Как е на гръцки „кехлибар“

За поредна година Физическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ организира безплатни занимания по експериментална физика. Те се провеждат веднъж седмично по 90 мин. Учениците имат възможност да наблюдават и участват в демонстрации на основни експерименти, бележещи пътя на човешкото познание и развитието на физиката като наука.

Намираме доц. Цветан Велинов пред черната дъска, заобиколен от ученици. Те са от кръжока по експериментална физика към Лабораторията за обучение на учители и ученици.

В кръжока идват ученици от VIII до XII.

Работят на групи по двама-трима. Разпределени са така, че да има и от по-малките, и от по-големите ученици във всяка група, макар да не е гаранция, че ако някой е в X клас, ще знае повече. Тази година кръжочниците са общо 40.

„Радваме се на този интерес, но са много – трябва да са общо 30. Създадохме Лабораторията преди 7 – 8 години с решение на факултетния съвет – разказва доц. Велинов, който е инициатор за нейното създаване и неин ръководител. – Тя е предназначена основно за работа с учители и ученици и в нея са разработени всички лабораторни упражнения от препоръчителния списък на МОН. Акцентът е поставен върху прогимназиалния етап от основното образование и избираемите модули в XI и XII клас. Целта е да се подобри експерименталната работа на учениците, която в повечето училища е занемарена. В началото събрахме пари от дарения, включително от наши бивши студенти, които имат своя организация. Част от сумата се отпуска от Физическия факултет. Ако факултетният съвет не стоеше зад идеята, тя нямаше да се осъществи. Така успяхме да изградим тази материална база.

Трудът на преподавателите е безвъзмезден.

Лабораторията има няколко основни дейности, едната от които е кръжокът. Водим го под тази форма трета година, след ковида. Имаше и други форми, но пандемията заличи всичко.“

Освен кръжока в Лабораторията работят и с училища. Учениците идват тук заедно със своя преподавател по физика. И не само от София, а и от Своге, Благоевград, Варна и други. Темата на изнесения урок предварително се уговаря, за да я подготвят още в училище. Най-добре е, когато учениците имат да правят нещо практически и могат да използват уредите, с които разполага лабораторията. С някои училища, като Френската гимназия в София СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, се уговарят повече от едно посещение по дадена тема и учениците идват по 4 – 5 пъти в Лабораторията. Много са тесни връзките и със Софийската математическа и с Националната природо-математическа гимназия.

„Те са профилирани гимназии и с тях имаме традиции. Учениците идват на кръжок, но отделно от този, за който вече ви казах“, уточнява доц. Велинов.

В Лабораторията редовно се организират и курсове за учители.

Тази година през априлската ваканция е проведен курс по механика.

„Другата идея е ние самите да пътуваме и да обикаляме училища из страната. По-голямата част от апаратурата е лесно преносима, защото учениците в тях по-трудно ще дойдат до София. Но още не сме го направили – казва ученият. – От тази година влязохме в НП „Образование с наука“ на Министерството на образоването и науката. Досега всички разноски поемаше Факултетът. Сега се надяваме по тази програма да се отпуснат средства, с което да разширим дейността си.“

А най-хубаво е, когато по коридорите на Факултета се срещаш с бивши кръжочници, вече студенти, казва накрая доц. Велинов.

Оставяме кръжочниците да умуват върху формулите за скорост и надникваме в една от съседните зали. Там са ученици от 107. ОУ „Хан Крум“. Темата е електростатика. Преподавателят търка пръчка от смола с парче кожа и демонстрира как тя привлича леки частици. Пита коя е причината за това.

„Не се притеснявайте, 2000 години са минали, докато обяснят това явление“, окуражава учениците гл. ас Гошо Гоев. Двама от тях се престрашават да говорят. Едно от момичетата казва, че пръчката се наелектризира и така привлича частиците, а неин съученик я допълва с обяснението, че се предават електрони от кожата на пръчката.

Много важно е да се знае, че се предават само електрони, подчертава преподавателят. Смолата, както и кехлибарът, се наелектризират отрицателно.

И тук задава въпроса как е на гръцки кехлибар?

Следва мълчание. „Не знаете гръцки?“, учудва се престорено преподавателят и разсмива учениците. „Ами електрон. Оттам идва и думата електричество“, обяснява им той. След това започват експерименти с електроскопи.

Учениците са тук в редовния си час по физика, изнесен обаче във Физическия факултет, разбираме от тяхната учителка Иванка Маринова.

„Няколко пъти съм водила седмокласници тук – казва тя. – Силно съм мотивирана, защото съм физик по душа и по наследство. Завършила съм този факултет. Освен това сме в най-близко разположеното до Факултета училище, 107-о, и е грехота да не използваме всичко, което може да се предостави на учениците. И бих искала колкото се може повече деца да знаят, че могат да изследват света. Не бива да се страхуват от това, напротив. Колкото повече го изследват, толкова по-интересен е той. В 107-о имаме много добра материална база и на практика може да покажем всичко, свързано с материала. Но специално по електростатика експериментите са интересни и изключително атрактивни и си струва до дойдем във Факултета. Важно е учениците да имат досег с науката, както и с хората, които обичат тази наука и са ѝ посветили живота си. За да разберат посланието: това е нашият свят и ние трябва да го изследваме.“