи, имам постигнати резултати. Казвали са ми, че съм добър логопед. Може би защото обожавам професията си, получих и признанието „Логопед за 2023 г. за Софийска област“.

Елка приема децата с речеви проблеми в училищния кабинет в СУ „Васил Левски“ в Елин Пелин. Успоредно с това има и частна практика в града. За 17 години опит твърди, че проблемите при децата са най-разнообразни поради факта, че

днес те растат и се отглеждат в нетипични условия

– от един родител, от баба и дядо, от много ангажирани и свръхамбициозни родители или при занижен родителски контрол.

„Всичко това оказва влияние върху езиково-говорното развитие на децата в ранна предучилищна и училищна възраст“, казва Елка и обобщава най-често срещаните проблеми: нарушена артикулация, късно проговаряне, нарушение на плавността на речта, т. нар. екранно поведение, което се засилва в резултат на тригодишния период на пандемия.

„В начална училищна възраст наблюдавам много сериозно нарушение на семантиката на речта – споделя Маркова. – Нарушената семантика буди тревожност за тази възраст, защото децата звучат така, сякаш не са българоговорящи, не разбират значението на думите, не вникват в дълбочината на текста и сякаш са от „друга планета“.“

Според Елка артикулационните нарушения, които безспорно се засилват през годините и засягат немалка част от децата в предучилищна и начална училищна възраст, се дължат както на анатомични и генетични, така и на социални фактори.

„За България липсва национално епидемиологично проучване на специфичните артикулационни нарушения

– твърди тя. – Неправилното изговаряне на звуковете в детска възраст би трябвало да се разглежда като комуникативно нарушение, което, от своя страна, оказва влияние върху цялостното личностно развитие на детето, върху неговото социално и емоционално поведение, което проличава и в училище. А по-късно би могло да има последици и по отношение на професионалната му реализация.“

Малвина Стефанова, която работи като логопед и образователен медиатор в СУ „Христо Ботев“ в село Горна Малина, отправя призив към всички родители:

„Искам да им кажа да говорят и да общуват повече с децата си!“

И макар че упражнява професията си само от 3 години, Малвина е преминала обучения за деца със заекване, артикулационни нарушения, езикови нарушения, масаж, както и за употреба на логопедични сонди, за говорно-комуникативни проблеми и деца с аутизъм. Наблюденията ѝ показват, че децата в училище наистина имат нужда както от логопед, така и от психолог.

Потърсихме потвърждение на думите на Малвина от Държавния логопедичен център в София. Тази година наследникът на първото логопедично училище у нас навършва 70 години. Но преди да разкажем историята му, се свързахме с директора Теодора Кошинска и я помолихме да сподели данни от проучванията, които правят.

„Наблюдава се тенденция за увеличаване процента на децата и учениците с комуникативни нарушения“,

казва тя. Посочва, че през 2023 г. от общо обследвани 32 510 деца в училища и детски градини на територията на София тези с комуникативни нарушения са 8670, което е 26,70%. За сравнение, през 2003 година този процент е бил 21,20.

„Най-важното за родителите е да бъдат информирани и да не се притесняват да потърсят помощ от логопед – убедена е Елка Маркова. – Моята формула за превенция на нарушенията в детското развитие е проста. Съветвам родителите да правят консултация с логопед, когато децата им навършат 7 години, дори да нямат конкретен повод за притеснение. По този начин логопедът ще ги информира какво трябва да е сформирано за възрастта като показатели в езиково-говорното развитие, в развитието на когнитивните функции, толкова важни за извършването на всяка задача в нашето всекидневие.“

Що се отнася до дислексията – термин, който все по-често чуваме и който се свързва със затрудненията при четене, като засяга проблеми при свързване на звук и буква, неразпознаване на цели думи, както и неразбиране на това, което се чете, Елка Маркова твърди, че

дислексия на развитието може да бъде установена във възрастта 8 – 8,5 години.

Това е най-подходящото време, защото е необходимо да се съобразим с двата основни диагностични критерия, които я определят. Първият е установяването на специфичните нарушения в овладяването на процесите четене и писане, към които децата пристъпват в начална училищна възраст. Вторият е свързан с необходимостта да се даде на детето достатъчно време за ограмотяване и автоматизиране на тези процеси, тъй като има деца, при които те се развиват с по-бавни темпове.

„Безспорно има прояви, които могат да ни ориентират за възможна поява на дислексия и преди детето да навърши 8 години – казва Маркова. – Част от тези симптоми са например затрудненията в изговарянето на многосрични думи или при запаметяването на стихотворения наизуст, несръчности и некоординираност в движенията, затруднения при посочване на пространството, време и посока, трудности при запомнянето на последователността на сезоните, дните от седмицата, месеците на годината.“

На кръглата маса по приобщаващо образование

Малвина Стефанова представя като добра практика сравнително нов метод при работа с деца с дислексия.

Показва устройство за сканиране, превод и четене на глас на писмен текст, което е полезно помощно средство за лица с дислексия и затруднения в усвояване на четенето. С помощта на сканираща писалка устройството може бързо и безпроблемно да „прочете“ (изслуша) всякакви текстове и по този начин подпомага детето, а Стефанова допълва процеса, като разнообразява формите на четене.

„За себе си мога да кажа, че се уча всеки ден от това, което преживявам, от работата с децата и възрастните. Това променя не само тях, но и мен“, споделя Малвина. Тя насърчава родителите да се информират и да търсят специалист, за да бъдат спокойни, че са направили необходимото.

„Потърсената навременна консултация е превенция на множество бъдещи проблеми – добавя Елка Маркова. – За съжаление, в България не е изградена стройна и работеща система за ранно откриване и въздействие при нарушения на развитието. Освен това много често родителите, а и някои учители, се осланят на фактори като израстване и съзряване, а това води до загуба на безценно време и преди всичко се изпускат т. нар. сензитивни периоди на развитие, в които корекцията и възстановяването биха имали най-добър ефект. Трябва да имаме предвид, че немалка част от детските нарушения на развитието са с добра прогноза, но при оказване на своевременна и компетентна помощ.“