Мая Бойчева
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/voc23-450angl
Резюме. Текстът е част от емпирично изследване, чийто обект е англоезичният пътепис, изобразяващ българската действителност от началото на ХХ в. Предмет на доклада са образите, чрез които България достига до англоезична читателска аудитория, реализирани чрез символите на преобладаващата дискурсна иконография от този период, както и чрез иновации в репрезентативната практика. В доклада се прилага исторически дискурсен подход, за да се очертае връзката между представянето на България в пътеписа и моделите на идентичност, наложени от социално-политическата реалност на разделението между колониалните Велики сили и маргинални прохождащи държави. Приема се конструктивисткият акцент върху всекидневната работа по взаимното изграждане на социалната реалност и общуването. Докладът разглежда пътеписа като комуникативен акт, в хода на който се позиционират пишещият субект и описваният обект, присвояват си или им се приписват социално валидни смисли, конституират се техните идентичности, съответстващи на социалните им роли. „Джентълмени“, „селяни“, „вóини“, „тълпа“ – стереотипи и екзотика изграждат образи, които отключват модели на идентификация, обслужващи статуквото във взаимоотношенията между авторовата родна среда и възродената българска държава.
Ключови думи: дискурс; идентичност; образ; репрезентация
