Японците го могат най-добре

Японските детски градини често изпъкват – не само като образователни пространства, но и като внимателно проектирани среди, които отразяват една философия: детството не е просто за научаване на факти, а за растеж, изследване и усещане за принадлежност към света. В Япония много детски градини (и ясли) са архитектурно замислени така, че да насърчават детското любопитство, безопасността, чувството за общност и връзката с природата.

Архитектура като учител: дизайн, който вдъхновява

Добър пример е сътрудничеството между HIBINOSEKKEI, Kids Design Labo и Youji no Shiro, които през 2023 г. завършват SG Kindergarten and Nursery в град Каторѝ, префектура Чиба. Те преосмислят традиционната японска градска къща (мачия) – с дървени фасади и решетъчни елементи, за да създадат пространство, в което децата се чувстват свързани с местната култура и история.

За разлика от стерилните и безлични училищни сгради подобни детски градини използват тактилни материали, топла дървесина, естествена светлина и пропорции, съобразени с мащаба на децата – съчетавайки традицията с модерни педагогически идеи. Архитектурата е не просто фон, а основен елемент: тя оформя начина, по който децата учат, взаимодействат, чувстват се защитени и развиват чувство за принадлежност.

Дворове, градини, покриви за игра: природата вътре – и отвън

В много японски ясли границата между „вън“ и „вътре“ умишлено се размива. В Amanenomori Nursery School на Aisaka Architects’ Atelier (в град Фунабаши) сградата е пръстеновидна: административните помещения са изнесени в периферията, а центърът е двор игрално пространство под открито небе – с дървени настилки, пързалки, мостчета и тунели. Класните стаи се отварят директно към този общ външен център, така че децата се движат свободно между вътрешна и външна игра.

Друг пример е Yutaka Kindergarten в Сайтама, проектирана от Sugawaradaisuke като последователност от „градини“: „градина на движението“, „градина на покоя“ и „покривна градина“. Идеята е детската градина да бъде „градина за деца“, предлагаща разнообразни пространствени преживявания – спокойствие, активност, отдих, като едновременно с това напомня за природата и стимулира сетивата.

Тези подходи отразяват убеждението, че децата се развиват по-добре, когато са в досег с природни елементи, движение, чист въздух и външна среда – дори в рамките на институционална сграда.

Иновативни идеи: от къща за игра до общностен център

Понякога японската предучилищна архитектура надхвърля всякакви традиционни представи. Например HIBINOSEKKEI + Youji no Shiro създават малка дървена „къща“ с площ само 15 кв. м – Ouchi House – вътре в детска градина, където децата могат да играят на „възрастни“: да готвят, да чистят, да перат, дори „да пускат отоплението“. Целта е да се провокират свободна игра, въображение и самостоятелност – децата не просто използват играчки, а пресъздават реалния свят.

Друг подход превръща детската градина в част от общността. Yamaikarashi Nursery School в Ниигата, проектирана от Takeru Shoji Architects, се вписва в околното селище: коридори и дървени пътеки се разливат навън, създавайки сенчести проходи, открити пространства и дизайн, който кани местните жители да общуват. Така детската градина се превръща от изолирана институция в общностен център, укрепвайки връзките между поколенията.

Педагогика чрез архитектура: пространството като възпитател

Тези архитектурни решения показват ясното разбиране, че пространството възпитава. Вместо сградата да се разглежда като „стени и стаи“, японските архитекти често я третират като активен участник в израстването на детето – пространство, което насърчава изследването, подкрепя благополучието, изгражда общност и оформя поведението.

Използването на естествени материали, светлина, открити площи, градини, общи пространства и плавни вътрешно-външни преходи отразява холистичната концепция за детството – като социално, емоционално, физическо и културно развитие.