Славея Димитрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-02-09
Резюме. Статията се съсредоточава върху закъснялото навлизане на сюрреализма в словашката литература, върху неговото асинхронно развитие спрямо чешкия сюрреализъм и върху възприемането му като чуждо явление, последвано от усилието да бъде инкорпориран в системата на националната литература. Текстът полемизира с установеното схващане, че към средата на 30-те години в словашката среда не се знае почти нищо за сюрреализма, а малкото известно минава през филтъра на чешката литература. Специално внимание е обърнато на моделите на адаптация на сюрреализма в словашката литература, в която доминира породеното от роящите се в Европа -изми усещане за „хаос“. Именно съпротивата срещу „хаоса“ е възприета като ключов фактор за закъснялата поява на словашки сюрреалистични текстове. Направлението е видяно както като индивидуална творческа тенденция, така и като поколенческо, със съответните репрезентиращи го колективни жестове.
Статията би могла да се използва в университетските курсове по история на словашката и славянските литератури.
Ключови думи: лингводидактология; словашки сюрреализъм/надреализъм; фази на развитие; полемики; модели на адаптация; теоретични заявки
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Замяната на имперфектното от аористното причастие в съвременния български език в лингводидактологичен аспект
Предизвикателства и предимства при внедряване на STEM/SТЕАМ проекти в училищното образование в България
Постистината като езиков и културен феномен
Етнорелигиозната политическа субкултура в България – история на възникването ѝ, основни характеристики и предизвикателствата пред нея (1878 – 1934)
