17,5 млн. лв. за задържане на уязвимите деца в училище

Близо 17,5 млн. лв. ще бъдат инвестирани по Оперативна програма „Образование“ за ефективното функциониране на Механизма по обхващане и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на среща в Народното събрание с над 70 учители и директори от райони с голяма концентрация на деца от уязвими групи. Дискусията бе инициирана от Просветната парламентарна комисия.

Министърът обясни, че проектът, който ще започне тази година, ще включва различни дейности, като част от тях ще са по-ефективна работа със семействата. По думите му може да се мисли и за

институционализиране на екипите по обхват.

Това означава те да получават общо обучение, да се изравни заплащането на участващите в тях, да има единни разходи за транспорт и т.н., обясни и народният представител Деница Сачева. Според нея на екипите за обхват следва да се гледа като на национални екипи с общонационални задачи.

По Програма „Образование“ ще бъдат инвестирани и над 65 млн. лв. за ограмотяване на възрастни, посочи още министър Цоков. Според него това също е мярка, която ще мотивира повече семейства да осъзнаят нуждата от по-добро образование и да се промени отношението им към училището, което ще рефлектира и върху техните деца.

„Може да ориентираме проекта така, че да се обвърже със задължение на родителите да осигуряват присъствие на децата си в училище“, посочи той.

Министър Цоков благодари на над 13-те хиляди специалисти и експерти, които се включват в групите по Механизма за обхват. По думите му, голяма част от проблемите, които учителите са представили на срещата, са същите, които са констатирани и при негови посещения на училища в различни райони на страната.

„Много е важно да променим усещането на учителите и те да не се чувстват сами в тази всекидневна борба за задържането на децата в клас“, подчерта проф. Цоков. По думите му, Министерството е готово да обсъжда и инициира всякакви промени в работата, за да се подобрят условията за специалистите и да се постигат по-добри и по-трайни резултати. Но в целия процес е изключително важна ролята на родителите и семействата.

По време на срещата учители и директори споделиха, че често разговарят помежду си, но не са сигурни кога гласът им стига до институциите, и затова са обнадеждени от поставянето на проблема в Народното събрание. Според тях те

нямат достатъчно инструменти за реакция при тежки случаи,

а проблемът с езиковата подготовка на постъпващите деца от уязвими групи в образователната система продължава да е основен. Педагозите смятат, че е нужна и по-добра координация между институциите и взимане на решения за нормативни промени, основани на опита и практиката на хората, които работят на терен.

Към началото на учебната 2023/2024 г. коефициентът на обхванатите деца и ученици е 94,16, а върнатите (след отпадане и новозаписани) от екипите за обхват деца и ученици е 9905, показват данни на МОН.

Обсъждат кои мерки за задържане на уязвимите ученици работят

„Не усещаме подкрепата на останалите институции – със социалните служби поддържаме връзка, информираме ги за дадени казуси, но отговорите им са еднотипни. Нямаме механизми, които да въздействат на родителите. Само с писане на отсъствия и спиране на детските надбавки няма ефект“, заяви Калина Василева – директор на ОУ „Н. Вапцаров“ в Асеновград. Според нея е важно и останалите институции да се включват по-активно в издирването на ученици, а училищата да получават информация за заминалите и завърналите си от чужбина.

Василева посочи, че на директорите в тяхната област е вменено като задължение да издават актове за нарушения на родителите за това, че не са осигурили присъствие на детето си в училище (по закон глобата за това е между 50 и 100 лв.). Самите наказателни постановления се издават от кметовете. Стана ясно обаче, че актовете за установяване на нарушенията следва да се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

„Не получаваме обратна връзка за кого от учениците ни има издадено наказателно постановление и на колко от тях са събрани глоби“, посочи още Василева.

От СУ „Найден Геров“ в Пловдив

разказаха за изключително трудните условия, при които работят.

„5 – 6-годишните деца задължително идват с майките си, плачат. Понякога идват и с преводачи, защото не знаят български“, сподели преподавателят Даниела Панчева.

По думите ѝ, тези деца трудно могат да усвоят материала просто защото не могат да говорят официалния език. „Едва в IV клас успяват да построят правилно едно просто изречение на български. Няма как да учиш таблицата за умножение, граматика или лице на правоъгълник, след като не знаеш български“, казва тя.

Затова според нея е важно да има повече часове по български език в I клас, както и да се набляга много повече на преписа и диктовките, защото с тях езикът се усвоява по-лесно. Нужно е и облекчаване на учебния материал. Панчева призова

да се увеличи броят на неизвинените отсъствия, които могат да допускат учениците без последствия,

тъй като сегашният им брой – 5, е недостатъчен. „Някои наши ученици пътуват от Асеновград, трябва да станат в 5,30 ч., за да дойдат до 7 ч. при нас. Затова винаги закъсняват. Само за половин ден натрупват 5 неизвинени отсъствия“, коментира тя.

Много от учителите призоваха и за стария ред, при който детските надбавки се спираха месец за месец. „Абсолютна грешка е спирането на детските надбавки за 5 неизвинени отсъствия за цяла година. Преди се спираха за 1 месец и това действаше – ако ученикът се върне в училище, след месец му се възстановяваха. Нека се въведе отново, поне на 3 месеца да се спират“, призова Дошка Чинкова от ОУ „П. Берон“ – Ямбол. Според нея

санкциите за родители не работят, защото, бидейки безработни, няма с какво да ги платят.

Затова и едно от предложенията ѝ е например те да полагат обществено полезен труд, за да знаят, че ще има някаква реална санкция, ако децата им не ходят на училище.

„И ние сме на същото мнение, че трябва да се почне от родителите – те трябва да знаят, че имат ангажимент децата им да посещават училище, в противен случай ще имат санкция“, посочи и Надя Танева – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, която подкрепи спирането на детските да става месец за месец. Танева посочи, че видят ли, че за даден ученик има риск или че живее на семейни начала с друг, веднага сигнализират прокуратурата. „От 250 подадени сигнала няма нито едно образувано досъдебно производство. Отговорите са, че ранните бракове са в народопсихологията на тези хора“, разказа тя.

По думите ѝ, отделите за закрила на детето са например по 10 човека, а имат по 5 заявки за обхват, 10 сигнала за деца в риск и т.н. – тоест невинаги имат възможност да участват в обходите. „Има алгоритъм с мерки и срокове, според който например до 7 дни отделите по закрила на детето трябва да подадат сигнал, ако детето не ходи на училище. Той обаче не се прилага, а има нужда от актуализирането му. В него трябва да се включат и родителите, както и общинските администрации, които следва да станат по-активни“, посочи тя.

Според кмета на община Тунджа Станчо Ставрев трябва да се започне още от детските градини, защото те са най-важният фактор за изграждане на умения и навици в семейството, което да възприеме образованието като ценност. По думите му е нужна и методология, по която учебните заведения да организират училища за родители, а не това да е художествена самодейност на школата.

Деница Сачева заяви, че според нея в работата по обхващане и задържане на децата в клас трябва да се включи Агенцията по заетостта, която да помага на безработните родители, също както и ГРАО, общините, дори и РЗИ. „Санкциите не са само административни. Защо да не се помисли родителите, които не пускат децата си на училище, да не получават определени административни услуги“, предложи тя.

Механизмът за обхват да влезе в просветния закон

„Механизмът не е съвършен, но няма друг по-добър. Не може да го премахнем, нужна е единна, координирана, съвместна и усилена работа на всички институции“, коментира председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му, Механизмът сега е в подзаконов акт, а трябва да е в Закона за предучилищното и училищното образование, като се вменят задължения на МВР и МТСП. Според него е много важно задачата по обхващане и задържане на учениците в клас да се зададе на най-високо ниво.

„Когато премиерът зададе по вертикала команда, тогава работи Механизмът, иначе се движи по инерция и има усещане за кампанийност“, посочи той. Сред предложенията за промени в Закона, които ще предложи той, са задаване на задължение на общините да финансират политики по десегрегация там, където е възможно.