Българските ученици в Рим съживяват паметта за първото ни светско училище

Безкрайно очароващо е да попаднеш в Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим (макар да има клон и във Флоренция). То е приютено в сградата на американския Temple University, точно до площад „Испания“ и отстрани на емблематичните „Испански стълби“. Още по-очароващо е да срещнете вдъхновяващите учители, родители и ученици, които правят невъзможното, за да поддържат българския дух у поколенията, които ще останат да живеят на Ботуша.

Този дух е обречен да живее, защото с хора като основателката на училището – Венета Ненкова, директорката – Мая Падешка, и несимволичния домакин доц. Емилия Занкина – декан и зам.-ректор на Temple University в Рим, няма как да няма българско слово във Вечния град.

Този 15 септември бележи десетата годишнина на училището, но и 400 години от създаването на първото българско светско училище.

Точно поради тази причина сред гостите – освен Н.Пр. Костадин Коджабашев и неговата съпруга, монсеньор Йовко Пищийски (първият български дипломат при Светия престол) присъства и отец Анджело Габриеле Джорджета.

Падре Анджело, както му казват всички тук, освен че говори забележително красив български език, е изследователят, който открива документите, доказващи съществуването на първото българско школо, описано в двуезичната книга „Пламенни надежди“.

Книгата е посветена на 350-годишнината от смъртта на първите български будители Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшич и Филип Станиславов,

както и на 400-годишния юбилей от създаването на хуманитарното училище в Чипровци през 1624 г.

Книгата е с предговор на проф. Лилия Илиева, открила първата и най-стара история на България, написана от Петър Богдан Бакшич – „За древността на бащината земя и българските дела“. Проектът за книгата „Пламенни надежди“ е финансиран по Програма на Министерство на образованието и науката „Неразказаните истории на българите“ и тя е издадена от НИОН „Аз-буки“.

„Паметта и моралът са водещият мотор, който трябва да задвижи обществения живот на една страна. Ключът за всичко това е само училището, което трябва да възпитава отговорни и извисени бъдещи граждани – каза в речта си падре Анждело. И добави: – Тиранията вирее само в безпросветни общества.“ Той насърчи децата да се учат и да не забравят корените си и българския език. Според него точно образованите българи в Чипровци въстават за свободата, но както често се случва в родната история, предателство дави в кръв великия стремеж.

Във връзка с кръглите годишнини беше възстановен и гербът на първото българско училище в Чипровци, на който са изобразени корона с два лъва и два козела.

„Лъвовете са символ на висшата божествена мощ, на благородството, благоразумието и справедливостта. Козите са превъплъщение на духовния стремеж към нови висоти. Тези два символа са изобразени с изплезени езици заради „злите езици“, които подкопават и разрушават духовните стремежи“, разказа Венета Ненкова.

Неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ възстанови герба и го предоставя на всички училища в родината и по света,

които искат да съхранят паметта за миналото и историята на българското училище, съобщи Ненкова.

„Историята се оказва не съвсем точна наука и често новите открития преобръщат старите представи и знания. Искрено се надяваме да бъде коригирана историята относно създаването на първото училище в България, което предхожда с 211 години училището в Габрово“, сподели тя.

Българският културен институт в Рим поздрави най-малките деца с прекрасния спектакъл на бургаския куклен театър „Кокошка с брошка“.

Ръководителите на училището изразиха своята огромна благодарност към Министерството на образованието и науката в България, което ревновностно поддържа учебното заведение, и лично благодарят на Наталия Михалевска и Ваня Балчева за създаването на Програмата „Неразказаните истории на българите“, вдъхновена именно от работата на римското школо.

Благодарение на тази програма учениците и преподавателите от училище „Пейкови“ могат да продължат да се занимават с преводи на документи, които закупуват от Ватиканските архиви, да правят филми, да превеждат книги и да пишат нови.