„Инатото мече“

Диана БЛАГОЕВА*

Една наскоро издадена детска книжка носи заглавието „Инатото мече“. Тук прилагателното име инатото е употребено неправилно. Както е посочено в „Официалния правописен речник онлайн“ и в „Речника на българския език онлайн“, съществителното инат се употребява като неизменяемо прилагателно, което означава, че то няма форми за род и число и не се членува, а формата инат се използва в съчетание както със съществителни в единствено число от трите рода (инат човек, инат жена, инат дете), така и (макар и рядко) със съществителни в множествено число (инат хора).

Към класа на неизменяемите прилагателни се отнасят ограничен кръг думи

основно от две групи: някои отдавнашни заемки, навлезли в българския език от турски или през турски (тук освен инат се причисляват и думи като курназ, пишман, серт, дюс, ербап, пишкин, които днес принадлежат към разговорния стил); някои съвременни заемки главно от западноевропейските езици (като реглан, макси, онлайн от английски, ларж, демоде, пане от френски и др.). Те не променят формата си независимо от това съществително от кой род или от кое число определят: серт ракия/тютюн; онлайн магазин/книжарница/казино/медии; ларж жена/мъж/хора. При изразяване на определеност се членува съществителното, а не прилагателното име в съчетанието: серт тютюнът, реглан ръкавът, ларж жената.

Книжовните норми на езика ще бъдат спазени, ако мечето в цитираното по-горе заглавие бъде наречено не „инато“, а инатливо (ако се използва сродното изменяемо прилагателно с разговорен характер) или твърдоглаво (ако се предпочете неутралният книжовен синоним).

*Д-р Диана Благоева е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.