Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-5-2V
Резюме. Статията е посветена на спецификата на посланията във възрожденските текстове. Идеята е да се проследи сложното съотношение между съдържание и реч във възрожденските текстове. Представени са актуални разсъждения, свързани с началата на новобългарския книжовен език, като е застъпена една популярна през последните години научна хипотеза, че периодизацията на новобългарския книжовен език не може да бъде мислена през отношението от – до, а трябва да бъде съобразена изцяло с динамиката на езиковите процеси в тяхната сложна конкуренция. Заложена е на този етап идеята за разгръщането на възрожденската текстова действителност през призмата на съотношението център и периферия, а акцентът е, че с оглед на езиковата картина на света границите между едното и другото не са толкова ясно очертани и се размиват.
Ключови думи: книжовен език, Българско възраждане, конкуренция на езикови модели, начало/начала на книжовния език, динамика на езиковите процеси, текст и действителност