Изучаването на Ледения континент води до решаването на проблеми, които засягат цялото човечество

В края на миналата година проф. Христо Пимпирев получи наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката в категорията „Комуникация на науката“. И ако някой се учуди защо чак сега му се присъжда отличието, причината е една-единствена – в наградите „Питагор“ категорията за комуникация е съвсем нова, присъжда се едва от две години.

Проф. Пимпирев е създател, двигател и посланик на българските полярни изследвания. Чрез активно медийно присъствие, срещи с млади хора и включване на артисти и журналисти в експедициите той превръща науката за Антарктика в достъпна и вдъхновяваща за широката публика, се казва в мотивите за награждаването. В резултат на неговата дейност полярните изследвания се утвърждават в България като област, която съчетава наука, образование и културна идентичност.

Тази седмица проф. Пимпирев получи и голяма награда на фондация „Кацарови“.

Ако проф. Христо Пимпирев не владееше до съвършенство тайните на комуникацията на науката, вероятно българска база на Антарктида нямаше да има. Защото началото на този грандиозен проект е повече от трудно. За мнозинството българи по това време Антарктида е далечно място, което уж е континент и има земя, но се вижда само сняг. И въобще, какво общо може да има между Антарктида и България, дивят се повечето хора, когато чуят идеята на Христо Пимпирев.

А той трябва да се справи с тази задача, когато все още никой не говори за комуникация на науката. По-важното в случая е, че комуникацията на науката сякаш е в кръвта му. Това му помага да успее в приключението „Антарктида“ напук на всички скептици.

„Комуникацията на науката е изключително важно дело и се радвам, че макар и с известно закъснение, се появи и такава категория към наградите „Питагор“. Много съм горд с наградата „Питагор“, тъй като тя ми е присъдена от Министерството на образованието и науката и едно много авторитетно жури“, казва проф. Пимпирев.

Професорът е категоричен, че за да има наука, трябва да има млади хора, които да са запалени по изследователската работа и да се интересуват от научните постижения в света, в България. Всеки трябва да е наясно, че без наука няма да има технически прогрес, нито пък щяхме да говорим сега по мобилните телефони от всяка точка на света или да изстрелваме ракети в Космоса.

Затова всяка новост в науката трябва да се рекламира, трябва да достигне, ако е възможно, до всеки жител на планетата, подчертава професорът.

И се връща към началото на одисеята „Антарктида“.

„От самото начало на научната си дейност и особено когато започнах да се занимавам с Антарктида, тя беше тера инкогнита за българите, нещо много далечно и неясно какво. И първо трябваше да разберат, че има земя около Южния полюс. Това е важен континент, който ние, българските учени, изучаваме, защото изучаването на Антарктида води до разрешаването на проблеми, които касаят цялото човечество“, казва той.

Но в началото е много трудно да бъдат убеждавани в това и обикновените хора, и особено отговорните държавни институции. Оттам казват: „Вие сте частници, гледайте си работата“. А те са неправителствена организация, което по принцип е нещо съвсем различно.

Тогава проф. Пимпирев прави още по-трудното – кара света да обърне внимание на неговата неправителствена организация. Скоро след това ставаме и пълноправни членове на Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR), на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми. По принцип в такава организация членуват само държавни институции. През 1999 г. България става консултативен член на Антарктическия договор – институцията, която ръководи и управлява целия континент. Това са само 29 държави от целия свят, и то най-силните държави. Страната ни има равни права с Япония, Съединените щати, Русия, Китай. Разбира се, днес вече България присъства в този договор като страна. И заедно с другите държави управлява цял континент, разположен на една десета част от земната повърхност, която е изключително богата на природни ресурси, включително метални ресурси.

„Канада се усети и преди три години поиска и тя да получи статут на консултативен член. Тя е една от седемте най-развити страни в света. Но това не ѝ помогна да стане член на тези толкова влиятелни антарктически организации“, подчертава проф. Пимпирев.

Ученият е категоричен, че трябва да мислим глобално и за света, и за нашите научни постижения, които да се равняват със световните.

Затова непрекъснато обикаля и малки, и големи градове. Предпочита малките населени места, защото там хората са толкова петимни да получат някакви знания. Докато жителите на големите градове са по-преситени. И когато пътува, за да представя книгите си за Антарктида, прави възможното да доближи хората до идеята колко е важна науката за всички нас.

Проф. Пимпирев е убеден, че всеки проблем се решава чрез научни изследвания и научна експертиза. Например проблемът с водата в Плевен се нуждае от учени, които трябва да намерят решение, а не от политици. И това е трябвало да стане много отдавна.

„Всяко нещо може да се представи така, че да бъде лесно и интересно на обикновения човек. Така че не е трудно за обясняване. Дори атомен синтез пак може да бъде обяснен така, че да бъде достъпен до широката публика“, категоричен е проф. Пимпирев.

Ученият е удовлетворен от срещите с хората в малките градове, от това, че идват много млади хора. Той посещава и училища. Децата са будни, задават непрекъснато въпроси, проявяват истински интерес. Това му дава надежда, че може да има бъдеще в България, защото тези деца са свестни и ще се занимават със сериозни проблеми.

„Не е речено всички да станат учени, но някои от тях биха могли да изберат това поприще – казва Христо Пимпирев. – Изключително вълнуващо е да виждаш в техния поглед възхищение и огромен, незатихващ интерес към научната ни дейност. Искат да разберат в дълбочина какво правим на Антарктида, какви научни проекти изпълняваме.“

Учениците питат, разбира се, и за пингвините. Интересът е съвсем нормален. Биолозите изучават пингвините на Антарктида и проучват тяхното разпространение. Търсят отговор на въпроса защо с промените в климата едни пингвини намаляват числеността си, други я увеличават. В перата им се наблюдава натрупване на тежки метали от замърсения свят оттатък.

В последната, 34-та експедиция ударението е поставено върху научните изследвания на терен.

И тъй като базата ни се посещава непрекъснато от много чуждестранни полярници – от Колумбия, от Турция, от Испания, всички те дори искат да им я дадем назаем. Толкова ѝ се възхищават. Някои чуждестранни учени признават, че нямат толкова добро оборудване в собствените си страни. И България може да се гордее с това.

Тази година новооткритият научен комплекс на о. Ливингстън е населен максимално. Там живеят и работят учени от цял свят. През декември две изследователки, биоложки от Съединените американски щати, изследват леопардовите тюлени, които са много интересна група от бозайниците в антарктическите води. След това в нашата експедиция се включват и учени от такива екзотични страни като Еквадор, която е на Екватора, както и Ел Салвадор, която е в Централна Америка, които не са виждали сняг в своите страни. Така България се утвърждава както като регионален, така и като световен център на науката.

„Те ни търсиха, те ни се молиха да дойдат. Обикновено ние се молим на другите държави и сега те ни се молят да идват да работят при нас“, казва Христо Пимпирев. В базата работят двама португалци, които изследват проблема със замърсяването с микропластмаси на тези най-чисти води.

„Това са страни, които идват за пръв път. Но ние ги поощряваме, показваме им нашия опит. Отделно страната ни е и регионален център, защото гърците правят втората своя експедиция с две изследователки наскоро. На турците е десетата им експедиция. Имахме румънска изследователка, която е вече втора година при нас, от Черна гора за втора година правят изследвания на Антарктида“, изброява ученият.

На практика България е център на балканския регион, за което е поощрена основно от Европейския полярен борд към Европейската комисия.

„Защото полярните региони са бъдещето на човечеството. Виждаме какво става с Гренландия. Антарктида е пет пъти по-голяма от Гренландия и десетки пъти по-богата“, отбелязва проф. Пимпирев.

При предишните няколко експедиции голяма част от времето е отделено за построяването на новата научна лаборатория, която ръководителят на полярните ни експедиции определя като „бижу“.

„С нея можем да се гордеем – казва той. – Тя неслучайно е избрана за сграда на годината на един много авторитетен конкурс.“