Как да превърнем инициативите на гражданската наука в устойчива екосистема

Снимка: доц. Илияна Рашева, СУ „Св. Климент Охридски“

Кръгла маса, посветена на състоянието, предизвикателствата и бъдещето на гражданската наука в България се проведе в София. Събитието под надслов „Гражданската наука в България: как да превърнем инициативите в екосистема?“ събра изследователи, представители на академичните среди, неправителствения сектор, училища, институции и граждански общности.

През последните години в България се появяват все повече проекти, разчитащи на активното участие на гражданите в научни изследвания, подчертаха присъстващите на форума. От събиране на данни за биоразнообразието и качеството на въздуха до анализи в хуманитарните науки. Проблемът е, че въпреки това инициативите често остават фрагментирани.

Основната цел на срещата бе да се направи

преглед на ситуацията в страната и да се постави основата за преход от единични проекти към устойчива национална екосистема.

Програмата включваше кратки въвеждащи представяния, работа в малки групи, оценка на състоянието и дискусия.

Калин Мутавчиев – главен експерт в дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката, приветства участниците във форума.

За преосмисляне на въздействието на гражданската наука говори доц. Милена Добрева – Университет Стратклайд, Великобритания.

Доц. Илияна Рашева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ запозна присъстващите с микробиома на кърмата и какво е мястото на гражданите като участници в научния процес.

В своето представяне Любов Костова от фондация „Красива наука“ потърси отговор на въпроса „Къде са гражданите в гражданската наука?“.

На съвременните методи и проблеми в изследването и опазването на градската памет се спряха Бианка Василева и д-р Карина Симеонова от Регионалния исторически музей – София.

Презентациите поставят фокуса върху проблемите в мотивацията на хората, институциите, данните и качеството, политиките и финансирането.

Отваряне на „трудното наследство“: гражданска наука, памет и дигитална документация от затвора на о. Корфу, Гърция, бе темата на на проф. Георгиус Папайоану от ИМИ-БАН.

Участниците в срещата си поставиха за цел да идентифицират съществуващи инициативи, ключови организации, налични инфраструктури и области на въздействие, за да начертаят карта на гражданската наука в България – 2026.

По време на работните сесии участниците направиха оценка на сектора по 8 ключови показателя, сред които: степен и разнообразие на гражданското участие; качество на данните и интеграция на принципите за Отворена наука; институционална подкрепа, финансиране и налични ресурси; обществено въздействие и устойчивост на проектите.

Освен анализ на настоящите бариери и добри практики форумът цели да формулира ясни приоритети за развитието на гражданската наука през следващите години. Организаторите поставят фокус върху въпроса „Какво трябва да се промени до 2030 г., за да имаме функционираща и устойчива екосистема?“.

Пилотната програма за отворена наука през 2025 – 2026 г., подкрепена от дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката, е част от националната инициатива на България за развитие и укрепване на изследователската екосистема на страната.

Програмата се координира от Института по математика и информатика към Българската академия на науките (ИМИ-БАН) в партньорство с Центъра за върхови постижения УНИТе, Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Националния център за информация и документация (НАЦИД) и сдружение НПО „Линкс“.