По пътя към българските корени

Българският културен и учебен център – Ейлсбъри, Великобритания, отваря врати през 2015 г. и от самото си създаване работи за утвърждаване на българския език, култура и идентичност. Към центъра функционират и две български неделни училища.

БУ „Шарено букварче“ в град Ейлсбъри е създадено през 2015 г. и още през първата година от съществуването си е регистрирано към Министерството на образованието и науката. Член е и на Асоциацията на българските училища в чужбина. Като естествено продължение и разширение на мисията на екипа, пет години по-късно е открито и БУ „Пламъче“ в град Милтън Кийнс.

Тази година школото в Ейлсбъри отбелязва своята 10-годишнина. Първият випуск на София Шопова – директор на Българския културен и учебен център в Ейлсбъри и училищен ръководител на двете неделни школа, подготвя изненада и изпълнява първото стихче, което са научили преди 10 години. Младежите споделят вълнуващи истории от ученическите си години и амбициозните си планове за бъдещето. След трогателната среща с миналото сцената оживява в ритъма на родните танци. Любителският танцов състав от Ейлсбъри вдъхва живот на празника и смях, аплодисменти и много обич изпълват залата.

Всичко започва неочаквано – от дума, от шега, от споделена нужда, разказва училищният ръководител.

БУ „Шарено букварче“ отваря врати в отговор на липсата на нещо съкровено за българската общност в Ейлсбъри, а именно – българският език, традиции и култура.

По същото време София Шопова е току-що пристигнала в нов град, без роднини и познати, с две малки деца –  на две и на седем години. Познава едва няколко български семейства. Повратна точка и начало на историята е детски рожден ден.

„Оказа се, че има много български деца, чиито родители копнеят да ги свържат с езика и корените им, но нямат възможност да пътуват до най-близкото българско училище в Лондон – споделя училищният ръководител. – На този детски празник, в лек и почти шеговит тон казах: „Ами… аз мога да ги уча. Все пак съм преподавала български език на чуждестранни студенти. Толкова много чуждестранни студенти научих на български език, ще науча и нашите деца…“. Думите ми прозвучаха непринудено, без намерение. Но нещо в тях остана. Идеята започна да зрее.“

Малко по малко тя започва да проучва възможностите и да търси отговор как би могла не само да преподава, но и да създаде нещо трайно и значимо. „Исках не само да преподавам български език, но и да бъда полезна на общността и на собственото си семейство. Така узря идеята – не просто уроци, а откриване на българско училище“, споделя с усмивка Шопова.

След година събиране на информация и смелост взема решението да основе Български културен и учебен център и Българско училище „Шарено букварче“ към него.

Първият човек, който вдъхва увереност на Шопова, е нейната сестра.

С опит и със специалности предучилищна и училищна педагогика и начална училищна педагогика тя влиза в ролята на личен съветник и опора, каквато е и до днес.

По пътя към реализирането на това начинание среща подкрепата на Снежина Мечева – директор на Българското училище „Иван Станчов“ от 1989 до 2023 г., Милена Везенкова от БГ училище „Васил Левски“ в Лондон. А Наталия Михалевска насърчава училищния екип с думите, че е радост да вижда как млади и енергични хора влагат сърце в съхраняването на българския език и култура далеч от родината.

„Сега, когато погледна назад, не мога да си обясня как съм издържала на всички предизвикателства – нова държава, непознат език, чужда култура, малки деца, семейни ангажименти, административни процедури. Но когато отворя страниците на училището и видя усмихнатите лица на децата, когато видя как от обикновени уроци сме създали общност, културни празници и приятелства – тогава разбирам, че всичко си е струвало“, казва събеседничката ми.

Признава, че в първите години след създаването на училището нещата изглеждат по-лесни. Зад почти всяко българско семейство стои движеща и съществена опора в лицето на бабата, дошла временно или постоянно да помага в грижата за децата и домакинството. Тя е онази нишка, която поддържа езика жив и в семейството, и в училище.

С времето обаче профилът на общността се променя.

През последните пет-шест години нараства броят на семействата от смесени бракове.

В много от тях основният език за комуникация – както у дома, така и в училище, е английският. Бабите вече не придружават младите семейства както преди. Родителите са натоварени – работят, грижат се за децата, търсят време за себе си. Да се посветят на българското училище в съботния ден, е истински подвиг.

„Затова в „Шарено букварче“ полагаме усилия да бъдем гъвкави, разбиращи и подкрепящи. Стремим се да поддържаме постоянна връзка с родителите, да ги информираме, да намираме начини да улесняваме участието им. Вярваме, че успехът на всяко дете в овладяването на българския език е възможен само с обединени усилия – учител, родител и общност“, категорична е Шопова.

През последното десетилетие наемат учебни зали в едно и също английско училище. Там обаче вече не обучават само първите възпитаници на неделното училище, а и техните по-малки братчета и сестрички. „Това приемствено поколение е сред най-големите ни поводи за гордост – доказателство, че сме спечелили доверието на семействата и сме се превърнали в част от техния живот“, гордо казва училищният ръководител.

Активното включване на родителите в училищния живот е неотменна част от философията, която следва екипът ѝ.

Учителите ги призовават да бъдат „активни родители – за успешни деца“, защото знаят, че когато майките и татковците участват, те изпращат на децата си ясното послание, че училището има смисъл, че българският език и култура са ценни.

Някои родители отговарят за училищната библиотека, други са част от родителския съвет, който помага при организирането на празници и училищни събития. Те са чести гости и в класната стая, особено при творчески работилници, където тяхната подкрепа е безценна. Активно участват и в изработката на декори, костюми и материали за тържествата ни.

В знак на благодарност и уважение в края на всяка учебна година се връчва специален сертификат – „Отговорен родител“,

с който се отличават най-активните и всеотдайни родители. „Това не е просто признание, а част от усилията ни да изграждаме общност от съмишленици, в която всички – деца, родители и учители – вървим в една посока“, подчертава училищният ръководител.

Както всички български неделни училища по света, така и в двете школа към Българския културен и учебен център се стремят да предложат не просто обучение, а и пълноценно културно преживяване. Извънкласните събития и инициативи, които организират, целят да обединят децата, да ги сближат и да ги отведат по пътя към българските им корени.

В учебния процес децата изучават български песни и стихотворения, запознават се с традиции и обичаи, които представят с ентусиазъм по различни поводи. Всяко събитие се превръща в празник, в който българската идентичност оживява.

Обучението в училища следва индивидуален подход, съобразен с нуждите и възможностите на всяко дете.

Методите, които педагозите прилагат, се адаптират спрямо възрастта и нивото на владеене на езика. Няма час или урок, който да се повтаря.

„Стремим се ученето да носи удовлетворение, а общуването на български – радост и гордост. Използваме съвременни и доказано ефективни методи – обучение чрез игра, творчество и преживяване. В нашите класни стаи децата са не просто ученици – те са художници, певци, актьори, мечтатели и откриватели. Всеки час е възможност за вдъхновение и растеж“, обяснява Шопова.

Особено място в подхода на екипа ѝ заемат и социално-емоционалните умения. По време на заключителната родителска среща миналата година представят пред родителите основните принципи на ненасилствената комуникация (NVC), които започват да прилагат в I клас. Според директорката е възможно дори да бъдат сред първите български училища зад граница, които представят тези принципи както на децата, така и на техните родители.

Работят и с методите на позитивната дисциплина, които насърчават взаимното уважение и изграждането на здрава вътрешна мотивация.

В училище са въведени ясни правила и система за поощрения, които стимулират доброто поведение, старанието, четенето и писането на български език, както и активното участие в класната дейност.

Стараят се родителите да бъдат добре информирани за всички възможности за развитие и изява – от участия в конкурси до кандидатстване по образователни програми. Артистичните заложби и активността на учениците се поощряват. Раздават специални „грамоти за артистични таланти“ на децата, които участват в тържества, празници и културни събития, подготвени от нашия екип. „За нас е важно всяко дете да усеща, че трудът и усилията му се забелязват и ценят“, подчертава Шопова. Екипът насърчава децата да участват в конкурси и инициативи на МОН, АБУЧ и други български школа зад граница, които им дават шанс не само да покажат таланта си, но и да почувстват, че са част от по-голяма българска общност по света.

И така вече 10 години всяка учебна година носи своята магия.

Още от първия ден учениците идват с ентусиазъм и нетърпение – за тях денят на българското училище беше празник.

Един от най-ярките спомени на Шопова е, когато едно от децата идва развълнувано при нея и ѝ разказва, че споделило с приятелите си от английското училище колко е хубаво в българското. „Попита ме дали и те могат да дойдат на българско училище – спомням си как изброи имената на английските си приятелчета… Те също искали да учат български. Това искрено желание на децата да споделят родния си език и култура с приятелите си, беше трогателно и вдъхновяващо“, разказва с усмивка тя.

А понякога най-запомнящите се мигове идват неочаквано – като в един час по български език. Тогава децата упражняват модела „Аз съм от… Аз съм…“. „След като чухме, „Аз съм от Италия. Аз съм италианка“, едно дете уверено каза: „Аз съм от Полша… Аз съм полянка“. Смехът беше искрен, а моментът – незабравим“, припомня си Шопова.

Училищният ръководител обича и подготовката за празници – репетициите, смеха, колективния дух. По думите ѝ, в тези моменти се усеща истинската връзка между ученици, учители и родители.

Свързани статии:

И в Танзания учителят е на почит Нашенчета от Атина на среща в МОН България в сърцето на Лос Анджелис Как се прави килим, учат децата от БНУ „Васил Левски“ в Катерини