Споделянето на знания стимулира изследователската дейност

Единният център за иновации при БАН е създаден през декември 2005 г. с решение на Общото събрание на Академията и през 2025 г. навършва 20 години. В началото екипът е малък – само трима учени плюс администрацията.

С основаването на Центъра той става специализирано звено, което отговаря за дейностите, свързани с технологичен трансфер и комерсиализация, защита на интелектуална собственост, интернационализация, контакти с бизнеса и сходни дейности за всички институти на Академията. Центърът е под шапката на т.нар. Централна администрация на БАН, но е отделно юридическо лице, както всеки друг институт или лаборатория на БАН.

За дейността на Единния център за иновации при БАН „Аз-буки“ разговаря с неговия директор д-р Марин Пандев.

„През 2008 г. започна голям европейски проект – Enterprise Europe Network, в който беше включен и нашият център. Това е най-голямата европейска мрежа, свързана с технологичен трансфер, търсене на партньори за проекти, комерсиализация и други, в която участват вече над 600 организации от над 50 държави. Тя е създадена по инициатива на Европейската комисия“, разказва директорът на Единния център за иновации при БАН д-р Марин Пандев.

У нас по този проект работи консорциум от организации, включващ представители на Българската стопанска камара, Търговско-промишлената камара в Пловдив, Търговско-промишлената палата в Стара Загора, Бизнес центъра за подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) в Русе, „Морски клъстер – България“, както и други регионални клъстери и иновационни центрове. Идеята е да има не само национално покритие, но и специализация на всяка от организациите, които са част от Enterprise Europe Network.

„Ключов момент от участието в тази международна мрежа е и работата ни с малки и средни предприятия“, отбелязва д-р Пандев.

Единният център за иновации на БАН подпомага и центровете за компетентност и за върхови постижения, което е и една от задачите му. Целта на тези обединения на научни институти и университети е да се подобри иновационната екосистема в страната. И това е в синхрон с докладите на Съвместния изследователски център (JRC) и на Европейската комисия, в които   иновационната екосистема в България се определя като сравнително фрагментирана.

В тази връзка, усилията са насочени към това всички екипи от различни научни организации и университети да работят заедно по тематични области и да се изгради сериозна материална база с модерно оборудване. Според д-р Пандев това вече е факт в БАН и лабораториите могат да се ползват от всички участници в Проекта.

Единният център е партньор в Центъра за компетентност ХИТМОБИЛ, който работи в областта на съхранението на енергия и зелените технологии,

като задачата му е да обезпечава дейностите по защита на обекти на интелектуална собственост, техния трансфер и комерсиализация, контактите с бизнеса и т.н. Към момента в центровете за компетентност и за върхови постижения тече втора фаза на изпълнение на проектите.

„Помагахме на нашите колеги за подготовката на бизнес планове, защото това беше сред изискванията за кандидатстване, и мисля, че се справихме добре – казва д-р Пандев. – Научният персонал по-трудно може да се фокусира върху бизнес план. Все пак тяхната дейност е основно изследователска.“

Учените от БАН вече имат сериозно участие в рамковите програми за изследвания на Европейския съюз и затова най-често Центърът оказва помощ при разработване на проекти, по които те работят съвместно с колеги от чужбина. Центърът организира и специализирани обучения, свързани с бизнес планиране, защита на обекти на интелектуална собственост, проектна компетентност и други. Осигурява техническа и административна помощ по отношение и на самото кандидатстване, което за Рамковата програма за научни изследвания и иновации е само електронно.

„Помагаме винаги когато се обърнат към нас. Имаме няколко проекта, свързани с хоризонтални мерки. Това означава, че не става дума за чисто научна дейност, а по-скоро за оказване на допълнителна помощ на учени и на малки и средни предприятия“, пояснява д-р Пандев.

По проекта BOOST например работят с международните си партньори за подобряване на научноизследователския и иновационния капацитет в държавите членки

, които са в групата на умерените и изгряващите иноватори. В тях също се насърчава сътрудничеството между академичния сектор и се развива отворената платформа BOOST Learning Environment за споделяне на знания, инструменти и възможности.

INVESTech е друг международен проект по Програма „Еразъм+“ за изграждането на транснационална платформа от центрове за високи постижения в сферата на професионалното образование и обучение (CoVEs) в сектор ИКТ в пет държави: Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва. Чрез модела на Петорната иновационна спирала (Quintuple Innovation Helix) се свързват образование, бизнес, публичен сектор, гражданско общество и природна среда в синхрон с регионалните стратегии за интелигентна специализация. Идеята е да бъдат развивани умения на нива 4 – 7 от Европейската квалификационна рамка (EQF) чрез микроакредитации, обучения, хакатони и състезания с фокус върху дигиталната и зелената трансформация и социалното приобщаване. Усилията са насочени към засилване на иновационната активност, повишаване на заетостта и приближаване на професионалното образование до нуждите на пазара.

Единният център за иновации е специализирано звено, подобно на Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана, както и на Центъра за обучение, който се занимава с всички докторанти. Много от институтите на БАН имат добър опит в разработването на проекти, но търсят съдействие от Центъра и за намирането на партньори за кандидатстване по проекти от чужбина.

Към Центъра се обръщат и фирми или инвеститори, които искат да си сътрудничат с институт на БАН или с конкретна лаборатория, за да бъдат насочени към правилния екип. В Академията има над 50 звена и за външен човек е трудно да се ориентира към кого да се обърне. А ролята на координационно звено се пада точно на Центъра.

Сравнително нова дейност е посредничеството между институти и лаборатории на БАН и учебни компании на ученици от XI и XII клас,

организирани от „Джуниър ачийвмънт“ – България, и МОН. Това сътрудничество вече има конкретни измерения – първи ученически стартиращи компании, които създават продукти. Това е добра практика, която намира потвърждение в компанията Bio Bliss, осъществила изследователската си дейност с посредничеството на Центъра, съвместно с Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Подобно сътрудничество има и с Института по обща и неорганична химия и с други институти.

В последните няколко години в БАН се изпълнява сравнително голяма инвестиция по Националния план за възстановяване и устойчивост. Освен подобрения на лабораториите са включени например и конкурси за иновативни проекти. Те са амбициозни, защото целта е да се достигне технологично ниво, което е сравнително близо до приложния етап на развитие.

„Скоро имаше и процедура за защита на обекти на интелектуалната собственост. Това е съществена дейност за Академията и един от показателите, по който се гледа как тя стои на национално ниво, а тя е на първо място по патенти и по защита на полезни модели. И беше много добра възможност за нашите колеги да кандидатстват за допълнително финансиране, за да се защити тяхната интелектуална собственост. Невинаги има средства за тази дейност, която е сериозен разход, особено когато става дума за европейски и световни патенти“, разказва още д-р Пандев.

„Наука за бизнес“ е друга инициатива на Центъра, с която екипът се гордее. Тази година тя се проведе за пета поред година, като в рамките на форума сътрудничеството с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е на много добро ниво. На форума някои разработки на БАН привлякоха вниманието на бизнеса. В тази връзка, д-р Пандев отбелязва, че науката е несправедливо обвинявана, че не е отворена. Невинаги и бизнесът е достатъчно активен, а Академията не е само приложна дейност.

„Учените в нея провеждат важни фундаментални изследвания, значими за обществото и световната наука“, категоричен е той.

Според него подходящи финансови инструменти, които да стимулират съвместната работа между науката и бизнеса, биха имали голям ефект за засилване на връзката между тях.

„Досега сме успявали да си свършим работата до края, като не сме имали пропуски и на фактическо, и на финансово ниво. Много проекти са свързани с външни одити. По един от тях, който изпълнявахме по интеррегионално сътрудничество Балкани – Средиземно море, работихме съвместно с пет държави – Гърция, Кипър, Северна Македония, Албания и ние. По него изградихме международен център по иновации и технологии, в който да се обучават млади хора, студенти и докторанти в различни области, но пряко свързани с предприемачество, започване на бизнес, за да се разшири техният кръгозор“, отбелязва д-р Пандев.

Споделя още, че в БАН са направени стъпки за създаване и на т.нар. спин-оф компании. Вече има една и на път е създаването на още една. Целта е да се търси финансиране от други източници, като обаче се запази интересът на учените и на научното звено.

„Идеята е не просто да се направи фирма и човек да излезе с технологията си. А когато тази фирма се развива, научното звено да има участие в нея. Да се осигурят възможности за още изследвания, но работата да бъде поета от хора с бизнес насоченост“, обяснява директорът на Единния център.

Предизвикателствата са свързани с това, че на определени периоди се кандидатства за различни проекти, за да може да се обезпечи по-добре персоналът на Единния център за иновации. През годините е имало недостиг на кадри – проблем не само за Центъра, но и за Академията, а вероятно и за страната.

„Защото трудно се задържат квалифицирани хора на такъв тип работа. В бизнеса например те са много по-добре платени. И за да продължи да се занимава с наука, човек трябва да обича работата си, да вижда развитието ѝ в дългосрочен план, защото резултатите невинаги идват веднага. Трябва да се вложат много усилия и желание“, коментира д-р Пандев.

Свързани статии:

Създадоха виртуален образ на мозък на мишка Откъде е блясъкът на амолитовите скъпоценни камъни? Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ с ново онлайн пространство Как се преподава физика на жестов език