
Цветан Паров е човек с разнородни интереси, на пръв поглед нямащи много общо помежду си. Той е инженер по образование, строител, запален спелеолог, докторант в Института за космически изследвания. Тази пролет участва за втори пореден път в експедиция до Антарктида.
Оказва се, че цялата палитра от разнопосочни занимания има съвсем логично обяснение. Баща му е бил физик, завеждащ астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Майка му също е била физик, така че науката винаги е била близко до него. Въпреки това се окачествява като изключително посредствен ученик в средното училище.
„Никакъв зор не си давах, но пък тръгнах по пещери тогава. И го превърнах в мое хоби. Преди това пробвах различни видове спорт, но видях, че никъде нищо не става от мен – нито в леката атлетика, нито в колоезденето, нито в каратето. Намерих себе си в пещерите“, споделя Паров пред „Аз-буки“.
Това, което го привлича най-много, е, че е в този спорт няма публика. И е единственият, в който човек не може да бъде фалшив. Слиза под земята само с двама-трима много добри приятели и само те са свидетели на това, което постига или в което се проваля.
„Не може да излезеш и да кажеш „Аз бях много добър“, защото другите могат да ти се изсмеят, ако не казваш истината – казва той. – Под земята всички сме равни. Така че тази любов към пещерите и към подземното царство започна оттогава. Покрай това много от моите приятели станаха геолози.“
Но повлиян от родителите си, той самият става физик.
Сега му предстои да стане доктор по физика, след като защити дисертацията си в Института по космически изследвания и технологии на БАН. По време на стаж в Аерокосмическия университет в Самара, Русия, участва в изработването на спътник за прогнозиране на земетресения заедно с италиански учени. Така успоредно вървят и заниманията по физика, и тези с пещерите.
Покрай всичко това се запознава и с учени, които са работили на Антарктида. Естествено започва да се интересува и от Ледения континент. Нещо повече – печели конкурс, финансиран от Министерството на образованието и науката, за млади учени, които да работят на нашата база на Антарктида.
„Тук е мястото да кажа, че преди Антарктида темата на докторантурата ми е влияние на слънчевата активност върху атмосферни процеси, които се случват под земята в карстовите среди – споделя ученият. – Интересувах се как се отразяват флуктуациите в слънчевата активност, какво е влиянието на единадесетгодишния слънчевия цикъл, върху климата и микроклимата на Земята и под нея.“
Цветан Паров лесно прибавя към пещерите и ледниците.
Натрупаното знание като спелеолог просто се пренася към ледниците.
Ползва абсолютно същите температурни сензори, регистратор на данни. И получава много интересни резултати.
„Установихме корелации със слънчевата активност – в повечето климатични модели облаците са пасивен участник или следствие на нещо, което се е случило – разказва ученият. – При нашия климатичен модел облаците са активен участник. Дори успяхме да потвърдим петнадесетгодишната теория на датски физик.“
В нея се твърди, че на около шестдесет и три градуса южна ширина заради силното излъчване на Антарктида, на тези безбрежни ледени полета, когато няма облаци, Леденият континент много бързо се охлажда. Теорията на датския физик е, че когато няма облаци, преди това е имало повишаване на слънчевата активност, която не пропуска космически частици и те създават кондензационни ядра.
„Изследваме голямата верига на взаимовръзки, които се случват с климата на нашата планета. Особено в година като настоящата, при която имаме слънчев максимум и всички виждаме, че нещо се случва с климата и има затопляне,“ обяснява ученият.
И ако при нас има затопляне, на други места има захлаждане, категоричен е Цветан Паров.
На Марс също има глобално затопляне, както и флуктуации в количествата на замразения въглероден диоксид по полюсите на Марс.
Важно е да се изследва и доколко човешката дейност е причина за все по-голямото запрашване, за повишаването на температурата, за повечето изпарения. Интересен феномен е, че когато Антарктида се затопля, Арктика се охлажда. Когато има повишаване на слънчевата активност, намалява облачността в полярните региони. Това е доказано в експеримент на НАСА. Един спътник следи колко облаци има на Земята, тяхната плътност, а друг следи за космическите частици, които бомбардират Земята. Двете графи се припокриват точно в продължение на вече двадесет години. А Цветан Паров и неговите колеги успяват да потвърдят този климатичен модел.
Изследванията на Антарктида на дълбочина около шестдесет метра доказват, че при повишаване на слънчевата активност облаците над континента изчезват и температурите в ледника падат. Под него има пукнатини, както и има огромна пещерна система. Но тези кухини, прилични на дворци, са изключително опасни за посещение.
„Преди няколко години в Исландия такава ледена пещера се срути върху трима туристи – припомня Паров. – Така че гледаме да се опазим живи. Но при повишаване на слънчевата активност облачността при нас долу, на шейсет и три градуса южна ширина, където е българската база „Свети Климент Охридски“, намалява. И в комбинация със силни ветрове и много силно охлаждане този студен въздух пада в пукнатините и така ледникът се стабилизира, защото за последните шест години не се е натрупал нов лед. Тъкмо обратното – два пъти поред ходих на Антарктида, миналата и тази година, и установих, че този ледник се топи много интензивно и всички репери, които бяхме поставили от миналата година, ни показват, че има затопляне.“
Един основен репер е зоната на постоянни отрицателни температури.
Миналата година учените измерват, че на дванайсет метра под повърхността на леда температурата става отрицателна, което означава, че там ледът е стабилен, но тези дванайсет метра отгоре се топят.
Тази година границата вече е двайсет метра. Тоест има потъване между десет и двайсет метра лед, подложен на въздух с положителна температура.
От друга страна, НАСА миналата година обяви, че спътникови снимки сочат, че в централната част на Антарктида има 400 милиарда кубични метра нов лед.
„Това означава, че планетата се адаптира. И може би и ние трябва да се адаптираме, като най-добрия начин на адаптация всъщност е чрез образованието – на мнение е Цветан Паров. – Трябва да научим следващите поколения, че не всичко е мед и масло, че трябва да се учи, че трябва да се опазва природата. Трябва да сме по-отговорни, за да можем да забавим това топене.“
Дава за пример как във Франция наскоро се срути ледник и погреба село едно, от което хората бяха предварително евакуирани. Това показва, че има интензивен процес в момента на адаптация на планетата. В района на Хималаите, Чили, Аржентина, Патагония, Андите и Алпите това са сумарно повече от два милиарда души, които пият вода, която идва от ледници. Но като изчезнат ледниците, те няма откъде да пият вода.
Същото важи и за темповете, с които замърсяваме с боклуци природата.
„Преди 7 години по покана на местното географско дружество на провинция Юннан ходихме в току-що новооткрита пещера, която има страхотен потенциал за туризъм. Огромна е. Все едно влизаш в стадион „Васил Левски“ на игрището, само че това е под земята и цялото това нещо до половината е пълно с пластмаса – посочва той. – Тя е изхвърляна там близо 50 години, откакто индустриално се произвежда пластмаса. Сега пък почва обратният процес – изваждането ѝ от пещерата, което се прави на ръка от работници.“

Снимка: специален кореспондент на БТА Милена Островска (ПБ)атмосферни
Преди години хората от целия пещерен клуб, в който членува Паров, хващат хепатит при експедиция край Карлуково,
където има две пещери – на едната викат Джибровица, на другата – Кучешката. В първата местните жители си изхвърлят джибрето от казана, а в другата – мъртвите животни. И замърсената вода се смесва с водата от чешмите и кладенците.
„И тук пак решаваща е ролята на образованието – категоричен е Цветан Паров. – Хората са добри навсякъде, но просто не знаят колко важен е пътят на водите под земята. На подобна история се натъкнах и в Иран, където с мои приятели бяхме в пещера, където местното население си изхвърляше батериите. А после пиеха от отровената вода.“
От август Цветан Паров и негови колеги ще възобновят проучването на най-дългата и най-дълбоката пещера в България – Колкина дупка в Понор планина. Те много се радват, когато установяват, че на входа на пещерата има гнезда на вид пещерни гарги, които са в Червената книга на България. Има, разбира се, и прилепи, но те са вътре.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg