Н. Пр. Ирене Планк, посланик на Федерална република Германия: Работим за засилване на научното сътрудничество между България и Германия

Снимка Олег Попов

Н.Пр. Ирене Мария Планк е посланик на Федерална република Германия в София от 26 януари 2023 г.

Започва работа в Министерството на външните работи в Берлин през 1989 г. и през годините работи в различни отдели. Дипломатическата ѝ кариера я отвежда в германското посолство в Рабат, Мароко (1991 – 1994), заместник в Генералното консулство в Сиатъл, САЩ (1996 – 1999), заместник в Посолството на Германия в Киншаса (ДРК) (2001 – 2002) и временно управляваща Посолството в Бейрут (2006 – 2009).

– Посланик Планк, четирима български младежи получават Международната парламентарна стипендия на германския Бундестаг за тази година. Какви възможности се откриват пред тях и колко са участниците от България досега?

– Международната парламентарна стипендия на Германския Бундестаг (IPS) е единствена по рода си възможност за български студенти да се запознаят с парламентарната система на Германия. Всяка година германският Бундестаг в сътрудничество с три университета в Берлин отпуска тази стипендия на млади висшисти с много добри знания по немски език от 50 нации.

По време на 5-месечния си престой в Берлин стипендиантите работят в офисите на депутатите, посещават семинари на политически фондации, както и разнообразни мероприятия на културни и научни институции.

До момента в тази програма са участвали 125 българи. Тази година четирима абсолвенти от България успяха да впечатлят комисията по подбор на кандидатите. Имах възможност да се запозная с тях през февруари и заедно с председателя на Народното събрание Наталия Киселова да им пожелая всичко най-добро по пътя им нататък. От началото на март четиримата стипендианти са в Берлин, където бяха лично поздравени за този успех от посланика на България Григор Порожанов.

След края на програмата бившите IPS стипендианти често работят в немскоезични предприятия и организации, много от тях се ангажират в сферата на политиката и социалните дейности. Независимо накъде ще се насочат впоследствие, интензивният опит, който са натрупали в Германия, оставя своя отпечатък. Те продължават да са мост между нашите две страни и също така години наред остават ценени партньори за контакт на Посолството на Германия в София.

Надявам се, че някои от Вашите читатели сега са заинтригувани. Повече за програмата ще може да се намери на нашата интернет страница (www.sofia.diplo.de) от 1 май нататък, когато започва срокът за кандидатстване за следващата година. Моят екип също е на разположение за въпроси.

– Какви други възможности за стаж в германски институции се разкриват пред българските ученици и студенти?

– Доколкото разбрах, плътната учебна програма на българските ученици не оставя почти никакво място за практики. Това не е така в Германия, където в прогимназията често има специални седмици, в които е предвидено време за практики с цел професионално ориентиране. За разлика от това в България има професионални училища.

Мога само да посъветвам българските студенти, които биха искали да правят практика в германско предприятие, да се обръщат директно към фирмите или да се свържат с Германо-българската индустриално-търговска камара. „Гьоте институт“ също предлага места за практика за българи.

– Всяка година Германската служба за академичен обмен предоставя пълни стипендии на повече от 100 младежи. Колко са българските ученици, които са кандидатствали тази година, и каква част от тях са одобрени?

– Германското дружество за академичен обмен (DAAD) предлага много различни стипендиантски програми. Особено ценна е пълната стипендия за абитуриенти. Тази стипендия се предоставя само на 120 абитуриенти от цял свят и най-добрите ученици трябва да бъдат номинирани за нея от своите учители.

Винаги се вълнуваме, че всяка година студенти от България получават тази желана стипендия. Миналата година това бяха седем млади българи, които в момента получават финансова подкрепа за цялото си следване в Германия.

За академичната сфера до момента са налични само числата от 2023 г. Тогава DAAD е отпуснало финансиране за 224 души от България.

– От какви други програми за образователен обмен в Германия могат да се възползват българските младежи?

– Има многобройни възможности за финансиране за обучение в Германия. На интернет страницата http://funding-guide.de/ може да се намери обширен преглед на почти всички стипендиантски програми в Германия. Освен Германското дружество за академичен обмен , което се смята за най-голямата стипендиантска програма в цял свят, стипендии предлагат и отделни федерални провинции, политически и икономически фондации, както и други институции, като BAYHOST или фондация „Александър фон Хумболт“.

Сроковете за кандидатстване и размерът на финансирането са различни в зависимост от специалността и образователната степен (бакалавър, магистър, докторантура). За студенти по специалности с бакалавърска степен предлагането на стипендии по-скоро е ограничено, докато магистрите, докторантите и учените имат избор от различни програми за финансиране.

При избора на стипендия би трябвало да се вземат предвид и силно вариращите в различните региони разходи за издръжка на живота. Докато например Мюнхен е известен с високи наеми и допълнителни разходи, в други региони на Германия разходите са по-умерени в сравнение с международните стандарти.

– Какво сочат статистиките – има ли ръст на жалещите младежи от България да следват в германски университети? Към кои специалности се насочват най-често те?

– Актуално има 300 стипендианти на Германското дружество за академичен обмен от България. Трите най-често избирани специалности бяха инженерни науки – математика и природни науки, право и икономически и социални науки.

– Друга възможност са съвместните програми между български и германски университети. Имате ли информация колко са програмите, които предоставят двойна диплома?

– Най-известната програма, която завършва с двойна диплома, е на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт (FDIBA) на Техническия университет в София. Той предлага четири специалности с двойна диплома и едно докторантско училище. От 1990 г. насам програмата се подпомага от Германското дружество за академичен обмен. Под мотото „German Engineering: Made in Bulgaria“ Факултетът предлага бакалавърски и магистърски степени на немски език по специалностите информатика, бизнес администрация, машиностроене и мехатроника.

– Има ли учители от Германия, които идват да преподават в страната ни?

– В момента има седем учители, изпратени от Централната служба за училищно дело в чужбина (ZfA), които работят в т.нар. DSD училища, т.е. училища, които предоставят немска езикова диплома. Освен тях има и други учители в Немския отдел на НЕГ „Константин Гълъбов“ и в Немското училище в София.

Работата на германските учители и цялата изпитна програма, както и работата по проекти се координира и придружава от двама консултанти по немски като чужд език.

Непрекъснато се убеждаваме колко популярна е немската езикова диплома и колко гладко функционира сътрудничеството на българските училища с Централната служба за училищно дело в чужбина.

През март тази година в София пристигнаха около 30 директори на училища от цяла България за конференция във връзка с DSD програмата. Когато предлагаш обучение по немски език на такова ниво в собственото си училище, това ти дава предимство спрямо други училища. Знанията по чужд език отварят толкова много врати – също и ако човек би искал по-нататък да изучава STEM специалност.

Не само командированите учители от Германия, но и много български учители по немски език вършат прекрасна работа. Немалко от тях са завършили част от образованието си или обучения за повишаване на квалификацията в Германия и говорят отличен немски, който преподават и на своите ученици.

– През последните месеци сте посетили няколко български училища. За какво разговаряте с децата?

– Когато пътувам из тази прекрасна страна, винаги се опитвам да посещавам и училища. Особено ме интересува как младите хора гледат на страната си, на бъдещето си и къде те виждат самите себе си като част от обществото. Естествено, говорим много и за нашата обща родина – за Германия и България като част от Европейския съюз. Разговаряме за това как можем заедно да градим и оформяме Европа и колко е важно, че и България седи на масата и има глас в органите на Европейския съюз.

Всеки път съм много впечатлена от това как младите хора успяват да говорят свободно на чужд език за желанията си, целите си, но и за предизвикателствата и проблемите на нашето време.

– Посолството на ФРГ реализира съвместно с Министерството на образованието и науката проекта „Завесата се вдига за немски език“. Как инициативата се разраства през последните години?

– Театралният проект е една от най-интересните ни инициативи в областта „Насърчаване на немския като чужд език“ в България и е любимият на моите колежки. Той е създаден преди около 10 години по инициатива на служителка на българското Министерство на образованието. След кратко прекъсване поради ковид пандемията успяхме да съживим проекта заедно с „Гьоте институт“ и през последните години успешно го провеждаме и доразвиваме. Както и преди, интересът е голям, защото тук учениците имат възможност да прилагат немския език креативно извън класната стая. Театралната игра не само доставя удоволствие, но и дава на младите хора кураж да излязат пред публика.

На това място бих искала да изкажа голямата си благодарност към българските учители, които в свободното си време работят безвъзмездно с учениците по театралните постановки. Без тяхната ангажираност този проект не би бил възможен.

– В сферата на науката подкрепа оказва фондация „Александър фон Хумболт“. Колко са българските граждани, получили стипендия?

– Базата данни на фондация „Александър фон Хумболт“ предоставя информация за това и мога да кажа, че тук се отбелязва впечатляващ брой от 234 стипендианти. В момента работим с Фондацията за засилване на научното сътрудничество между България и Германия и се надяваме, че още тази година ще се стигне до съвместно събитие с български университети и научноизследователски институти в София.

– Според Вас как страните ни могат да задълбочат сътрудничеството си в сферата на образованието и науката?

– Важна програма за насърчаване на сътрудничеството на висши училища с България от много години е програмата BIDS (www.daad.de/bids). Тя е създадена през 2008 г. в рамките на инициативата „Училищата: партньори за бъдещето“ (PASCH) и подпомага абсолвенти от PASCH училища в чужбина при прехода към обучение в Германия. Същевременно тя предлага помощ на германски висши училища при консултирането и придружаването на тези студенти и укрепва връзките между международни училища и германски университети.

Наред с мрежи като BAYBIDS и TU9 в момента още седем други германски висши училища участват в кооперации с България в рамките на програмата BIDS. Освен това Германското дружество за академичен обмен работи активно в България с три лектората: във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт (FDIBA) на Техническия университет в София, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Конференцията на ректорите на висши училища установява към октомври 2023 г. 249 кооперации между университети в Германия и България.

– Каква е ролята на „Гьоте институт“ за задълбочаване на връзките между България и Германия?

– „Гьоте институт“ е културен институт на Федерална република Германия, който развива глобална дейност и се ангажира за разбирателството между Германия, Европа и света. В България той е една от нашите централни посреднически организации, която представлява културната и образователната политика на Федерална република Германия в чужбина.

Трите най-важни стълба на „Гьоте институт“ са популяризирането на немския език, поддържането на международния културен обмен и предаването на цялостен образ на Германия. Наред с многобройните езикови курсове, в които местата често се запълват изцяло, най-вече културните събития като концерти, изложби, филмови прожекции и четения са тези, които насърчават междукултурния диалог между нашите две страни.