Огнян Ковачев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.431cern
Резюме. Незавършената повест Черният монах от Емилиян Станев все още остава в периферията на неговото творчество, а също и на изследователския интерес от страна на българското литературознание. От друга страна, сюжетът и едноименният персонаж я вписват в широк мрежа от произведения на английски, немски, френски, руски и други автори, в традициите на готиката, романтизма, реализма и техни разновидности, където мотивът на Черния монах е общо място. Наричам потенциала на подобни общи места да образуват мрежи от произведения, частично свързани посредством отделни, често пъти контекстуално необусловени нишки, многовалентна междутекстовост. Съпоставяйки чрез нея творби от различни автори, жанрове и националности, стигам до извода, че тяхното взаимодействие може да бъде описано, с помощта на понятия като де- и ретериториализация (Дельоз и Гатари), като ризоматично и готическо. Изследването не засяга историко-философски, етически, обществено-политически и т. н. аспекти на Станевото творчество.
Ключови думи: периферност; творческа история; междутекстовост; съпоставително изследване; ризома; готика
Свързани статии:
Problems of Cascade Type and Their Use for Assessment of Students’ Academic Achievements in Mathematics
The Importance and Effectiveness of the Teaching of Maritime English (ESP) in a Merchant Maritime Academy: Investigating the Opinions and Points of Parties Involved
Conceptual Model of Training in Remote Virtual Supervision in Social Work
Modern Methods of Teaching Agricultural Disciplines in Vocational High Schools of Agriculture
