Проектът „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и реализиран в Института за литература при БАН, е посветен на проучването на художествени текстове за деца и юноши от български автори, на архивни материали и критическа рецепция. Включва и издирване и дигитализация на български периодични издания за деца и юноши, които не са били показвани в интернет до този момент.
От седмица насам сайтът на проекта, подготвян в продължение на три години, е вече публичен и може да бъде разгледан на адрес bglitdetska.ilit.bas.bg. Днес разговаряме с доц. Александра Антонова от Института за литература при БАН, за да ни разкаже повече за работата по мащабния проект.
Мая ПАДЕШКА
„Акцент в работата на проекта е проучването на архивни документи и представянето им на сайта в галерии и колекции: снимки, ръкописи, лични библиотеки, лични документи, кореспонденция и много други, придружени със съответните метаданни“, разказва за „Аз-буки“ доц. Александра Антонова.
Сред основните проектни цели е и цялостното и изчерпателно представяне на критическата рецепция на литературата ни за деца и юноши, което освен систематизиращи и аналитични интерпретации на художествените текстове формира и собствена история в поколенията.
Сайтът по проекта е създаден изцяло с научна и образователна цел. Освен за ценители, ученици, студенти, преподаватели и изследователи, със своето богато дигитално хранилище сайтът несъмнено ще бъде от полза и в работата на българските училища в чужбина, предоставяйки им богата информационна среда.
Той подрежда в персонални профили богата библиотека от книги за деца и юноши на български писатели предимно от XX век.
Целта му е да обхване не само първи, но и последващи издания, реконструирайки живота на книгата като текст и илюстрация.
„До този момент в дигиталната библиотека са експонирани 815 книги с художествени текстове, 27 книги и 65 статии с критическа рецепция от различни поколения изследователи, както и 63 нови научни разработки, сред които и книга с анкети със съвременни автори“, обяснява доц. Антонова.
Тя посочва, че публикуването на изданията е съгласувано с писатели и илюстратори или с техни наследници, което разширява на свой ред популярността на инициативата.
На сайта са публикувани и течения на български периодични литературно-художествени издания за деца и юноши. Всичко това е възможно благодарение на сътрудничеството с университетските библиотеки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, на регионалните библиотеки на Велико Търново и Стара Загора, както и на Централната библиотека на БАН. Дигитализирани са и годишнини на списанията: „Искрици“ (1946), „Надежда“ (1900), „Картинна галерия за деца и юноши“ след 1915, „Изгрев“ (1919 – 1921), „Рилски шепот“ (1936 – 1941), „Ученически другар“ (1898), „Зеница“ (1910 – 1911), „Училище“ (1870 – 1876), „Пчелица и ред книжки за децата“ (1871), „Звездица“ (1930 – 1932).
Особено важна изследователска цел на проекта е проучването, дигитализирането и систематизираното представяне на архивни документи, което резултира в множество архивни колекции – подредени, както и книгите, в профили по автори.
„До този момент в сътрудничество с Националния литературен музей и Дома музей „Ангел Каралийчев“ по проекта са дигитализирани и експонирани в сайта над 8000 копия на архивни документи от различен характер – ръкописи, спомени, кореспонденция, лични документи, снимки и много други“, посочва моята събеседничка.
Във връзка с проекта учените провеждат и редица други събития.
Сред тях са както научни, така и методически ориентирани – конференции, семинари, творчески работилници и срещи с писатели.
„Централно научно събитие през първия етап беше Националната конференция с международно участие „Пътят на българската литература за деца и юноши“, проведена през 2022 г., а през втория – кръглата маса на тема „Съвременната българска литература за деца и юноши“ от април 2025 г., която поради големия брой заявки за участие се превърна на свой ред в научна конференция“, обяснява доц. Антонова.
Участие във форума взимат представители на различни образователни, научни и артистични организации от различни области – литературоведи, педагози, методици, психолози, библиотекари, архивисти, писатели, илюстратори и куратори.
Научната среща структурира интердисциплинарен подход към съвременния български текст за деца и юноши, като изследва неговата социология, естетика, история, фолклор, методика, илюстрация и битие в дигиталния свят.
Проектът изследва изключително голям корпус от текстове – художествени и литературнокритически, от различни времеви периоди.
Това разнообразие е представено и по време на проведената кръгла маса „Съвременната българска литература за деца и юноши“. Литературнокритическият дискурс обхваща няколко периода в литературния процес на XX и XXI в. – от текстове на класиците Ангел Каралийчев, Дора Габе, Ран Босилек, Константин Константинов, Чичо Стоян, Елин Пелин, Емилиян Станев и на по-малко познатите като автори за деца Фани Попова-Мутафова и Вера Балабанова, през периода на Народната република с разнокалибрен поток от автори и издания, към вече оформящото собствени поколения съвремие на литературата ни за деца.
„Преходът към естетически особености и явления в новите български текстове бе осъществен чрез ярки сравнителни прочити с различен профил: както между български автори от различни периоди: Ангел Каралийчев, Весела Фламбурари и Емил Манчев, така и между автори от различни поколения и националности: Емилиян Станев, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Веса Паспалеева, Детелин Вълков, Мая Дългъчева, Красимир Дамянов, Марин Трошанов, Милен Хальов, Астрид Линдгрен, Оскар Уайлд, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Марлен Хаусхофер“, казва тя.
По думите ѝ анализите открояват естетически явления в съвременния жанр на приказката – фентъзито, в модерно стилизирания авантюрен роман, дори в съвременно стилизираното (адаптирано за деца) светеческо житие.
Панорама на авторови имена, издателства, тематични, художествени и жанрови тенденции създават детайлните класации на фондация „Детски книги“ („Бисерче вълшебно“), Детския център на Столична библиотека и филиал „Славейче“ на РНБ „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново.
Интерпретацията на отделни произведения, както и панорамните обзори въвеждат в работата на форума и дейността на редица български издателства, обобщени в три периода – възрожденски и поствъзрожденски, период на НРБ и съвременен.
Другата голяма тема в работата на форума е илюстрацията на детската книга.
Тя въвежда дискусията в различните „епохи“ на визуалната интерпретация и рецепция, кореспондирайки с темата за новите визуални решения в оформлението на съвременното издание за деца. Визуалната адаптация на текста включва и сценичната чрез подходите на образователния куклен театър с неговите както естетически и педагогически, така и терапевтични възможности.
На форума присъства и една от големите теми на нашето съвремие – четенето и отношението към него в свят на дигитална трансформация. „Сред водещите теми в презентациите беше именно битието на книгата за деца и юноши в дигиталния свят. Става въпрос за практиките в мултиплатформеното битие на книгата и форматите на „новото четене“ като дигитален, интерактивен, хибриден, включването на аудио- и визуални техники на експониране на съдържанието, включване на добавена реалност, компютърни игри, приложения и уебсайтове“, посочва доц. Антонова.
Тя обяснява, че новите формати са представени с воля да бъдат правилно преценени ползите и рисковете, за да бъдат създадени успешни подходи в стимулирането на четенето чрез възможностите на детето да се превърне в съавтор и автор.
„Представянето на новите формати на книгата естествено се свърза и с една от главните теми на форума – грижата за четенето в днешния свят и възможностите за неговото стимулиране“, допълва тя.
Като друг успешен подход заедно с творческо четене чрез дигиталните формати е определено писането по трудни теми,
което отразява една затихнала в последните десетилетия социокултурна тенденция на запознаване на децата с проблемни явления на битието.
Сред обсъжданите подходи за поощряване на четенето е и проектът „Препоръчай ми книга“, който се заражда в дискусията по време на Втория салон на съвременната българска литература за деца и младежи, провел се във Флоренция в края на 2024 г. с активното участие на преподаватели в българските училища в чужбина.
Проблематизацията на четенето обвърза органично три подхода: психологически, методически и педагогически. „Методическото направление се профилира в наблюдения върху предимствата от интелектуалното пребиваване на децата в осъвременен художествен свят, в който учителят е умел фасилитaтор“, казва моята събеседничка. По думите ѝ преподаването на литература за деца е ситуирано и анализирано на различни възрастови и образователни нива, включително и в сферата на висшето образование: от детската градина със собствена библиотека през приобщаването на учениците от предучилищна възраст и начален етап към литературните творби и големия им образователен потенциал, през предизвикателствата при структурирането на съвременната читанка, до интерактивните подходи в преподаването на съвременна българска литература за деца и юноши на студенти в образователната степен „бакалавър“.
Педагогическият дискурс обособява и спорни явления от ценностен и езиков характер в съвременния текст за деца.
Освен сайта и кръглата маса, Институтът по литература към БАН подготвя и редица издания.
„До този момент реализирахме три нови издания в книжен и електронен формат: тематична антология „Играта“, обяснява тя. В нея са включени избрани откъси от сп. „Светулка“ (1904 – 1947) и сп. „Детска радост“ (1910 – 1947)“, монографията на Огняна Георгиева-Тенева „Големите периодични издания и литературата за малките“ и сборник с текстове от първата конференция – „Пътят на българската литература за деца и юноши“.
Доц. Антонова посочва, че в момента се структурира втората антология под наслов „Вярата и семейството“. Подготвя се и издание с текстове за деца на Васил Павурджиев, както и сборник с материали от научната конференция „Съвременната българска литература за деца и юноши“.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
