Логопедът Ана Бехар: Нарастват случаите на деца с екранна зависимост

Най-малките имат нужда от време със семейството си, от игри и занимания, чрез които да учат и да развиват социални взаимоотношения с връстниците си

Ана Бехар е педагог от 17 години и логопед от десет, завършила е предучилищна и начална училищна педагогика, както и логопедия в СУ „Св. Климент Охридски“.

Доскоро работи като преподавател по български език в Англо-американското училище – София, и като логопед в център за детско развитие и психологическа консултация „Когнитива“ в София. Преди няколко месеца излиза по майчинство с второто си дете, но не спира да е активна в работен план.

Провежда онлайн консултации за родители по теми, свързани с детското развитие, участва в уебинари и лекции на същата тематика, освен това поддържа профил в социалните мрежи, в който споделя опита си на специалист по детско развитие и на родител.

„През всичките години на практиката си съм имала изключително разнообразни случаи на деца с различни нарушения в развитието, артикулационни нарушения, дислексия и т.н. В последните години обаче в кабинета започнаха да идват все повече деца, които имат екранна зависимост“, споделя Ана Бехар за в. „Аз-буки“.

По думите ѝ, заедно с екипа от психолози, с който работи, се срещат с много деца със забавяне в езиково-говорното развитие. Особено силно това явление се забеляза след пандемията, когато по онова време бебетата вече са деца на 3 – 4 години.

Изоставащото езиково-говорно развитие води след себе си трудности в познавателната сфера, социалните умения, двигателното и емоционалното развитие. Дали заради неглижиране, или от липса на време, много родители избират екрана пред това да имат активно общуване с децата си.

Във възрастта между 0 – 3 г. наличието на прекомерно екранно време е изключително вредно за развитието на детето.

„Вярвам, че информираността по темата нараства и се надявам родителите да правят правилния избор по отношение на дейностите, които предоставят на децата си“, допълва специалистът.

Относно най-важния съвет за родители и педагози предвид нарастващия брой дефицити и особености при децата, Ана Бехар е категорична: „Децата имат нужда от време със семейството. Имат нужда от тях, от баба и дядо, от всяко близко човешко същество от обкръжението им. Децата се нуждаят от игри и занимания, чрез които да учат и да развиват социални взаимоотношения със семейството и връстниците си. Не се нуждаят от екрани или прекалено много вещи, а от внимание и качествено прекарано време с най-близките си“.

Логопедката коментира и как се справят децата със специални образователни потребности в масовите детски градини – тема, която измества по актуалност всяка друга в днешно време.

„Децата със специални образователни потребности трябва да са в детската градина и изцяло да са част от процеса на обучение наравно с връстниците си, които нямат обучителни трудности. Това е политика, която държавата трябва да води с пълна сила. В същото време е изключително трудно на децата със специални потребности в масовата детска градина да се окаже подкрепата, от която имат нужда.

Това е така, защото няма необходимият брой обучени специалисти, които да го правят. Нужни са и специална среда, материали, пособия, които да се прилагат според потребностите на децата. Едно дете с аутизъм е различно от дете с Даун. Всяко от тях обаче има пълното право да учи и да играе с децата на своята възраст според способностите, които има“, допълва логопедът.

Колкото до адаптацията в детските ясли и градини, събеседничката ни споделя, че

родителят е този, който трябва да прави опити да социализира детето си от най-ранна възраст.

„Срещите с приятели, посещението на роднини, кратки престои при семейството без мама и татко са стъпки, които подпомагат отделянето. От личен опит – синът ми беше на две, когато тръгна на ясла. Той е много социален, защото ние с баща му сме. Адаптацията беше спокойна, за около два месеца той напълно свикна с новото място и успя да се приспособи напълно“, разказва тя.

А как родителите да стимулират проговарянето? „Четенето на книжки, въобще присъствието на книжката сред играчките на детето трябва да се случи възможно най-рано. Изграждането на интерес, любопитство и обич към книгата е задача на родителя от първите месеци след раждането. Родителите, които говорят всекидневно на децата си и описват всекидневните дейности, докато ги извършват, изговарят около 1500 думи на час, с които обогатяват речника на детето си. Така стимулират разбирането и изграждат пасивен речник, който на по-късен етап преминава в активен“, обяснява специалистът.

И още един въпрос, който вълнува редица семейства – кога и как да разпознаем, че детето има проблем с говора и развитието. По темата Ана Бехар отбелязва, че често родителите сравняват детето си с малчуганите в тяхното обкръжение. Това не е особено добър подход, но понякога всъщност дава насока за размисъл как се развива детето ни.

„Моят съвет е, наблюдавайте детето си, четете адекватна литература, свързана с детско развитие. Ако имате въпроси, не се колебайте да потърсите мнение от специалист, който е опитен в сферата, в която работи“, обобщава Бехар.