Училищен психолог от Аксаково насърчава децата да правят добрини

Деана Митева е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ за особени заслуги в областта на просветното, културното и синдикалното дело на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Психологът в СУ „Св. Климент Охридски“ в Аксаково е отличена в категорията „Педагогически специалист с подкрепяща функция“ за всеотдайната си работа с учениците и многобройните инициативи, които организира на територията на училището. Тя е главен редактор на училищния вестник, поддържа социалните мрежи на школото и винаги е готова за ново предизвикателство.

„Сама по себе си, номинацията от колегите ми за отличието вече е награда. Важното за мен е, че всички те са оценили усилията, които полагам всеки ден“, казва за „Аз-буки“ психологът от СУ „Св. Климент Охридски“ в Аксаково Деана Митева.

В началото на учебната 2023/2024 г. заедно със свои колеги инициира създаването и реализирането на проекта „Училището като център в общността“. Идеята е

чрез поредица от събития децата да реализират доброволческа дейност, която да бъде в полза на цялата общност.

Тя включва са отбелязването на традиционните български празници, международни дни и акции за благотворителност, които се осъществяват в екипна работа между ученици, учители и родители.

Например за Международния ден на думата „благодаря“ заедно с учениците изработват табло с думата, изписана на десетки езици, а за 1 март пресъздават жива мартеница от ученици, облечени в бяло и червено, пред сградата на училището.

„Искам да науча децата, че ние също можем да променим средата, в която живеем“, обяснява моята събеседничка.

А промяната започва винаги от нас самите.

И ако на възрастен човек можеш да му обясниш всичко това с думи, то на децата трябва да им покажеш.

Редовно организира обучения под мотото „Връстници обучават връстници“. Сред темите, които разглеждат, е и как да сърфират в интернет безопасно. Информационните технологии винаги предизвикват интереса на децата, но често си мислят, че всичко знаят и няма какво ново да научат. Обикновено в началото са скептични, но след това малко по-малко се увличат по темата, разпалено предлагат идеи и в крайна сметка нещата се случват по най-добрия възможен начин. Големите ученици изработват презентация с подробни съвети за безопасната употреба на интернет, в която дават полезни съвети на по-малките.

Сред любимите ѝ инициативи, които е осъществила, е

търсенето на истински звънчета за 1 ноември.

Оказва се, че днес не е толкова лесно да намериш камбанки, които да издават хубав автентичен звук. Но това, че не е лесно, в никакъв случай не означава, че е невъзможно.

„Със звънчетата децата влизат във всеки час и класна стая и разказват на малки и големи за народните будители. Със силния звук приковахме вниманието им, а това успееш ли да направиш – другото е лесно и правилните послания достигат по правилния начин до правилните хора“, обяснява психологът.

Митева е категорична е, че емпатията и желанието да правиш добро, се възпитават не само у дома, но и в училище.

„Децата се чувстват изключително щастливи, когато видят с очите си, че са помогнали на някого. Доброто е заразно“, уточнява психологът.

Освен двигател на различни инициативи Деана Митева е и съорганизатор и създател на доброволческия клуб „Добряци“ към школото. Той участва в междуучилищната надпревара „Купата на героите“ на фондация TimeHeroes и миналата година завоюва второ място в състезанието. За една учебна година клубът изпълнява 50 мисии, с които отделят от времето си, за да помогнат на другите. Една от тях е „Провокирай съучениците си с тайна мисия по повод Деня на хората със синдром на Даун“.

В деня на инициативата учениците от прогимназиален и гимназиален етап на обучение, обути с най-шарените си чорапи и усмивки на лицата, изчакват да бие звънецът за влизане в час, и тихичко тръгват по коридорите, за да сложат пъстро чорапче на бравата на всяка врата. По този начин дори и да има някой, който да не е знаел какъв е този ден, то със сигурност в училището в Аксаково никой не е останал в неведение. Любопитството на всички около Синдрома на Даун вече е провокирано, разбрали са, че тези хора не са различни, и догодина на 21 март със сигурност отново ще го отбележат.

„Винаги

търсим нетрадиционен подход за честването на международните дни и българските празници.

Обикновено предлагам някои идеи, учениците ги надграждат и след това ги осъществяваме заедно“, обяснява моята събеседничка.

Предишни години провеждат и благотворителни кампании за събиране на средства за лечение на деца и възрастни чрез концерти, работилнички за изработване на предмети и благотворителни базари за продажба на ръчно изработени сувенири. Освен това учениците доброволно отделят и от свободното си време. Те ходят в домове за възрастни хора, където правят компания на самотни баби и дядовци – разговарят с тях, играят настолни игри или им четат откъси от любими книги.

Редовни и желани гости са и на предучилищните групи в двете детски градини в града – „Детство мое“ и „Дружба“. Ученици, пременени в театрални костюми или просто дегизирани със забавни шапки, очила и маски, влизат при малчуганите, за да им разказват приказки.

„Така децата разбират, че няма защо да се страхуват от училището. Там има забавни каки и батковци, които ще им помогнат да се приспособят към новата учебна среда“, казва Митева.

За плавния преход от детската градина към училището със сигурност помагат и срещите с началните учители от училището. Те също отиват на място да се запознаят с бъдещите първокласници.

За психолога

периодът на прехода от градината към училището е изключително важен етап в развитието на всеки

и към него трябва да се подхожда с голяма доза внимание. От опит знае, че постъпването в I клас е стресиращ момент и за родителите. Обикновено дните преди 15 септември всеки бърза да купи всичко необходимо за първокласника си и изпада в трескава подготовка. Понякога дори не се замисля какво се случва с детето му, и в забързаното всекидневие не намира време да му обясни какво му предстои.

„Родителите възлагат изключително отговорности и имат големи очаквания към децата си, а те са в такъв етап от психологическото си развитие, в който тепърва се учат да носят отговорности“, обяснява тя.

Натоварването на децата с големи очаквания води до специфични реакции в поведението им – поява на тревожност и липса на желание да ходят на училище. Понякога дори се наблюдават първи опити за вербални и физически нападки и удари.

„Режимът в детската градина е напълно различен от този в училище“, казва Митева.

Затова често се обръща към родителите със съвети как да говорят с децата си, за да ги подготвят. Освен да разговарят с тях, добре е и да не купуват скъпи вещи – дрехи, обувки, чанти и ученически пособия.

„На тази възраст те все още нямат способността да пазят вещите си, а това много ядосва родителите. Затова тези ситуации могат да бъдат избегнати. Важното е детето да е спокойно и щастливо. Всичко останало е в ръцете на учителите, а те, сигурна съм, ще си свършат работата по най-добрия начин“, казва Митева.

Родителите са винаги добре дошли в кабинета ѝ. Признава, че търси тяхно съдействие по всякакви въпроси и при проблем веднага ги информира. Предпочита личния контакт, а не разговор по телефона, защото лице в лице с човек по-лесно можеш да разбереш какви са притесненията му, от какво се страхува и какво го тревожи. А знаеш ли това, ще намериш правилния подход, за да му помогнеш.

По идея на колектива майки и бащи влизат в класа на детето си, за да разкажат пред съучениците му за своята професия и хоби. Включват се и в кампанията „Сливи за смет“, където ученици, педагози и родители заедно почистват тревните и горските площи в околностите на градчето.

Митева признава, че

мечтае да направи „Училище за родители“, което да бъде в помощ на всички – майки и бащи, деца и педагози.

Истината обаче е, че често към нея се обръщат хора, които са информирани, заинтересовани и търсят решения, а до тези родители, които имат реална нужда от помощ, няма как да достигне. Защото, за да помогнеш на някого, той самият трябва да поиска. Само по този начин всичко това би имало смисъл.

„Денят ми е изпълнен с много разнообразни дейности. Работата ми е мултидисциплинарна. Трябва да умея да видя къде се корени проблемът, и да намеря най-правилния начин да помогна“, разказва Митева.

Тя е част от екипа за подкрепа в училището в Аксаково. В него влизат и двама ресурсни учители – Бисерка Дочевска и Стояна Раданова-Иванова, и двама логопеди – Диляна Иванова и Таня Савова. Учениците със специални образователни потребности при тях са 28.

„В начален етап на обучение нещата се случват. Работата на ресурсния учител и логопеда е изключително важна – благодарение на тях и на педагозите в час детето успява да се адаптира и да се ограмоти. Голям проблем срещам с това, което се случва с децата след V клас. Често те имат нужда от още помощ и допълнителна работа в процеса на ограмотяване, а учителите там нямат нито възможност, нито време, нито необходимата педагогическа квалификация да го направят. Това неминуемо води до етап на застой в развитието на детето и честно да си кажа, това ми е най-голямата болка“, разказва тя.

Екипът за подкрепа продължава да работи с учениците и в прогимназиален етап, но учебният материал вече е много и няма как едновременно да се запълват пропуски от начален етап, отработвайки трудните моменти, и да се усвояват новите знания по всички общообразователни предмети в учебната програма.

„Самата система е така създадена, че детето вече е приобщено към класа, но не е приобщено към учебния материал“,

отбелязва тя.

В училището имат и ученици от уязвимите групи. Често се случва да има деца със специални образователни потребности без поставена ясна диагноза.

„Приемането, че едно дете е специално, е бавен процес. За един родител е изключително трудно да осъзнае, че детето му е по-различно от връстниците си и че ще му се наложи да учи по друг начин“, обяснява психологът.

В практиката си има случаи, когато се налага заедно с колегите си да убеждава родителите повече от година, че детето им се нуждае от ресурсна подкрепа. Признава, че винаги се чуди как да постъпи, и много внимателно подбира думите си. „Всеки път се питам – ако това беше моето дете, какво щях да направя. Това ми помага да взимам винаги най-добрите решения“, завършва тя.

Свързани статии:

Жестомимиката е красноречиво слово Хуманитаристиката изгражда личности Янка Минева от СУ „Васил Левски“ – Карлово: Опитвам се да не бъда учител в рамка Доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН: Трудно се възстановяват изгубени позиции