Белите мечки изхранват и други арктически видове

В рамките на 12 месеца една полярна мечка може да остави приблизително 300 кг плячка, с която да се хранят други животни. Според оценки на изследователи тези върховни хищници осигуряват 7,6 млн. кг мърша за мършояди в цялата Арктика.

Изводите от проучване, публикувано в Oikos, подчертават решаващата роля, която тези хищници играят в изхранването на голямо разнообразие от видове. Отбелязва се и за начина, по който хранителната мрежа може да бъде разклатена, тъй като изменението на климата застрашава популациите на полярните мечки.

Учените отдавна знаят, че полярните мечки изяждат мазнините на плячката си – обикновено тюлени, след което оставят останалата част. „Биомасата на тези остатъци и тяхното значение дълго време са били пренебрегвани“, казва Никълъс Пилфолд, учен от Алианса за дивата природа на Зоопарка в Сан Диего, който е работил 15 години в Арктика.

Пилфолд и колегите му се задълбочават в наблюдения и анекдоти за мършоядска дейност около трупове, датиращи още от 30-те години на миналия век. Екипът анализира и проучвания колко калории могат да осигурят тюлените и колко тюлена консумират полярните мечки всяка година.

По време на годишния ловен пик полярната мечка убива приблизително един тюлен на всеки три до пет дни – обикновено пръстенчати тюлени (Pusa hispida), което се равнява на около 1000 кг храна всяка година. Мечката изяжда по-голямата част от тази маса, оставяйки около 30 процента за други животни. Като се има предвид, че в Арктика има приблизително 26 000 полярни мечки, всички тези остатъци представляват милиони килограми храна за мършояди, включително арктически лисици, чайки, гарвани и други. Понякога и снежни сови, вълци и мечки гризли се угощават с останките.

„Тези видове не биха могли да имат достъп до този вид храна, ако полярните мечки не я оставят след себе си“, казва съавторът на изследването Холи Гамблин, биолог по дивата природа в Университета на Манитоба в Уинипег, Канада.

Пилфолд е наблюдавал някои от тези взаимодействия от първа ръка. „Лисиците ще следват следите на полярните мечки, чакайки те да изоставят част от плячката. Птиците също ще прелитат над тях и ще чакат своя ред Това е просто какофонията от звуци, издавани от чайки, които се вихрят наоколо, като всички се опитват да се доберат до останките на този тюлен“, казва той.

Джон Аарс, експерт по полярни мечки в Норвежкия полярен институт в Тромсьо, подчертава, че откритията не са изненада. Остатъците вероятно са „доста важен“ източник на храна за други видове, „особено по време на годината, когато алтернативна храна не е толкова лесна за намиране“.