Доц. д-р Галина Евстатиева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2024-02-01
Резюме. Настоящото изследване се опира върху постановки на класическата ислямска екзегеза, които засягат едно от есхаталогично централните, но недостатъчно ясно дефинирани в Корана понятия, свързани с ключови представи за райските девици – „хурии“ (хур ʻин). За разлика от много други аспекти на ислямската доктрина есхатологията изначално съдържа по-емоционална и чувствена сакрална образна система, поради което се превръща в богат източник на мотиви и алюзии за интерпретации не само в мюсюлманската традиция, но и в културните възприятия за другостта сред немюсюлманите. Основната цел на статията е да анализира употребите на понятието хурии като реалия в текстове на българската възрожденската литература от XIX век, като чрез сравнителни наблюдения и имаголожки екскурси се проследят художествените репрезентации на формираните въз основа на това понятие образи на небесните девици. Изследването се фокусира върху авторските подходи на Софроний Врачански, Георги Ст. Раковски и Христо Ботев при представяне на соматичното и сексуалното в идеите за отвъдното на религиозния Друг, както и мотивите за тяхната десакрализация, които създават устойчиви светогледни нагласи в контекста на формиращия се по тяхно време модерен български национализъм.
Ключови думи: ислям, хурии, българска възрожденска литература, Софроний, Раковски, Ботев
Свързани статии:
Приложение на проектно базираното обучение в уроците по литература (I – IV клас)
Монография за Kримската война (1853 – 1856) и българските земи, представени посредством оригинален френски източник от епохата
Български информационен консорциум. Двадесет години библиотечна кооперация
Digital Whiteboards as a Form of Effective Communication in Blended Learning environment
