Изкуството да вдъхновяваш

„Философията е нишова дейност. Битуват предразсъдъци, че е много сериозна и абстрактна. Много хора не желаят да вникнат в дълбочината ѝ, и им липсва търпение да се размислят над текста. За мен философията е начин за ориентация в света. Всеки има своя философия, дори да не я изучава академично“, разказва пред „Аз-буки“ зрелостникът от Частната профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“ Мануил Серафимов.

Той е ученикът, който постигна изключително високи резултати на областния кръг на Националната олимпиада  по философия (осмо място в общото класиране), лауреат е на Националната олимпиада (четвърто място) и е част от националния отбор за Международната олимпиада по философия.

За постиженията си талантливото момче и неговата учителка по философия д-р Яна Митева получават тази година отличия по време на връчването на годишните награди на РУО – София-област, за заслужили директори, учители и ученици през 2025 г.

Д-р Яна Митева получи грамота „Неофит Рилски“, а Мануил Серафимов – грамота за особени заслуги.

Директорът на гимназията Николай Кръстев също е сред отличените директори за 2025 г.

Отличията са повод да потърся отговор на въпроса откъде идва интересът на Мануил към философията и кога неговата учителка го открива. Затова я връщам към първите ѝ впечатления от класа на талантливото момче. Митева започва да води часовете им още в VIII клас. Признава, че остава приятно изненадана от срещата си с тези гимназисти.

„В класа имаше ядро момчета, които винаги участваха адекватно, на място, с мисъл, разсъдливо и с желание за знание. В тази група Мануил се открояваше с въпросите, които задава, и с винаги уместната намеса в дискусии и отговорите, които дава“, обяснява д-р Митева.

Любопитен факт е, че талантливият ученик е израснал в семейство на учители. Майка му преподава български език и литература и  изобразително изкуство, а баща му – физическо възпитание и спорт. И двамата са дългогодишни преподаватели в Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Златица.

Любовта към книгите и спорта съпътства детството му и полага стабилна основа, върху която по-късно стъпва увлечението му по философията.

Първият му досег с тази област на познанието е още в VIII клас, когато започва да посещава занятията по философия на д-р Митева. Самият той признава, че именно нейната отдаденост е в основата на неговия избор да посвети образованието си на философската наука. В часовете осъзнава, че му харесва да анализира различни проблеми и след това да подрежда съжденията си. В X клас Мануил вече знае със сигурност, че ще кандидатства „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Точно тогава и д-р Митева открива в есетата му изявения му интерес към науката, изследваща общите и фундаменталните въпроси, засягащи човека и света.

„Тогава забелязах, че всяко нещо, за което сме говорили в клас и сме учили, той имплементира в следващите свои есета и изказвания. И това видимо не беше просто вмъкване на нещо ново, което е научил, а той започна да употребява наученото, за да се аргументира по-стабилно, за да изгражда свои тези“, спомня си преподавателката. Тогава започва тайно да се надява ученикът да запише профил „Философия“ и тя да продължи да работи още по-задълбочено с него. „Сигурна бях, че няма да остане само на това ниво“, казва тя.

Точно в онзи момент, навярно дори и не си е мислила за конкретни високи постижения, каквито той достига в бъдеще. Не е очаквала, че ще стане част от националния отбор за Международната олимпиада по философия и ще иска да поеме по нейния път. Но пък е виждала огромния му потенциал да се развива в тази посока.

„Мисля, че той можеше да постигне успехи и в други области, защото е изключително целенасочен, упорит, с мощен интелектуален капацитет, аналитичен ум, а всичко това, фокусирано в дадена посока, може да доведе само до едно – изключително развитие. Затова безкрайно много се радвам, че той избра именно философията, и имах възможността да наблюдавам и да съдействам за неговото развитие“, казва д-р Митева.

Разказва още, че в XI и XII клас в свободното си време Мануил вече чете много философска и художествена литература. Тогава непрекъснато се опитва да си „открадне“ още малко време за дискусии с учителката си в междучасията.

„И всеки път след последен час, когато той отново искаше да говорим за последното четено от него или за това, което чете в момента, на вратата на кабинета го чакаше негов съученик и много добър приятел от детството, за да го подсеща, че закъсняват и ще изпуснат автобуса. И това изглеждаше като единствения начин да го накараме да си тръгне след часовете“, спомня си тя.

Освен че впечатлява с умения да систематизира и разсъждава по сложни теми, Мануил е активен и в училищния живот.

А извън класната стая тренира футбол и обича да играе тенис с брат си. Спортът и четенето са две от нещата, които балансират неговата амбиция и любознателност.

На различните етапи от олимпиадата по философия той се изправя пред предизвикателни теми – от сравнение между разбирането на Шопенхауер и това на Кант за свободната воля до анализ на фрагменти за връзката между познанието и историческия опит.

Въпреки че философията не е сред най-популярните предмети за голяма част от неговите връстници, за Мануил именно възможността да мисли критично и да формулира позиция, е най-ценното.

„Чрез философията човек се ориентира в света и дори и човек да не се занимава академично с философия, той пак се ползва от някаква философия, своята философия в света“, обяснява той.

А на въпрос кой е любимият му философ, отговаря без колебание: „Най-много харесвам „Критика на практическия разум“ и „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант. В тях се говори за етика и теория на познанието, което ми е много интересно“.

Категоричен е, че философията развива критичното мислене у човека, а то след това му помага във всеки аспект от живота.

„Учи ни никога да не приемаме нещо като абсолютна истина, а винаги да се стремим да търсим и поглед от друг ъгъл, другата гледна точка“, посочва той.

Питам го как философията си кореспондира с познанията на големите езикови модели. И дали те се справят с философските въпроси. „Помага за синтезиране на голям обем от информация, но след това съжденията са за човека“, казва Мануил. Изводът – изкуственият интелект все още може да бъде само помощник, но не и заместител на човека.

„По време на церемонията по награждаване на Националния кръг на олимпиадата, след като обявиха, че следват лауреатските места, той се обърна и тихо ми каза „Успяхме!“. Всъщност това беше моментът, в който той осъзна, че е постигнал целта си, а да бъдеш съпричастен на такова преживяване, е нещо невероятно“, разказва учителката му д-р Яна Митева. Посочва, че сред основните мотивации на Мануил да участва в олимпиадата, е да достигне до национален кръг и да стане лауреат. По този начин си гарантира и прием в специалността „Философия“ в Софийския университет.

„Което, така или иначе, щеше да се случи. С неговите знания и умения за писане щеше да постигне висок резултат на матурата при всички положения“, обяснява още преподавателката. Истината е, че на матурата по философия Мануил получава „Отличен 6,00“.

Колкото до това къде го вижда в бъдеще, д-р Митева няма колебание по този въпрос: „Категорично научна кариера… професор по философия, много вероятно съобразно предпочитанията, които има, конкретно професор по история на философията“. За което впрочем и самият Мануил мечтае, а именно академична кариера.

Свързани статии:

Ученици от Математическата гимназия във Варна са победители в Националната олимпиада по философия Защо бургаско момиче стяга куфари за Брюксел Тийноваторите – новата сила Как се става втори в света