Видя ли, Христо, какво ти каза учителката?

Симеон СТЕФАНОВ*

В българския език, особено в разговорния стил, съществуват интересни употреби на глаголите видя, виждам: Видя ли, Христо, какво ти каза учителката? (= разбра ли); Виждаш ли колко надалеч се чуват камбаните?! (= чуваш ли); Видя ли, Ния, колко е грапава тази повърхност? (= усети ли); Виждаш ли, тате, колко е вкусно ястието?! (= усещаш ли с вкуса си); Виждате ли колко приятно ухае в тази парфюмерия?! (= надушвате ли). В тях глаголите са употребени със значение, различно от основното значение в съвременния български език: ‘възприемам информация за околния свят чрез зрението сиʼ.

В приведените примери значението е по-скоро ‘чрез зрението или чрез другите си сетива добивам впечатление, представа за нещоʼ. В тях глаголът виждам за сетивно възприятие чрез зрението придобива значението: ‘чрез разума | слуха | допира | вкуса v обонянието си получавам информация за околния святʼ.

И други глаголи за сетивни възприятия могат да се употребяват по същия начин: Чу за случилото се от съседите. (= разбра, узна); Надушвате ли какво ви очаква, ако продължите напред? (= осъзнавате ли, разбирате ли).

Както може да се установи от примерите, много глаголи за сетивни възприятия могат да бъдат взаимозаменяеми в един и същи контекст, защото имат потенциала да се употребяват с различно значение и да означават обобщено ‘усещам със сетивата си’ или ‘разбирам, осъзнавам’. Познаването на това езиково явление обогатява нашите изразни възможности.

*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Един старейшина Паркинги или паркинзи? Новото лице на климата* Входното за IX клас – на компютри