Книжни пътеки от Северозападна България до Скандинавия

Електрическият библиобус на гости на учениците от ОУ „Св. Климент Охридски“ във Видин. Снимки – РБ „Михалаки Георгиев“ – Видин

„Въобще не съм съгласна с това, че българите не четат. Инициативите ни винаги се посрещат с голям ентусиазъм. Особено от децата!“, казва за „Аз-буки“ директорката на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин Десислава Иванова. А събитията, които организират във и извън библиотеката, са толкова много и кое от кое – по-интересни.

През април 2024 г. например се включват в Националния поход на книгите със собствен проект „Време за приказка“ и „Маратон на четенето“. Истината е, че за 19-а година поред отбелязват Месеца на книгата. В началото го наричат само „Маратон на четенето“.

„Събирахме се в библиотеката и започвахме всички заедно да четем една книга. Тя преминаваше от ръка на ръка, като всеки прочиташе по няколко абзаца от нея. След това постепенно започнахме да излизаме и извън сградата. Първо започнахме да гостуваме на различни училища по случай Международния ден на детската книга – 2 април. После разширихме празничния календар и включихме и Деня на книгата и авторското право – 23 април“, разказва моята събеседничка.

Често канят гости и организират представяния на книги.

В града няма детска градина или клас от начален етап на обучение, на който да не са гостували. А до тях стигат с прекрасния си и уникален по рода си електрически библиобус. С него разполагат от около две години. Средствата за закупуването и оборудването му са осигурени по проекта „Книжни пътеки и мобилни библиотеки от българския Северозапад до Скандинавия“.

Той има за цел да обедини усилията на регионалните библиотеки „Михалаки Георгиев“ във Видин, „Христо Ботев“ във Враца и обществени библиотеки в Норвегия в мисията за създаването на иновативна и атрактивна форма за достъп до култура и изкуство на открито.

„Искахме да направим нещо различно, нещо, което ще бъде забелязано и ще достигне до повече хора.

Така се роди идеята за пътуващия електрически библиобус, с който сами да достигаме до новите си читатели“, споделя Иванова.

Така и става. Библиобусът не остава незабелязан и без купища желаещи да се повозят в него. В началото децата се качват, придружени от родителите си, но в даден момент толкова много малчугани искат да се качат, че започват да пътуват само най-малките. В него има множество образователни и занимателни книжки. И там винаги е весело – чуват се песни, разказват се приказки или се провеждат интересни беседи за забележителностите във Видин.

„В добра компания и сред толкова много книги децата се чувстват прекрасно“, обяснява моята събеседничка. Признава, че библиобусът много е разчупил дейността на библиотеката и е разширил значително кръга от (по)читателите ѝ.

Регионалната библиотека във Видин разполага с още един библиобус – истински голям автобус, оборудван с много стелажи с книги, като има литература от всички жанрове. С него обикалят цялата област Видин. Образно можем да кажем, че единият е за децата, а другият – за възрастните.

„Не беше такава идеята, но май така се получи. Истината е, че възрастните не могат да стигнат до електрическия библиобус, защото винаги има много деца, които искат да се качат на него“, обяснява директорката.

Отделно електрическият атракцион е с ограничено поле на движение – паркове, детски градини и училища. Не може да излезе извън града, а другият може.

В началото решават с големия библиобус да посещават само

места, където няма библиотека или читалище или пък има, но е бедна откъм книги.

Но впоследствие става така, че се превръщат в желан гост навсякъде – дори и на места с огромни колекции книги на съвременни български и чуждестранни автори. Истината е, че правят всичко по силите си, за да насърчат четенето при всички възрастови групи.

„Идеята е книгата да достигне до колкото се може повече хора“, казва Иванова.

Гостувайки с електрическия си библиобус при най-малките, винаги присъстват на своеобразен празник. Децата ги посрещат с предварително подготвена програма, като често тя включва песни, танци, спектакли и постановки. А след това всички заедно разговарят за силата на думите и мястото на книгата в живота на всеки от нас. Освен това обикновено има много интерактивни игри и викторина с любопитни въпроси и награди. Директорката посочва, че тази година само по време на „Маратон на четенето“ са достигнали до изключително много деца – 2600 на брой.

„С тях, освен че четяхме и разговаряхме, се и забавлявахме“, допълва тя. Освен на гости, с библиобуса правят и обиколки на града със спирки на емблематични места като паркове и всякакви зелени площи. Инициативата им носи интересното име – „Екскурзия с библиобус. Книгите разказват“ и също се радва на голям интерес.

В Регионалната библиотека са си поставили за цел да покажат на колкото се може повече деца, че книгата може да бъде интересна.

„Децата са свикнали да им казват какво да направят – „напишете“, „прочетете“, „решете задачата“ или „влизайте в час“.

Искаме да им представим книгата под забавна форма – така че да не го приемат като задължение.

Не трябва да им се заповядва, а трябва така да направиш, че те сами да поискат да направят нещо“, казва Иванова. Умело посочва, че неслучайно и литературата за четене от учениците през ваканцията от няколко години не е „задължителна“, а е „препоръчителна“. Тук отново говорим за силата на думите и това, че всичко, което се прави по принуда, не е приятно.

А колкото до любовта към книгите, тя безспорно се заражда първо у дома, в семейството, след това се доразвива в училище и се изгражда и формира от приятелската среда и житейския опит. „Отивайки на гости при децата заедно с нашата огромна библиотека от книги, ние запалваме искрата. Всички ни посрещат с усмивка и се надяваме с времето да не загубят ентусиазма си и жаждата за знание“, уточнява моята събеседничка.

В Регионалната библиотека непрекъснато се случва нещо интересно. И нейното единствено предназначение не е само да бъде място, където хората да взимат книги, които да четат у дома, но е и средище за културни изживявания, създаване на приятелства и повишаване на знанията и компетентностите. За всеки празник организират тематична работилница и творчески ателиета за малки и големи.

Освен това съвсем скоро ще направят „Седмица на програмирането“, с безплатни курсове за малки и големи. От 2009 г. насам провеждат и курсове за компютърна грамотност.

„В града ни има много възрастни хора, чиито роднини живеят в чужбина. Те се чувстваха изолирани и самотни. Повечето нямаха компютър у дома, а тези, които имаха, не знаеха как да го използват“, разказва Иванова. Споделя, че в последно време уроците по компютърна грамотност са преминали в обучение за работа със смартфон. „Стараем се да бъдем непрекъснато в помощ на съгражданите ни независимо от възрастта“, допълва тя.

В библиотеката имат и два 3D принтера, с които обикновено работят основно малките им посетители. „Много се радват, когато успеят да отпечатат фигурка, която сами са моделирали“, посочва с усмивка директорката.

През лятото също предлагат много интересни дейности и клубове. Обикновено

инициативата им „Лято в библиотеката“ започва на 1 юни,

а дейностите се провеждат в двете сгради на културната институция.

Преди повече от 10 години Община Видин предоставя за безвъзмездно ползване на РБ „Михалаки Георгиев“ сградата на бившата турска поща. И така необитаемото до онзи момент помещение заживява като Център за работа с деца и младежи. Намира се в сърцето на Градската градина и това позволява дейности навън – на зелено, под сянката на дърветата. Така че програмата е повече от пъстра. Всеки делничен ден има различен курс, като има начален час, но не и краен – всеки може да остане в библиотеката толкова, колкото иска и му е приятно. „Дейностите ни са разнообразни. Постарали сме се да обвържем книгите с интерактивните игри“, обяснява директорката.

Първият клуб, който е включен в лятната програма, е „Аз чета, ти рисуваш“. И както самото му име подсказва, там децата рисуват картини, докато слушат приказни сюжети с вълшебни герои. Вторият клуб е в сферата на изкуството. „В часовете изработваме различни красиви предмети от стари и ненужни материали“, обяснява моята събеседничка. И както са казали хората, боклукът за един е съкровище за друг.

В топлите месеци се провеждат и заниманията на клуба „Опознай Видин“, където библиотекарят от отдел „Краезнание“ посещава културните и историческите забележителности в града. Много търсен и посещаван е и курсът „Забавление с чуждите букви“. Той се провежда на два езика – руски и английски. „Това не е школа за изучаване на чужд език, а занимания, в които децата могат чрез игра да проверят какво са научили през годината“, уточнява тя. Имат и клуб за езикова култура – „Мога да говоря и да пиша правилно“, където, разбираемо, полето на познание са българският език и неговата фонетика, граматика и лексика.