Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2025 Брой 15, 17-23.04.2025 г.

Мъжете не умеят да слушат толкова добре, колкото жените

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
19-04-2025
в Брой 15, 17-23.04.2025 г.
A A
Снимка Unsplash

Учени потвърждават, че мъжете наистина не умеят да слушат толкова добре, колкото жените, съобщава „Мейл онлайн“, цитирано от БТА.

Това може да обясни донякъде защо те не чуват молбите да се измият чиниите или да се изхвърли боклукът. Експертите открили, че мъжете имат значително по-слабо чувствителен слух от жените в целия диапазон от честоти на звука, независимо в коя част от света живеят.

Международен екип от учени провел тестове на слуха на 450 души от 13 държави, сред които Еквадор, Англия, Габон, Южна Африка и Узбекистан. Те изследвали чувствителността на кохлеята в ухото, като проверили как тя реагира на различни амплитуди и честоти на звука. Кохлеята е част от вътрешното ухо с космени клетки и нервни окончания, които преобразуват звука от вибрация в средното ухо в електрически заряд, който се насочва към мозъка за обработка.

Вече е добре известно, че хората обикновено чуват по-добре с дясното си ухо в сравнение с лявото и че слухът обикновено намалява с възрастта.

Учените обаче били изненадани от откритията си относно влиянието на пола върху възприемането на звуци. Анализът разкрил, че полът оказва по-голямо влияние върху слуха, отколкото възрастта, като при всички изследвани народности жените имали средно с два децибела по-чувствителен слух от мъжете.

Проф. Тури Кинг, съавтор от Университета в Бат, Великобритания, разказва: „Бяхме изненадани да открием, че жените имат с два децибела по-чувствителен слух. Това може да се дължи на различното излагане на хормони по време на развитието в утробата на майката, както и на малки структурни различия в анатомията на кохлеарната система при мъжете и жените. Освен че имат по-висока чувствителност на слуха, жените се представят по-добре и при други тестове за слух и възприемане на реч, което показва, че като цяло, мозъкът им обработва по-добре звуковата информация“.

Екипът установил също така, че заобикалящата среда на човека е второто най-значимо влияние върху неговия слух след пола. Учените открили, че хората, живеещи в гористи местности, имат най-висока чувствителност на слуха, а тези, обитаващи голяма надморска височина – най-ниска.

Те предполагат, че хората, живеещи в горите, имат по-висока чувствителност, защото са се приспособили към среда с много нечовешки звуци, където бдителността е от съществено значение за оцеляването. „Или пък може да се дължи на това, че са изложени на по-ниски нива на замърсяване“, обясняват те.

Хората, живеещи на по-голяма надморска височина, имат намалена чувствителност поради редица причини, включително влиянието на по-ниското атмосферно налягане върху измерванията, потенциалното намаляване на звука в среда на голяма надморска височина или физиологичните адаптации към по-ниски нива на кислород.

Екипът установил също разлика между градското и селското население. При живеещите в градовете се наблюдава изместване на чувствителността към по-високи честоти, което вероятно се дължи на филтриране на нискочестотния шум от трафика.

Д-р Патрисия Балареск, ръководител на проучването в Центъра за изследване на биоразнообразието и околната среда в Тулуза, Франция, посочва, че откритията им оспорват съществуващите предположения и подчертават необходимостта да се вземат предвид както биологичните, така и екологичните фактори при изучаването на слуха. „Идентифицирането на факторите, които стоят зад естествените вариации на слуха, ще подобри разбирането ни за загубата на слуха и индивидуалните различия в шумовата поносимост“, допълва още тя.

Констатациите от настоящото изследване са публикувани в списание Scientific Reports.

Your Image Description

Свързани статии:

Ролята на генетиката при много заболявания е около 50% Как се гради музей с 1,5 млн. експоната Тайните на градския топлинен остров Стълбовете на Сътворението

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: възприемане на звуциНауканаучни проучванияслух

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Гората на децата

Следваща статия

Картини на Ван Гог и Густав Климт оживяват върху мебели

Следваща статия
Картини на Ван Гог и Густав Климт оживяват върху мебели

Картини на Ван Гог и Густав Климт оживяват върху мебели

От животновъдство се печели, стига да нямаш крави

От животновъдство се печели, стига да нямаш крави

Млади изследователи в действие

Млади изследователи в действие

Последни публикации

  • Доц. д-р Димитър Желев: Науката е динамична и постоянно има открития
  • Стенопис с пеперуди, птици и безкрайна дъга посреща първокласниците в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново
  • Последният петък на септември – запазен за спорт
  • Как учениците в Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище постигат високи резултати на матурата по математика
  • България с трима медалисти от Space Camp
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ. Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България
  • Dynamics of Cultural and Religious Processes in Areas of Depopulation
  • EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS
  • САРДИНСКИЯТ ВОЕННОПЛЕННИК ОТ АТАКАТА НА ЛЕКАТА БРИГАДА: ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЛЕЙТЕНАНТ ДЖУЗЕПЕ ЛАНДРИАНИ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
  • ИЗЧЕЗНАЛИ СОФИЙСКИ СГРАДИ И ПАМЕТТА ЗА СТОЛИЧНИЯ БЛАГОДЕТЕЛ ИВАН ДЕНКОГЛУ
  • НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • SOCIAL INCLUSION AND EDUCATION WORK WITH INMATES DURING AND AFTER IMPRISONMENT. REVIEW OF THE INTERNATIONAL CONFERENCE ON SCIENTIFIC RESEARCH AND GOOD PRACTICES AND ITS PUBLISHED COLLECTION OF PAPERS
  • Европейската седмица на спорта #BeActive провокира към активност за десета година
  • ЕКОСИСТЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ОПИТ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ КАТО ПАРТНЬОРИ В ОБЛАСТТА НА ДОСТЪПНИЯ ТУРИЗЪМ
  • COLLABORATION BETWEEN SOCIAL WORKERS (CASE MANAGERS) AND SOCIAL PEDAGOGUES IN THE APPLICATION OF THE FAMILY CASE MANAGEMENT MODEL
  • PARADIGMAL FOUNDATIONS OF ACADEMIC INTERACTION BETWEEN SCIENTIFIC INNOVATIONS AND THE PRESERVATION OF CULTURAL IDENTITY
  • ПРЕОБЛАДАВАЩИ НАСТРОЕНИЯ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТНОСНО РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (ИИ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
  • НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА „ЗЕЛЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"