Амелия Личева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-2
Резюме. Текстът прави опит да посочи основните приноси на творчеството на Алек Попов както за развитието на съвременната българска литература, така и за интереса, който неговото творчество предизвиква у преводачите на българска литература. Изтъкват се и най-важните характеристики на почерка на Попов – конвертируемост, многопластовост, хумор, сатира, ирония. Специално внимание е отделено на реабилитацията, която той прави на жанра на късия разказ, както и на някои от култовите му романи – „Мисия Лондон“ и двутомника за сестри Палавееви.
Ключови думи: световна литература, конвертируемост, качествено писане, хумор, ирония
Свързани статии:
„Душата на учителя“ в полето на избора, раздвоението и междутекстовостта
Износът на българска литература, кино и култура – какво да се прави?
Магика и алхимия в драматическите видения на Боян Дановски „Сърцето на шута“ и „Сърце от ален порцелан“ в контекста на модернистичните експерименти в драмата през 20-те години на ХХ век
„Вегетарианката“ на Хан Канг – отвъд кафкианската приказка за обсесиите, свободата и смъртта
