Носителят на два златни медала от олимпиадите по биология и химия Виктор Лилов: Няма нерешими задачи

Виктор Лилов (последният вдясно) заедно със съотборниците си след Международната олимпиада по биология. Снимки – Сдружение на олимпийските отбори

Тази година 17-годишният Виктор Лилов спечели два златни медала – от олимпиадите по биология и химия. Освен златен медалист той е 2-ри в света и 1-ви от Европа на Международната олимпиада по химия. През 2023 г. завоюва злато по химия и сребро по биология в същите състезания. Има злато и сребро и от Международната Менделеевска олимпиада.

Тази година завършва Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ с класен ръководител легендарният преподавател по математика Иван Симеонов. Виктор ще продължи образованието си в Кеймбридж, „Тринити Колидж“, в специалност „Природни науки“. В един от най-добрите университети в света е привлечен от един от петимата най-добри учени в областта на органичната химия – проф. Стивън В. Лей.

– Поздравления за големите успехи. Печелите златни медали с извънредна лекота. Така ли е наистина? Има ли неща, които ви затрудняват?

– След определен обем решени задачи опитният състезател започва да вижда логиката зад условията, което значително го улеснява. Въпреки това задачите на международни състезания са направени по такъв начин, че да не са лесни, а напротив – да са изключително трудни, дори и за най-добрите. Всеки състезател има свои силни и слаби страни, така че го затрудняват различни неща. В моя случай в биологията се справям по-добре с практиката, отколкото с експеримента, а в химията обикновено е обратно.

– Кое е най-важното за вас по време на състезанието?

– Преди състезание от първостепенна важност е да се наспим. Това невинаги е лесно, тъй като емоциите на място са големи, а стресът не е за подценяване, особено за още неопитни състезатели. Също така е важно, когато сме изправени пред трудност, да не се отказваме, а да я подминем и да се върнем към нея по-късно. Няма нерешими задачи, само такива, за чието решение още не сме се сетили.

– Как се чувствате като първия в света за цялата история на олимпиадите, който е носител на златни медали от двете най-престижни състезания по химия и биология, и единственият, постигнал това в една година?

– Състезанията са невероятно преживяване, но е важно да не забравяме, че след тях идва (в моя случай) академичният живот. Олимпиадите са начинът още в ученическа възраст да покажем на какво сме способни, на практика да се докажем пред света, за да може в университета да имаме вече изградена репутация, която да ни позволява да се запознаваме с водещите учени в сферите, с които искаме да се занимаваме.

– А какъв искахте да станете, когато бяхте в начален курс?

– Нямам никакъв спомен с какво исках да се занимавам като по-малък. Имаше кратък период, в който обмислях да ставам лекар, но много бързо установих, че академичната наука ме влече значително повече.

– Кога се зароди интересът ви към химията и биологията?

– Подготовката в началните етапи от обучението си дължа на Миглена Георгиева – учителката ми по биология в Софийската математическа гимназия, която запали у мен интереса към науката още в шести клас. Тогава предметът не се наричаше биология и се изучаваха заедно и трите природни науки. По химия от седми клас ми преподава Борис Толев. Когато разбра, че искам да се занимавам по-сериозно с материята в девети клас, веднага ми предложи да посещавам школата му. В нея той преподаваше много материал, значително над общообразователния, който ни позволяваше

да видим логиката в науката, а не само да запаметяваме сухи факти.

Много ярък спомен за мен е как тогава всеки път, когато преподаваше нова химична реакция, повтаряше, че от нас не се иска да я запомним наизуст, а да можем да приложим базови знания, за да разберем как работи. Когато завърших десети клас и започнах да участвам на по-сериозни състезания, бях подготвян от бившите състезатели Евгени Стателов по химия и Здравко Иванов по биология. И затова съм запомнил една мъдра мисъл от господин Толев:

„Работата на учителя е да вдъхнови децата, когато са малки, да им даде основите. Когато започнете да се състезавате на международно ниво, учителят вече няма много какво да ви даде. В този случай за вас най-подходящи са бивши състезатели, които вече са минали през това“.

Хубавото в случая е, че имаме малка, но сплотена общност от бивши състезатели, с които си общуваме и които ни служат като морална подкрепа.

– Къде ще продължите образованието си?

– За моето следване избрах „Тринити колидж“, Кеймбридж. В бъдеще искам да се занимавам с органична химия, в частност с тотален синтез и там работи един от най-добрите синтетици в света.

– Кое надделя при избора между химията и биологията? В каква посока виждате бъдещото си професионално развитие?

– Когато започнах да се занимавам по-сериозно с химия, в училище се преподаваше органична химия. И до ден-днешен това е моят главен интерес, това е и областта, с която искам да се занимавам. Тоталният синтез изисква много мислене, много знания и способност да гледаме общо на цялостната задача, а не да се концентрираме върху детайлите. За синтетика молекулата е като пъзел, чиито парчета трябва да намерим. От нас се изисква да „разглобим“ молекулата по най-опростения начин, използвайки подходи, които постоянно се подобряват. В бъдеще се надявам да продължа да се занимавам с науката, която обичам, и да съм доволен от себе си и от работата си.

Виктор е национално богатство

„Тази година, според мен, постигнахме върха в олимпийската кариера. Не мога и да мечтая за нещо повече – казва проф. д-р Албена Йорданова (Медицински факултет – Софийски университет), ръководител на отбора ни по биология. – С чиста съвест мога да кажа, че Виктор Лилов е национално богатство. Изключително любознателен е. Направо ни комплексира мен и моите колегите. Всеки от нас е специалист в определена област, а той се интересува от всичко. Видях го за първи път в VII клас. Помогнахме му с набавянето на микроскоп и други пособия, после се увлече по химия, дори и по физика. Прекрасно момче е, което много вдигна летвата. Очаквам от него чудеса. Благословена съм, че животът ме среща с такива деца.“

За първи път тази година отборът ни е само от дванадесетокласници и догодина ще е изцяло подновен. Проблемът е, че в Международната олимпиада по биология се разрешават само по две участия на ученик. В другите олимпиади няма такава рестрикция и за това всеки успех е много ценен, подчертава проф. Йорданова. Единствено за Петър Жотев се прави изключение, тъй като едното му участие в Международната олимпиада е онлайн по време на ковид пандемията и затова му разрешават да отиде на още две олимпиади, проведени присъствено. Така се сдобива с три златни медала.

„Мога да кажа много добри думи и за другите участници в отбора – подчертава проф. Йорданова. – За мен големият боец е Момчил Петков от НПМГ, чието участие е първо и последно и успя да вземе сребърен медал. За сравнение, Виктор има 9 участия в международни състезания по химия и 8 по биология и съответно много повече опит.“

Проф. Албена Йорданова се занимава с националния отбор по биология от 2010 г. До 2014 г. отборът печели по един-два бронзови медала, но няма никакъв устрем, нито кой знае какви амбиции. През 2014 г. по нейна инициатива започва организирането на школи по биология и през лятото, и през зимата. Те изиграват възлова роля. В тях се включват ученици от X, XI и XII клас, класирани на Националната олимпиада. Всяка школа има между 5 и 10 различни лаборатории. Посещаването на школите води до натрупване на знания и умения, защото на международната олимпиада се изискват много неща. За по-добрата подготовка на децата се издават и книжки със задачите от всички международни олимпиади от предишни години. Всичко това дава плодове.

Националната олимпиада по биология също вдига нивото си, макар че има известна съпротива срещу това, казва проф. Йорданова. Дори миналата година в Силистра Петър Жотев, бивш олимпиец, сега студент в Кеймбридж, ѝ казва, че Националната олимпиада по биология е по-трудна от Международната.

„Много разчитам на бившите ни олимпийци. Дълги години подготовката и задачите се задаваха само от преподаватели – подчертава проф. Йорданова. – Аз вече съм разширила обхвата – учители, бивши студенти. Затова вече нашата е олимпиада конкурентоспособна на международната.“

Най-добрият в експерименталния кръг

„Виктор е много ученолюбив, иска да знае. Умее да се мобилизира по време на състезание и да покаже най-доброто от себе си. В голяма степен на това дължи и успеха си – казва доц. д-р Донка Ташева от Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководител на отбора по химия. – Нашата олимпиада има експериментален и теоретичен кръг. Златният ни медалист Виктор Лилов има най-висок резултат на експерименталния кръг и се класира на второ място в света в конкуренция с най-добрите 327 ученици от 84 държави.

Той чете много литература дори не за бакалаври, а за магистри. Това правят и останалите момчета в отбора. Искам да подчертая, че всички те са положили много усилия. Тримата дванайсетокласници – Виктор Лилов, сребърните медалисти Преслав Георгиев и Явор Христов, участват за втори път в Международната олимпиада по химия, даже Явор за трети път.

Дебютантът е най-малкият – Никола Нинков, Х клас, който също има огромно желание да работи и да надгражда знанията си. И четиримата са от Софийската математическа гимназия. Всички те са в благородна надпревара помежду си. Неуморни са и имат силно желание да учат химия. Даже като ги пуснем в междучасие, почват да играят една игра, в която решават ребуси за различни химични преходи. Така че непрекъснато обогатяват знанията си.“