Откриването на микроРНК и нейната роля донесе Нобел на американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун

Американските учени Виктор Амброс (1953) и Гари Рувкун (1952) получават Нобеловата награда за физиология или медицина за 2024 г. за изследванията им за откриването на микроРНК и нейната решаваща роля в генната регулация, реши Нобеловата асамблея на Каролинския университет в Швеция.

„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генно регулиране, който се оказа от съществено значение за многоклетъчните организми, включително и за хората“, заявиха от журито.

Амброс е професор в Медицинския университет в Масачузетс, а Рувкун е професор по генетика в Медицинския университет в Харвард. Двамата работят поотделно, но си сътрудничат, в изследване на кръглия червей C. elegans, за да определят защо и кога се появяват клетъчни мутации.

Виктор Амброс открива първата известна микроРНК (miRNA) – lin-4, а след това Гари Рувкун разгадава механизма, чрез който тя регулира транслацията на целевите информационни РНК. Той открива и втората miRNA – let-7. Техните новаторски открития за генната регулация са публикувани в две статии през 1993 г.

Благодарение на основополагащото им откритие и работата на техните колеги, е установено, че микроРНК контролират транслацията и разграждането на иРНК в цитоплазмата.

А тази посттранскрипционна генна регулация има важно значение за това как се развива и функционира многоклетъчния живот. Откритията им са от особена значимост предивд факта, че ако регулирането на гените се наруши, това може да доведе до ракови и автоимунни заболявания, диабет и други.

Проучванията на Рувкун водят и до откриването на редица характеристики на инсулиноподобното сигнализиране в регулирането на стареенето и метаболизма на организмите.

Двамата учени ще получат наградата си – диплом, златен медал и чек за 11 млн. шведски крони (около 966 хил. евро) от шведския крал Карл XVI Густав

на официална церемония в Стокхолм на 10 декември, годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.

Нобелова седмица

С обявяването в шведската столица Стокхолм на наградата за физиология или медицина на 7 октомври започна Нобеловата седмица за 2024 г. На 8 октомври ще стане ясен и носителят на наградата за физика, а на 9 октомври – отличените в областта на химията.

На 10 октомври ще научим името на лауреата в областта на литературата, а на следващия ден ще бъде обявен Нобелът за мир. На 14 октомври ще бъде съобщено името и на лауреата за икономика.

Отличието във всяка от категориите може да бъде присъдено най-много на трима изследователи.

Наградата се състои от златен медал, диплом и парична премия, която тази година е 11 милиона шведски крони (около 966 000 евро) и се поделя между отличените.

Церемониите по връчването на отличията се провеждат по традиция през декември в Стокхолм и Осло.

Между 1901 и 2022 г. наградите са присъдени 621 пъти.

Като се вземат предвид някои лауреати, които са награждавани повече от веднъж, в момента в списъка има 965 индивидуални лауреати и 27 отличени организации.

Най-младият носител на Наградата е 17-годишната правозащитничка от Пакистан Малала Юсафзай, която получи наградата за мир през 2014 г.

Най-възрастният носител е американският учен Джон Гуденау, който получи наградата по химия през 2019 г. на 97 години (почина през 2023 г.).

Най-възрастният жив носител на наградата е японско-американският климатолог Сюкуро Манаби (1931), лауреат на Нобел за физика за 2021 г. Общо 65 жени за носители на наградата до 2024 г.

Най-много награди – 117, са връчени в областта на физиката, следвани от тези за литература – 116, химия – 115, медицина – 114, мир – 104, и икономика – 55.

Най-многобройни са лауреатите по медицина – 227. Само двама по-малко са получилите приза за физика, 194 са нобелистите за химия, 120 – за литературата, 111 – за мир, и 93 – за икономика.

В областта на литературата са най-многобройните отличия, присъдени само на един творец – общо 112 пъти.

Най-често наградата е поделяна между двама лауреати в областта на медицината – в 35 случая, във физиката – 32, и за мир – 31.

По трима отличени в една област има общо 39 пъти в медицината и 38 във физиката, 27 – в химията, 9 – в икономиката, три пъти за мир и нито веднъж за литература.

Свързани статии:

Министър Галин Цоков поздрави дипломиращи се студенти педагози Първокласници от Тервел с награда от МОН за добра постъпка „Аз-буки“ очаква творбите за деветото издание на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“ Най-голямото българско неделно училище в Атина отбелязва 20-годишен юбилей