Българска археология 2024

Националният археологически институт с музей при БАН представи осемнадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2024“ с най-интересното от предходния сезон.

Събитието отбелязва и професионалния празник на археолога – 14 февруари.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове от некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена бутилка от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария,

каменно „яйце“ с врязани знаци

от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново).

В изложбата са показани над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник. Посетителите могат да видят и

обекти от спасителни археологически разкопки,

свързани с развиване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и други проекти. Сред тях са праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив). Особен интерес като научни резултати и открити находки предизвикват проучванията на надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора.

„Изминалият археологически сезон беше изключително щедър. Отдавна не е имало толкова богата и разнообразна на находки експозиция „Българска археология“. Изказвам дълбока благодарност към всички колеги от 19-те музея партньори в изложбата и към екипа от Националния археологически музей за техния професионализъм и усърдна работа. Същевременно няма да спестя, че заради излишна бюрокрация и липса на политическа воля за взимане на дългосрочни решения цялата археологическа гилдия беше доведена до почти пълна невъзможност да реализира и администрира своите проучвания през годината. Искрено се надявам, че 2025 година ще донесе съществени промени в тази изключително неприятна ситуация“, сподели директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.