Независимо от характера на дейността, почивката е важна за поддържането на здравето и добрата кондиция. В Конституцията на Република България е предвидено, че наред с правото на труд на работещите се осигурява и правото на почивка.
Работниците и служителите имат право на почивки в работния ден. Те могат да бъдат една или няколко. Без значение дали работният ден включва една или няколко почивки, в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-кратка от 30 минути.
Почивките в работния ден по правило не се включват в работното време.
Това означава, че ако работите при 8-часов работен ден, времето за почивка се добавя към тези часове. Така например при работно време от 9 до 18 ч. с един час почивка, реално работното време е 8 часа, разделено с една или повече почивки с обща продължителност от един час – работите от 9 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 18 ч., като между 12 ч. и 13 ч. ползвате обедна почивка от 1 час.
Може да има няколко почивки в работния ден, всичко зависи от организацията на работата и вида работа.
Единственото задължително условие е осигуряването на не по-малко от 30-минутна почивка за хранене през работния ден,
което означава, че съответната почивка за хранене може да бъде и в по-голям период.
Разпределението на работното време и почивките се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
Има определени случаи, в които почивката за хранене се включва в работното време
– така е в производствата с непрекъсваем процес (смени, дежурства) и там, където се работи непрекъснато. Важно условие за включване на почивката за хранене в работното време е служителят да е задължен да присъства физически на място, определено от работодателя. Когато тези условия са изпълнени, работодателят е длъжен да осигури време за хранене през работното време.
Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато:
– работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
– продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
– има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.
Справка:
чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда; чл. 151, ал. 3 от Кодекса на труда; чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските; чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg