Мария Калинова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-01-08
Резюме. Рецензията разглежда трилогията за времето на ВБВ, която включва поетическите издания „Е:то“ (2000), „Ще:“ (2011) и „:беше…“ (2022). Акцентът пада върху последния том, появил се в края на миналата година. Поетическите текстове на ВБВ са прочетени през идеите му за „реаллитератур“ и медийно-пазарната „нормализация“ на съвременната култура, разгърнати в редица негови теоретични наблюдения. На границата между поетическото и философското, в точката на съвпадение и обмен между двата проекта на ВБВ, се появяват възможност и инструментариум за преразглеждане на статуквото както в литературно, така и в политическо отношение. Метапоетическият ресурс на „:беше…“ на ВБВ, както и на трилогията му, като цяло, позволява да се видят по нов и евристичен начин проблемите на перформативните общества в разгара на XXI век.
Ключови думи: ВБВ, реаллитератур, културна индустрия, дистекст, атоналност, авангард, техники на забравата
Свързани статии:
A Note on the Arbelos in Wasan Geometry: Satoh’s Problem ND a Circle Pattern
Проучване на педагогическото мнение по отношение на екологичното образование в извънкласна и извънучилищна среда
Влияние на мутационните изменения на гласа върху музикалната дейност на подрастващите
Фигурата на стария ерген в българската литература
