Клас прослужено време: правила при основен и при втори трудов договор

В практиката често възниква въпросът дали допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит („клас“) се изплаща и при втори трудов договор. За да се избегнат грешки при начисляване на заплати и недоразумения с работниците и служителите, е важно да се познават правилата, заложени в Кодекса на труда и подзаконовите актове.

Дължи ли работодателят изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за всяко трудово правоотношение? Къде работодателят следва да посочи условията, при които се зачита сходният характер на работата и се изчислява и изплаща допълнителното възнаграждение?

Спрямо Кодекса на труда в България

основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се договарят между страните по трудовото отношение. При възникването му работодателят е задължен да определи освен основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.

За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Това плащане има постоянен характер – изплаща се ежемесечно, докато съществува основание за получаването му.

При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение

за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита трудовия стаж на работника или служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

С Постановление на Министерския съвет № 147 от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Работникът или служителят не е длъжен да връща суми за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно.

Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изплаща по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки договор, докато се достигне пълната месечна норма. Работодателите трябва ясно да уредят условията за признаване на сходен труд в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работна заплата, за да осигурят правилно и законосъобразно изплащане.

Справка:

чл. 66, ал. 1, т. 7 Кодекса на труда

чл. 271, ал. 1 Кодекса на труда

чл. 12, ал. 1 НСОРЗ