Създават училищни програми за четене с разбиране по национална програма

Екип от учени от университети, Българската академия на науките и неправителствени организации представиха концептуален проект за учебни програми за четене с разбиране (за разширена подготовка), които са центрирани около предложени от ученици текстове и културни продукти. Това се случи по време на конференцията „Четене с любов и разбиране“, организирана от МОН в рамките на Националната програма „Умения на фокус“, съобщава Пресцентърът на МОН.

Подобен тип програми ще дадат възможност учащите да бъдат стимулирани да четат, без да има елемент на задължителност.

Предпочитанията и вкусовете на учениците обаче са само отправна точка на сериозни образователни маршрути, по които чрез устойчиви „мигриращи“ сюжети и мотиви, идеи и ценности учителите ще водят читателите към по-дълбоките пластове на културата.

Основен акцент в дискусиите по време на форума е, че първото послание на учителите към новото поколение ученици трябва да бъде „Четете каквото ви харесва“, ако искаме да го спечелим за книгите. Защото мотивация за четене се постига, когато отделната личност е в центъра на този процес и се зачитат нейният вкус и емоции.

Проф. Александър Кьосев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посочи, че младите четат все повече дигитално, и очерта нивата на разбирането по възрасти. Доц. Александра Главанакова (Софийски университет) представи съвременни дигитални инструменти, които могат да се използват в овладяването на умения за четене с разбиране не само на художествена литература, а по всички учебни предмети. Сред лекторите на форума бяха гл. ас. Силвия Петрова (Югозападен университет „Неофит Рилски“), гл. ас. Михаела Москова (БАН), Любомир Джалев (Нов български университет), докторант Валентина Стоева (Софийски университет, фондация „Четене“), Асенка Христова (Институт за изследвания в образованието) и гл. ас. Георги Няголов (НБУ).

В рамките на форума бяха представени изследвания за културно-консумативните практики на юношите между 13 и 18 години в социалните мрежи, както и концепция за примерни тестове за измерване резултатите от прилагането на експерименталните програми и сценарии за състезания и игри, мотивиращи интереса и положителната нагласа към четенето в различните образователни етапи.

По националната програма предстои 150 учители от цялата страна, организирани в училищни екипи, да разработят програми за четене с разбиране.

Препоръката е те да включват комбинирано четене – на хартия и дигитално. При по-малките – повече на хартиен носител (тъй като при тях разбирането при екранното остава на по-ниско ниво), а при големите – с включване на визуални елементи, защото те разбират повече чрез преживяване, влияят се от авторитети в социалните мрежи – кой какво препоръчва, влияят се и от алгоритмите, които им „показват“ определена литература. Разчита се груповото четене – представянето на любимите книги, споделянето на емоционалните преживявания, коментарите от ученици и учител, да породи общности от четящи с удоволствие и разбиране.

В конференцията, която се проведе в Националния дворец на децата, участваха учители и експерти от МОН и от регионалните управления на образованието по български език и литература и по начално образование.